Разговор за словото и свободата то да се изразява
Разговор за книгите, виртуалността и културата в реалността – с Ева…но не от реброто. Ева е от сърцето и душата.
Евелина Митрева е поет, който твори „между“ професиите си „майка“ и „съпруга“. Тя е младата жена с будно съзнание. Различна! Различна с мисленето си сред „диванната армия“ и всички онези „психолози, аналитици, военни конспиратори и лекари“ – които знаят повече от всеки, по всяка тема, по всички въпроси.
Нейната първа стихосбирка носи заглавието „Ева, но не от реброто ти“. С точно тази креативност и дух, Евелина разсъждава върху словото и неговите проявления във виртуалността и реалността.
Тя е Евелина. Вижте я и вие:
За силата на думите. Това ще е първото ми питане към теб, провокирано от една твоя публикация в социалните мрежи, свързана с конфликта в Украйна и 3 март. Думите – казани по подходящ начин и време, провокират ли хората да мислят?
Думите за мен са най-силната човешка даденост. Казвам даденост, защото ние много рядко осъзнаваме каква ценност са те и колко много можем да постигнем само с думи. Бих сравнила думите с електричество. Можеш да сготвиш вкусна вечеря за даден човек благодарение на електричеството, но можеш да сготвиш и човека. Всичко зависи от теб и от избора, който ще направиш. Ние хората често разбираме думите в зависимост от собствените си възприятия за света. Защото зад всички тези думи се крият емоции, чувства, ценностна система, характери и преживявания. Дали правилните думи могат да накарат човек да помисли и да погледне друга гледна точка, зависи от това кой стои срещу теб и дали има желание да те разбере, защото комуникацията винаги е била двустранен процес.
„Ева, но не от реброто ти“, а откъде е Ева?! (закачка) Има ли читатели на поезия в този забързан свят?
Колкото и да е забързан света, човек винаги има нужда от малко храна за душата. Често откриваме себе си в различни текстове, а това по някакъв начин ни кара да усещаме, че спасение има. В емоциите си хората сме съвсем еднакви и това е напълно нормално. Човешко е някак си. От там дойде и Ева. Тя не е от реброто, защото не е перфектна и често греши. Не е от реброто, защото не е създадена по ничий образ и подобие. Ева е от сърцето и душата. Точно както всички останали.
Защо все по-малко книгите са търсени, а по-„лайквани“ са постовете във фейсбук… Словото измести ли своето поле във времето – през призмата на един млада автор като теб?
Времето просто е такова. Може би сме станали една идея по-мързеливи, искаме всичко, колкото се може по-лесно за консумация. Смятам, че в момента дори и текстовете в социалните мрежи не се четат толкова, колкото се гледат видеата. Нетърпеливи сме, искаме да разберем развръзката за няколко минути. Не искам да търся причината за това, защото няма смисъл. Колкото и неприятно да звучи, налага се да се приспособим към момента, за да оцелеем. Всяко време носи своите особености. Фейсбук зае съществено място в човешката комуникация. Той дава на потребителите храна за собствените им убеждения. Алгоритмите на социалните мрежи работят така, че да ти показват неща, от които се интересуваш. Там човек може да прочете всякаква информация, в която вярва, независимо колко е абсурдна тя. А това, вместо да ни сближава, ни разделя безкрайно много.
За социалните мрежи и словото в тях – как виждаш света през екрана, намираш ли съмишленици и кое те трогва?
Словото в социалните мрежи, не е по-различно от това на улицата. Напоследък забелязвам една тенденция, хора да обиждат и да се държат невъзпитано по предлог, че те са себе си, тоест не са лицемерни. Всичко това се опакова красиво в израза "свобода на словото". Станахме изключително сетивни на тази тема, не търпим критика и почти не се спазва каквато и да била етика. Много грешно се разбира понятието "свобода на словото" и се превръща в свободия, някаква словесна вакханалия. Да обиждаш, да псуващ и да не уважаваш чуждото мнение не те прави независим, а по-скоро груб и невъзпитан. Поне аз смятам така.
Между майчинството и поезията – къде е музата и кога се проявява тя?
Музата е някъде там, в това "между". Да пишеш поезия е като да пишеш новини, но вместо да анализираш събития и факти, анализираш емоции и чувства. Творецът е преди всичко един проводник на съвсем естествени човешки преживявания.
Виждайки словото, което се лее в мрежата, накъде отива света и има ли изобщо посока?
Предпочитам да бъда оптимист и да вярвам, че света отива в правилната посока. Наистина, в последните години видяхме доста език на омраза в мрежите, разделения, обиди, заплахи, но видяхме и хиляди постове на добри дела и съпричастност. Думите на хората, които се изразяват крайно и неуважително, стигат много по-лесно до нас, защото са по-шумни. Всъщност, аз съм на мнение, че не ни разделят нито вярванията ни, нито политическата принадлежност, нито разсъжденията ни, разделя ни единствено човешкото тесногръдие.
Твориш – кога, защо, има ли смисъл – какво чувства един млад артист в смутните културно подтиснати времена?
Творим, не защото търсим някакъв особен смисъл в това, а защото природата на човека е такава. Едни творят с ума си, други с ръцете си, трети със силата на духа. Ние всички сме творци, защото Бог ни е създал по свой образ и подобие, а той е сътворил света. Това е съвсем естествено за човека. За това и всяка крачка към разрухата е крачка към противоречие с истинското ни начало. Първо винаги разрушаваме себе си.
