Освен това ЕС ще трябва да намали потреблението на енергия повече, отколкото се смяташе преди
ЕС трябва да похарчи почти 200 милиарда евро през следващите пет години в стремежа си за енергийна независимост от Русия, показват проектопланове, които определят агресивни цели в някои области, включително чиста енергия и намаляване на потреблението, съобщава "Файненшъл таймс".
Проект на предстоящите предложения RepowerEU от Европейската комисия, видян от финансово издание, показва, че Брюксел очаква допълнителни инвестиции от 195 милиарда евро от сега до 2027 г., в допълнение към плановете за увеличаване на разходите за намаляване на въглеродните емисии.
Освен това ЕС ще трябва да намали потреблението на енергия повече, отколкото се смяташе преди, за да постигне амбициозните цели за нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
"Файненшъл таймс" съобщава, че предложенията ще бъдат публикувани следващата седмица, тъй като лидерите на ЕС бързат да откажат икономиките си от руския нефт и газ след военно нахлуване на Русия в Украйна.
Комисията вече заяви, че смята, че ЕС може да намали вноса на руски газ с две трети тази година, и призова държавите членки да попълнят своите газови хранилища преди началото на следващата зима.
ЕК също така търси одобрението на държавите членки за шести пакет от санкции, включително поетапно ембарго върху руския петрол до края на тази година.
Предложенията в проекта RepowerEU са за "бързо намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива чрез бързо пренасочване към чистия преход и обединяване на силите за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз".
В проекта на ЕК се призовава за намаляване с 13% на потреблението на енергия до 2030 г., в сравнение със заложеното в предишната директива за енергийна ефективност намаление с 9%.
Европейските власти в Брюксел също така се стремят да се ускори внедряването на възобновяема енергия, като целта е възобновяемите енергийни източници да покрият 45% от цялото енергийно търсене в ЕС до 2030 г., в сравнение с целта до момента от 40 на сто. Това изисква повече от удвояване на текущия капацитет от 511 гигавата, за да бъдат достигнати 1236 GWh.
Документът на ЕК излага и стратегия за ускоряване на инсталирането на слънчева фотоволтаична мощност до 2028 г., която да е двукратно повече от настоящото ниво. Той също така призовава за по-широко използване на термопомпи, геотермална и слънчева топлинна енергия, посочва "Файненшъл таймс".
Строителството на вятърни паркове, често възпрепятствано от възражения на местно ниво, трябва да бъде "драстично ускорено", се казва още в документа на ЕК.
Комисията също така иска да види тласък при използването на водород - повишение с 20 милиона тона водород, който да бъде произведен от възобновяеми източници до 2030 г., а половината от него да се внася.
Разликата между производствените разходи и продажните цени на възобновяемия водород, генериран в ЕС и в чужбина, ще се субсидират.
Проектът на международна енергийна стратегия, видян от "Файненшъл таймс", предлага съшо така и "три коридора за внос на водород" - през Средиземно море, Северно море и евентуално Украйна. Стратегията също така разчита на увеличеното използване на биометан на стойност 36 милиарда евро.
Наред с това ЕС ще трябва да намери начини за намаляване на зависимостта на европейската индустрия от природния газ. Мерките за повишаване на енергийната ефективност, изследване на заместването на горивата, засилване на електрификацията и използване на повече възобновяем водород и биометан биха могли да спестят до 35 милиарда кубически метра природен газ до 2030 г., се казва още в документа.
Инфраструктурата за импортни терминали и тръбопроводи за втечнен природен газ ще трябва да бъде подобрена. Енергийната мрежа на ЕС може също така да изисква допълнителни инвестиции от 29 милиарда евро, се казва в проектодокумента на Комисията.
Проектодокументът, който ще изисква промени в няколко директиви на ЕС, може да бъде ревизиран преди 18 май, когато бъде публикувано заедно с предложения за увеличаване на водорода и възобновяемата енергия. Тези директиви включват облекчаване на екологичните разпоредби, като позволяват на компании в ЕС да изграждат вятърни и слънчеви проекти, без да е необходима оценка на въздействието върху околната среда.
