Портата от прокат от Англия стигна до Банско и отново се върна в Бачковския манастир
Някога иконописците от рода на Молерите обикаляли не един храм в област Благоевград и оставяли отпечатък от ръцете и духа си върху църковните стени. Храмът в Благоевград, в Брежани, царският ред в църквата в Огняново са вкусили от естествените цветове и форми на Молерите, които днес остават в историята. А делото – банскалии да записват със златни букви делата си за родината и вярата продължават и днес…
Потомци ковачи от Банско реставрираха 4-вековната порта на Бачковския манастир.
Георги Делиев и Радослав Сарафов – ковачи и собственици на ковачницата „Айрън брадърс“, вложиха безвъзмездно средства и усилия, за да дадат нов и вечен живот на желязна порта, която има повече от 400-годишна история.
Работата на „железните братя“ продължава в рамките на 2 месеца неуморен труд редом с другите им произведения.
Дългогодишното приятелство на Георги Делиев с епископа на Бачковския и Троянския манастир предизвиква ковачите да вдъхнат живот на старата порта. Много идеи и хора искали да сторят това дело, но то и така не се случвало, било трудно, трябвало нова, не могло да се реставрира – до пристигането на банскалиите.
Български ковачи от региона направили масивната порта през 1605 година, когато при игумен Партений е изградена главната в манастира църква „Успение Богородично“ върху основите на старата Бакурианова църква.
Желязото за портата пък пристигнало от Англия. Това е видно от щампа, скрита във вратата.
„Намерихме щампата на стара английска фамилия, която се занимавала с добив на прокат, и от там е дошъл материалът“, допълни Делиев пред ИНФОМРЕЖА.
Цялата портата тежи около тон тъй като, подчертава Георги, само едното крило е 400 кг.
Самата реставрация на портата включва изграждане на част от бронята на вратата, която е била тежко увредена. Металът е почистен и състарен. Дървото е почистено и консервирано със специални масла. Носещата греда също е подобрена, тъй като е била счупена. Тя е укрепена с метал.
На практика сме върнали живота на вратата, и то вечно, тя няма как да се повреди, гарантира Радослав Сарафов.
Той издаде в аванс, че кован железен авторски 3-етажен полилей ще краси преддверието на манастира с широчина 2.60/ 2,40 дължина. Той ще бъде подарък на манастира от Айрън брадърс, така както и самата реставрация на портата.
След като навръх Лазаровден успешно приключва монтажа на портата, Георги споделя в страницата на Айрън брадърс във Фейсбук:
"Последните два месеца за нас бяха много трудни. Трудни, защото бяхме изправени пред огромно предизвикателство, с което никой не искаше да се захване. Да, състоянието на портите беше тежко, да имаше и много работа по тях, но най-тежка беше отговорността, която трябваше да носим, защото нямахме право на грешка. Днес двамата с Радо можем смело да вдигнем глави и да кажем:
Да, справихме се блестящо и можем да се гордеем с това, което постигнахме! Затворихме още един лист, от кованата история на Айрън Брадърс, но този лист е златен, защото той ще остане завинаги в историята и ще се помни. Нашите сърца наистина останаха там, при дядо Сионий, защото той е истински Човек, невероятен духовник и наш брат!
Всеки ден виждаме и усещаме, че Бог ни помага и ни обича, и затова решихме да направим още един подарък, който този път ще бъде създаден лично от нас и ще остане завинаги в Бачковски Ставропигиален Манастир "Успение на Пресвета Богородица" за Негова слава и полза роду.
За нас беше чест, скоро ще се видим отново!"
А пред Българската телеграфна агенция епископ Сионий споделя, че преди известно време оригиналната порта е била сменена с доста неподходящо копие, което е било изработено от съвременни материали и китайски украшения. С реставрацията на вратата се поставя началото на възстановяването на западното крило на манастира, през което се влиза в Светата обител и в което се намират стаите за поклонниците. Възстановяването на тази врата, възстановяването на цялата тази древна арка и изчистването на камъка от мазилки, от бои и налепи, ще даде представа как ще бъде възстановено цялото крило в автентичен вид, в оригиналния му вид, без да се спестява нищо и без да се правят компромиси с тази важна реставрация, коментира игуменът. Идеята, по думите на дядо Сионий, е да се запази това, което е останало от миналото, както и с цел поклонниците да видят една добре и професионално извършена реставрация.
Дело на „железните братя“ е и най-високата порта в България – тази на Неврокопската митрополия в Гоце Делчев – роден на Делиев край. Тя е цели 6,75 метра и краси входа на Митрополията, заедно с още две порти и кована желязна ограда.
Така фасадата на „дома“ на настоящия митрополит Серафим остава в историята на банските ковачи.
