Коментар в социалната мрежа предизвика остри и двупосочни реакции
Търсим доброволец, който може да приюти украинката Н… от 28-ми април до 2-ри май в София. Жената живее със своето семейство в Благоевград, но на 29-ти има рожден ден и много би искала да присъства на маратона по танго. Тя е учител по йога и танго и е получила специална покана за участие...
Това е публикация е една от групите за доброволци в помощ на украинските бежанци, пристигнали в Благоевград.
В областния град голяма група от хора, с различни професии, които се включиха в това да помогнат на бежанците – основно майки с деца, да се приспособят в средата. Кое обаче възмущава – да речем, останалите 70% от обществото, което не се включва в доброволчеството.
Първата инициатива, в която се включиха украинските граждани в Благоевград, бе почистване на околопарковото пространство при Бачиново. А след ден бяха заведени в музея в Благоевград, за да се запознаят с културата и историята на града и страната.
Също така на Велики четвъртък бежанците ще боядисват яйца в квартален храм.
А междувременно – украинка иска на рождения си ден да присъства на маратона по танго.
Какви са коментарите обаче:
„Не 40 лв., които получават хотелиерите на настаняването на бежанци, са ни проблем, нито еднократната помощ от 370 лв., която получават самите бежанци – а отношението, отношението, братя“, пише потребител във фейсбук, който вместо профилна снимка – е поставил българското знаме.
В коментара четем още:
„Странното е, че нито един българин до сега не предложи помощ на свой сънародник – да го приюти в столицата и да го заведе на опера. Все пак има хора от провинцията – просветени, но не с добри възможности, които искат да посетят този Дом на културата.“
Коментарът сочи, че бежанците у нас сякаш залагат на забавлението, на „разпускането“, но не и търсенето на работа.
Повечето пристигат с деца и техните майки (баби на децата), ала една майка не е потърсила работа в Агенцията по заетостта. И странно защо – запълват времето си с музеи и инициативи, но никоя от пристигналите жени не търси работа в хранителен магазин – дори и за 730 лв. заплата. Нима няма да са ѝ от помощ, се пише още в коментара.
Той продължава със следните думи:
Всеки, който изрази подобно мнение, е радикалист, хомофоб или е наричан „комунист“, още по-обидно е, че е свързван с политически партии като най-малката парламентарно представена. Друг е смисълът – уважаеми, че българите не мразят украинците – а не харесват системата, в която живеят и когато тази тяхна майка започне да обича повече доведеното дете, има ревност.
Странно е и още нещо – защо, защо нито един българин не пое сам инициативата да превози безплатно свои съгражданин до Германия, където отива на гурбет, а отиде на Дунав мост и безплатно транспортира украинците до курортите. Да, подчертавам курорти – защо няма нито един украински бежанец, настанен във Видин, Лом, Плевен и други икономически изостанали райони.
Коментарът завършва така:
„За пореден път се убеждавам, че съединението прави силата, но в друга държава, не в нашата, защото между хуманитарна помощ и липса на човечност към своите си има разлика. В Страстната седмица сме – ако да помагате на украинците, забравяйки сирийците, на които не подадохте ръка, защото са „втора ръка“ хора, ви прави по-добри – мислете го, но да знаете – вие сте хора, част от една общност, а не от един народ. Той умря като Христос – разпънат между разделението и омразата, липсата на разбиране и патриотизъм. Слава на Украйна!“
*Текстът на коментара е копиран без редакция от фейсбук група в помощ на бежанците, от която бе изтрит 30 мин. след публикуването му.
