Това е лозунгът, който поставиха маса професионални шофьори в профилите си във „Фейсбук“
Това можеше да съм аз – „Аз съм украинският шофьор“.
Това е лозунгът, който поставиха маса професионални шофьори в профилите си във „Фейсбук“. Хиляди българи изразиха съпричастност към украинският шофьор, обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофата край граничен пункт „Лесово“.
„Аз съм…“ е мотото, което възникна след атентата в „Шарли ебдо“ във Франция. Минаха години, но символът на уважение, съпричастност и толерантност остана именно с определението.
Днес групите за професионални шофьори „кипят“ от коментари, видео включвания, постове за подкрепа на колегата им.
Началото от трагичния край за трима души започва със съобщението, че шофьорът на камиона е заспал на пътя… в спрял на опашка камион, в който буквално се забива пътническият микробус. Ден по-късно е съобщено, че украинецът е задържан с мярка за 72 часа и че ще му бъде повдигнато обвинение. И тук обективността свършва и идва незабавната гражданска намеса на шофьорите.
Проблемът и фаталният край
Проблемът, заявен от всички шофьори, е липсата на паркинги или „джобове“ извън пътя, на който се редят всички превозни средства в чакане да преминат границата ни с Турция.
Както е известно, камионите се движат при определени пътища, в определено време, с определено разписание – време за работа, време за шофиране и време за почивка. Всичко това говори, че ако настъпи времето за почивка, което се определя от компютър в камиона, и то съвпадне с реденето в колона от автомобили, то камионът спира на място до изтичане на почивката му – обикновено 45 мин. В това време камионът не може да „мръдне“ от мястото си, защото нарушава закона, а това би се „разбрало“ от пътния контрол по дигитална карта, в която се записва всяко движение на камиона, респективно на водача му.
Проблемът – на който се връщаме отново, е, че почивайки в колоната, шофьорът не е виновен, че няма осигурено място, извън трасето, в което да се оттегли и да не бъде заобикалян от останалите автомобили или в случая – предпоставка за ПТП.
Дали шофьорът е спал, ял, пил кафе, чел книга, говорил по телефона е без никакво значение – защото той спазва правилата, определени не само в България, но и в Европа. Само че в Западна Европа няма подобни колони от чакащи камиони, тъй като обществото се е погрижило да изгради стоянки – паркинги, джобове и т.н.
Вината
В България има повече съдници, отколкото съдии в палатите. Неправилно в случая е поднасянето на информация, коментират шофьорите.
Не е редно да бъде съобщено, че шофьорът на камиона е заспал докато камионът е с неработещ двигател, редящ се на опашката, тъй като няма къде другаде да изповяда почивката си. Автоматично обществеността е манипулирана, че вече има виновен за подобна трагедия, но къде остава ролята на водача на микробуса…
Шофьорите питат – защо именно той не е спазил дистанция, не е намалил скоростта, не е преценил ситуацията, не е взел мерки да избегне ПТП със стоящ на място камион.
Кой е виновен според съда – този, който е жив! Него го грозят 20 години полуживот и вечно смазана съвет и достойнство.
Съболезнования и съпричастност
Всички шофьори изказаха съболезнования на близките на загиналите. Към колегата си изразяват безрезервна подкрепа, защото „това можеше и може все още да съм аз“.
Да, това може да е всеки шофьор в пауза. Само невинните ли имат семейства?!
Същото се отнася и за турския водач, който проби изцяло изгнила мантинела на АМ „Тракия“ и уби шестима в насрещното…
Какво следва?
Да се произнесе българското правосъдие.
Да бъдат взети мерки да се избегнат подобни произшествие по вина на инфраструктурата и след това на водачите.
Да има справедливост!
