Българската позиция за клането в Сребреница предизвика напрежение

Снимка: AP

България гласува "За" резолюцията за Сребреница

Напрежение около действия на служебния министър-председател и външен министър Димитър Главчев.

Със спешна грама той е поискал от посланика ни в ООН България да гласува с "въздържал се" резолюцията на ООН, която осъжда геноцида в Сребреница през 1995 г. Посланик Лъчезара Стоева обаче отказва с основния мотив, че страната ни е съавтор на резолюцията.

Така на 23 май България гласува "За" резолюцията за Сребреница. Тя бе приета, след като 84 страни гласуваха в подкрепа на документа, 19 бяха "против" сред тях - Русия и Китай, а 68 - "въздържал се".

Открито недоволен от българското гласуване е сръбският президент Александър Вучич, който коментира това в телевизионно предаване.

"Надявах се на изненада от България. Пет минути преди заседанието бях убеден, че България ще гласува "въздържал се". Нещо, за което се бяхме договорили, но не искам да навлизам в повече подробности. Но очевидно нещо се е случило", казва Александър Вучич, президент на Сърбия.

Днес Министерският съвет разпространи позиция:

България има последователна и непроменена позиция в признаването на жертвите от Сребреница и е участвала във всички инициативи, свързани с тяхното възпоменаване.

Динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни. Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали.

Разпространената грама до Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк не съдържа окончателните указания към посланик Лъчезара Стоева.

Документите, изтекли в интернет, са само част от процеса на взимане на решение и те не представят неговата цялост. Това само създава почва за спекулации, интерпретации и манипулации по темата.

Изтичането на служебна кореспонденция и безогледното й разпространение в  публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака.

Темата се употребява политически в условията на предизборна кампания и това вреди на интересите на България.

Служебното правителство се разграничава категорично от всякакви опити за внушения, свързани с промяна на геополитическата ориентация на България. С действията си правителството доказва всекидневно, че страната ни  следва неотклонно европейския си път и перспектива.

ООН одобри резолюцията за ежегодно отбелязване на геноцида в Сребреница, Босна и Херцеговина, през 1995 г. Това се случи въпреки силната съпротива на Сърбия.

Резолюцията определя 11 юли за Международен ден за размисъл и отбелязване на геноцида, като по този начин се установява ежегодна дата за възпоменание на над 8000 местни мъже и момчета босненски мюсюлмани, убити в Сребреница. Това се счита за най-мащабното избиване на хора в Европа след Втората световна война.

Резолюцията беше приета преди предстоящата 30-а годишнина от събитието през 2025 г. Тя беше внесена от Германия и Руанда заедно с още 32 държави, сред които САЩ, Франция, Великобритания и Италия. Гласуването в 193-членната Общото събрание на ООН мина с 84 гласа "за", 19 "против" и 68 въздържали се.

Резолюцията предизвика недоволство и лобистка кампания от страна на президента на Сърбия Александър Вучич и ръководството на босненските сърби в Република Сръбска, където се намира Сребреница. Това е една от двете части на Босна и Херцеговина, като етническите сърби съставляват около 80 % от населението ѝ.

Материал от БНТ и Свободна Европа

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6

FACEBOOK