Строителството на пътища - флегматично, некачествено и скъпо
Материал на "Капитал" от 8 октомври 2005: Пътно-строителните фирми, работещи в България, и Изпълнителна агенция „Пътища“ (ИАП - ведомство под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и през тази година защитиха имиджа на традиционалисти по отношение на пътните ремонти и обновяването на шосетата в държавата. Ремонтите на отделни пътни участъци в страната пак ще изостанат, фирмите изпълнителки надали ще плащат неустойки за забавянето, някои от тях дори ще вземат по-големи суми от първоначално заложените по сключените с ИАП договори за строителство. Новият регионален министър Асен Гагаузов даде знак за предстоящи промени на досегашната отработена схема в пътностроителния бранш, при която подписването на поредица от анекси към първоначално сключените договори води до значително увеличаване на крайната сума за изпълнението на обекта, като каза, че ще се сложи край на предоговарянето на срокове и цени. Консервативният подход в този сектор обаче надали ще бъде пречупен толкова лесно и безболезнено. Защото и на новия екип на регионалното министерство ще му е трудно да се справи с фирмите, станали нарицателно за мудно, скъпо и с доста съмнително качество пътно строителство - австрийската „Щрабаг“ и македонската „Маврово“.
„Щрабаг“ - „Инжстрой“
Австрийската компания „Щрабаг“ набра скандална популярност покрай забавянето на ремонтите на софийското летище (виж интервюто на стр. 28). Освен на столичния аеропорт компанията е изпълнител и на няколко пътни участъка в страната - отсечка от автомагистрала „Хемус“ (София - Варна, където фирмата ремонтира пътни участъци от с. Жерково към Ботевград), на пътя Видин - Монтана и на подходното шосе към бъдещия граничен контролнопропускателен пункт на българско-гръцката граница при Елидже (пътя, водещ от Рудозем към Ксанти).
Неотдавна австрийската фирма, която притежава 75% от строителна компания „Инжстрой“, се отчете с рязане на лентата на първите ремонтирани няколко километра магистрала от общо 26.3 км по аутобан „Хемус“. Рехабилитацията по останалите участъци от магистралата продължава. Предвижда се проектът да бъде финализиран цялостно до края на ноември - три месеца след първоначално договорения срок, който изтече в края на август. Проектът се финансира по линия на програмата „Транзитни пътища ІІІ“ на ЕС и първоначално трябваше да струва 3.6 млн. евро. Освен че ще бъде предаден на по-късен етап, обектът ще бъде и по-скъп. В хода на строителните работи се наложило проектът да бъде оскъпен с 800 000 евро заради поставянето на нова еластична ограда, отговаряща на евростандартите, отчете Илия Тасев, изпълнителен директор на „Инжстрой“ (подизпълнител на обекта на „Щрабаг“ заедно с „Пътстрой“). Според него, а и според заместник изп. директор на ИАП Любомир Лилов модерното съоръжение било предвидено, за да се спазят европейските критерии. И двамата потвърдиха, че решението е съгласувано с Делегацията на Европейската комисия (която се явява наблюдател на повечето от програмите, които предвиждат финансиране с пари от европейките данъкоплатци). Нито единият от тях обаче не успя да се аргументира ясно защо това изискване не е отчетено още при провеждането на търга и възлагането на поръчката. Подобно е положението на единия от другите пътни участъци, на които работи „Щрабаг“ - ремонтът на отсечката Видин - Монтана. Този обект също се финансира по програмата „Транзитни пътища ІІІ“ и по договор би трябвало да струва 9.7 млн. евро. Според Илия Тасев до оскъпяване на обекта няма да се стигне. Пускането на отсечката обаче ще бъде забавено с около една година от първоначално предвидените срокове. От фирмата изпълнител обясняват закъснението с остарелите проекти, сериозната амортизация на трасето и обещават до края на юни следващата година най-сетне да пуснат целия рехабилитиран участък. Към края на август „Щрабаг“ беше изпълнила едва 19.7% от проекта, коментира пред „Капитал“ ресорният зам.