Отбелязваме 148 години от обесването на Апостола
Годините минават, а неговата личност сияе с все по-силен блясък. Безкористен, честен, всеотдаен на революционното дело, той продължава да бъде онзи еталон за патриотизъм, който е нужен във всички времена. В българската история няма друг всепризнат авторитет, личност, която обединява млади и стари, бедни и богати, хора на умствения и на физическия труд.
Гибелта на Апостола през далечната 1873 – та година носи покруса на цял един народ, скръб, отразена по гениален начин от Христо Ботев в неговата елегия „Обесването на Васил Левски“.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.