ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
Можете ли да си представите как биха изглеждали човек, семейство или държава без знание за произхода си?
Дали ако уважението между поколенията изчезне, се къса връзката между това, което си и това, което се стремеиш/искаш да бъдеш? Или с други думи, ако премахнеш част от молекулите в твоята ДНК, ще успееш ли тогава да бъдеш пълноценен? Да бъдеш себе си?
Времената се менят, а с тях и ценностите, привичките, поведението ни. Когато всеки път влизаме в един калъп, наложен от новите норми, не се ли превръщаме в роботи, които следват безропотно някакви временни правила, валидни до следващата им трансформация? Ако спазваш традициите, това прави ли те затворен за модерното?
Може ли модерността да отличава народите или те затова са различни, защото имат характерни традиции? Миналото на един народ включва неговите вярвания, обичаи, празници, които преминават през промените на времето. А вероятно след като един народ има своите особености, своите вярвания и държи да ги спазва, той има потребност от тях.
Да вземем например кукерските обичаи.
Танците и игрите са свързани с ритуални практики. Кукерските танци не правят изключение. А кои са най-древните практики на територията на днешна България? Тракийските, естествено. Като си говорим за танци и веселие от тогавашното време, знам, че ще се сетите за едно име – Дионис. Богът на виното, плодородието и веселието. Без вино няма веселие. Но пък за да има вино, трябва да се обработи земята.
Е, така са го наричали гърците. За римляните той е Бакхус, за тракииците обаче е Загрей. Виждам колко спокойно понасяте този факт. Как ще реагирате обаче като прочетете, че египтяните са го наричали Озирис? Ами би трябвало пак да подходите по същия начин. Ето ви едно доказателство. Анталкид казва следното: „Изида е дъщеря на Прометей, женена за Дионис.” А всъщност вие добре знаете, че Изида е женена за Озирис :). Ето ви и втори факт – думите на Херодот в „История”: „Няма бог, който египтяните да почитат повсеместно, с изключение на Изида и Дионис, за когото казват, че е Озирис.” Така нареченият баща на историята казва и още, че Озирис на гръцки език е Дионис. Същото твърди и Диодор. Е, да видим тогава какво общо имат те с кукерските празници и защо следите водят в Египет. Мислехте си, че всичко идва от гърците, нали?
Плутарх заявява, че Озирис е отдалечил египтяните от трудния и животински начин на живот, цивилизовал цялата земя (не само Египет) и очаровал хората с думи, песни и музика. (Веднага се сещам и за Орфей). Изследователите го определят като пътуващ учител, ограмотявал хората, давал им знания, но ги научил и как да се веселят. Докато бил в Етиопия, при него бил доведен народът на сатирите, за които се твърдяло, че имат коса на бедрата. За тях се знае, че са били склонни към всякакво развлечение и забавление. А след смъртта му, първите, които разбрали за това били те и пановете.
Е, както се вижда, освен с природата, с възраждащата се и умираща природа, той се свързва и с удоволствията и забавленията.„В египетската традиция в края на годината се празнува рождения ден на Озирис, след който се зареждат 5 дни празници.„ (Ст. Симеонов, „Египет – ключ към трайкийската култура“, стр.163)
Вероятно неслучайно тогава се появяват кукерите по площадите – да прогонят с танците, маските, звънците и костюмите си лошото. Да се възроди светът и всичко да започне отначало. Да се подготви земята за ново раждане, за плодородие. И така до Богоявление, когато свършват мръсните дни.
Кукерите държат и по един дълъг прът или меч и го прокарват по земята пред себе си. Ще го кажа за тези, които не знаят. Те символизират ралото (което „опложда” земята) или фалоса.
Този ритуал представлява особен вид театър, защото по време на кукерските празници се случва и още нещо – маскираните разиграват различни сцени от бита,
както и пресъздаване на празниците около и след новата година –
Бъдни вечер
Трифон Зарезан
Сирни Заговезни
Дионисиевите празници са били именно такива – с кози кожи, музика, танци, с театър, и това се е случвало около нова година.
Всеизвестно е, че египетските фестивали са първообраз на театъра, който дължи името си на сатирите, и Озирис се явява закрилник на това изкуство. Имам предвид фестивала на Изида, по време на който ритуално се засява земята със семена, а маскираните удрят с прътовете. Това правят сурвакарите и кукерите. „На този празник се разиграва сватбата на Озирис и нападението на завистливия му брат Сет“ (Ст. Сименов, пак там, стр. 167) именно с тези прътове. Сред сурвакарите и кукерите винаги има двама, пребоблечени като младоженци. И много често булката се „играе” от мъж.
Дори и да не сте учили актьорско майсторство, знаете откога датира „преобличането” на половете. Това, което наблюдаваме при кукерите, е остатък и от друг фестивал, посветен на богинията Хатхор. Той е известен с многото веселие, вино и свободно сексуално поведение. Който е присъствал на кукерските фестивали, е виждал, че там се разиграват похотливи закачки с публиката.
Та да се върнем към традициите и модерността.
Не знам дали е отживелица да почиташ традиции. Особено толкова древни. Те са празници, а кой не обича празниците? Не отварям дума за това кое е ценното, непреходното, вечното. Не сте малки, може сами да прецените :). Но смятам, че човешката мисъл е важна толкова, колкото и паметта. Не може да има прогрес, ако няма спомени за това какво е било преди. Ако те се заличат. Защото нали именно паметта е тази, която дава живот на мисълта.
Използвана литература:
Стефан Симеонов, „Египет – ключ към тракийската култура“