-министър в регионалното ведомство Димчо Михалевски. Неотдавна на фирмата е даден срок да пусне поне първите два участъка от трасето до средата на ноември. Заради просрочието обаче на „Щрабаг“ ще се налагат неустойки за всеки ден закъснение след 3 октомври. Преди седмица това беше заявено и от Асен Гагаузов, който се закани да санкционира австрийската фирма с 1 млн. евро (както е по договора) за забавянето на строителството на пътя Видин - Монтана. Освен на тези две отсечки „Щрабаг“ са сред изпълнителите и на подходния път към бъдещия граничен контролнопропускателен пункт на българско-гръцката граница Рудозем, чието изграждане се финансира по програма ФАР за трансгранично сътрудничество между България и Гърция. По данни на ИАП стойността на обекта е 6.9 млн. евро. Преди няколко месеца проектът беше възложен на българско-австрийския консорциум „Рудозем“ (обединяващ „Щрабаг“, „Инжстрой“ и „Виастройинженеринг“, собственост на предишния началник на ИАП Албен Родопманов).„Маврово“ - „Бизнес мениджмънт систем“
Казусът с македонската компания „Маврово“, която пета година обновява пътя от Дупница до Даскалово, вече може да бъде вписан като учебникарски пример как не трябва да се ремонтират пътища. Търгът за изпълнение на отсечката беше спечелен от българско-македонски консорциум „Бул строй инженеринг“, в който 55% от акциите държи българската „Бизнес мениджмънт систем“ (която по неофициални данни и на пътни инженери, пожелали анонимност, се свързва с бившия пътен началник Албен Родопманов), а останалите 45% - от македонската „Маврово“. Въпреки по-малкото си участие в консорциума „Маврово“ е всъщност основният изпълнител на обекта, уточняват експерти от ИАП. Фирмата обновява и уширява първокласния път Е 79, водещ към граничния контролнопропускателен пункт с Гърция - Кулата. Договорът с тях беше подписан още в началото на 2001 г., когато МРРБ се оглавяваше от бившия вицепремиер Костадин Паскалев, а ИАП - от Албен Родопманов. Обектът трябваше да бъде завършен в рамките на четири години, които изтекоха преди около година. Според контракта рехабилитацията на пътя трябваше да струва 26 млн. евро, осигурени по програма „Трансгранично сътрудничество“, с финансиране от ФАР, Европейската инвестиционна банка и държавния бюджет. Първоначално заложената сума беше неколкократно завишавана, а в хода на строителните работи част от подизпълнителите негодуваха заради нередовните плащания от страна на консорциума с участие на „Маврово“. След поредните поискани от страна на фирмата 10 млн. евро за случая беше сезирано и Народното събрание. Председателстващият парламентарната комисия по местно самоуправление депутат от ДПС Ремзи Осман пък се закани, че ще пресече игрите със занижени цени при търговете и подписването на анекси към договорите за възникнали допълнителни работи в хода на строителството (което на практика си е класическата схема за избор на определени фирми на търга и за източване на пари чрез пътните проекти през последните години). Преди поредните парламентарни избори обаче казусът беше забравен, а плановете за санкциониране на изпълнителя останаха в сферата на добрите намерения.
Неотдавна въпросът за сроковете беше повдигнат отново от новия регионален министър Асен Гагаузов, който се разпореди в двуседмичен срок (който изтече в началото на октомври) изпълнителят да изготви работен график и план за ускоряване на строителните работи. „Ако тенденцията със забавянето на строителството продължи, изпълнителят на обекта ще бъде сменен“, заяви Гагаузов. Според последното предоговаряне на сроковете фирмата трябва да пусне пътя в експлоатация през следващата година. „Аз силно се съмнявам и нямаме никаква гаранция, че това ще стане. А към днешна дата стойността на обекта вече достига 42 млн. евро“, заяви Димчо Михалевски.
Слабата проектна подготовка на обектите, изоставането в сроковете и оскъпяването на ремонтите, както и слабият контрол от страна на ИАП ще бъдат някои от основните задачи за решаване в пътния сектор, коментира Димчо Михалевски. Дано само неговите и на министъра на регионалното развитие добри намерения за пресичане на порочната практика с пътните ремонти в България не бъдат сведени до обичайния следизборен ентусиазъм.
