България се прекланя пред подвига на Васил Левски

Снимка: Памет българска

Отбелязваме 148 години от обесването на Апостола

Годините минават, а неговата личност сияе с все по-силен блясък. Безкористен, честен, всеотдаен на революционното дело, той продължава да бъде онзи еталон за патриотизъм, който е нужен във всички времена. В българската история няма друг всепризнат авторитет, личност, която обединява млади и стари, бедни и богати, хора на умствения и на физическия труд.

Гибелта на Апостола през далечната 1873 – та година носи покруса на цял един народ, скръб, отразена по гениален начин от Христо Ботев в неговата елегия „Обесването на Васил Левски“.

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa

FACEBOOK