Учените от БАН протестират днес срещу недостигащия бюджет за следващата година, спуснали са черно знаме на фасадата. Около 100 души затвориха улицата пред централния вход на академията, срещу служебния вход на парламента, където се гледа Бюджет 2018, предаде репортер на БГНЕС.
Мълчаливият им протест е знак на несъгласие с хроничното недофинансиране на научната им дейност. Общото събрание на академията оценява субсидията си за 2018 г. като „ликвидационна“.
Спуснатите черни знамена показват, че бюджетът ни убива, това е ликвидационен бюджет, заяви пред БГНЕС акад. Александър Петров. Не съм видял увеличение на парите в БАН. Протестираме за нормални условия за работа. Какво ще рече това? Най-напред всеки един квалифициран труд трябва да се заплаща. С 612 000 лева от Нова година вие можете да сглобите чудесен институт от 100 човека, които ровят в кофите за боклук или метат улиците. Аз направих такова предложение – сглобете един такъв научен институт от такива хора, дайте им скъпата техника да видите какви чудеса ще направят, пуснете ги да обучават докторанти – да видите какви чудеса в обучението ще станат. Нали знаете, че тези, които ровят в кофите за боклук по улиците обикновено я имат пето отделение, я нямат.
Второ, в почти всички държавни организации бюджетът поема режийните – пари за ток, парно, при нас няма такова нещо. Една от причините да са ниски заплатите при нас са, че ние трябва да поемаме от нашите заплати и тези работи. В края на краищата за една държавна организация държавата абсолютно е абдикирала от това нещо, коментира акад. Петров.
Освен това, извинявайте ама стипендията на докторантите е по-ниска от минималната работна заплата. Как тази държава да има научно бъдеще при положение, че на докторанта му е по-изгодно да мете улиците за 510 лева, отколкото да получава 500 лева, както ще е от Нова година. Както виждате много неща са поставени с краката нагоре в тази държава и ние затова протестираме, подчерта акад. Петров.
Това, което ние искаме е нещата да си дойдат на мястото, както е в другите държави от ЕС – по-старите членки. Защото има нови членки, в които нещата са същите като у нас, добави още академикът. От своя страна доц. Василка Пенчева от Института по електроника на БАН каза, че трябва да се знае какво се случва в българската наука и преди всичко с БАН.
