Кой съм аз и за какво се боря
За пожарите и фейсбук. Как солидарността се превърна в мода, съпричастността в лайкове, толерантността в изява или иначе казано, защо е по-лесно да гледаме отдалеч.
Първата фраза „Аз съм…“ в социалните мрежи се появи след атентата в редакцията на Шарли Ебдо. Аз съм Шарли!
Моделът заработи толкова сигурно и модно из целия свят, че българинът – като попивателна гъба, започна да е „Париж“, „Лондон“, „Турция“, „Москва“ и всяка една точка от Гугъл мапс, на която има черно петно.
Именно българинът – онзи така толерантен човек, който псува лъжците с „д@@@@ майка ти, циг@нск@@“, изведнъж стана по-отворен към света, по-разбираш, осъзнаваш човешката трагедия, причинена от природни или фанатични катаклизми. И всеки потребител във фейсбук започна „да е“ нещо, да е всяко нещо, но и не това, което всъщност е. Защото да имаш маска е по-лесно. Дори и Милен Цветков – „Аз съм Милен“, ни го каза.
Ключът от бараката да бъдеш солидарен с постове във фейсбук се крие именно в идеята простакът да придобие фейс на възпитан. Онзи, който има почти расистки наклонности, шовинистични разбирания, който изписва „България над всичко“ на бронята на голфа си, който си е татуирал Левски и Ботев на гърдите, които пече на Созопол, защото „византийската сган“ не заслужава честно спестените пари за почивка на българина… онзи, същият – който псува всяка партия, всеки проблем е от неговата компетенция, но не признава дипломите от Хавард, защото „тия продажни мекерета“ и в България могат да си учат. Тоя – „онзи“, е именно този, който поставя постове за солидарност с всяка световна трагедия, той подкрепя и родното – пръв коментира успехите ни на Олимпиадата, „Айде наЩе“ вика на националите ни, „Мачкай, Кобра“, „Мачкай, Гришо“, „Един отбор, една мечта…“, „Какво е небето – синьо…“ ИТН.
Затова сега, както всяка лятна фиеста от пожари, има постове „Аз съм Турция“ – че нали половин Мармарис гори, и други такива с надпис „България гори. А вие тъгувате и се молите за Истанбул и Австралия! Как не видях някой да се моли за Твърдица или за Кюстендил или път Благоевград! Не е толкова модерно, нали! Друго е в статуса да напишеш "Париж" или "Истанбул"! Снимката е от Твърдица.“
Умните VS. Умните, два мозъка се събрали да спорят коя подкрепа е по-важна – да бъдем солидарни и възпитани европейци, или да сме солидарни и патриотични българи. „Да бъда или да не бъда?“, попитал Шекспир – „Прай шо искаш!“, отговорил му благоевградчанинът.
Модното, то, дами и господа, движи компютърното поколение, което не е почувствало никога как огън нагаря под краката, как пари изгорелия торф, как мирише овъглено жито, как гори смолист бор. Но солидарността откъм постове е вид подкрепа, морална, която нито пълни пожарните коли с вода, нито бие с тупалките по огъня, за да загасне. Да си признаем – диванната армия е по-силна от българската авиация. Все пак ние сме милиони – даже с троловете – милиарди, а ВСС – двама-трима за един стар самолет.
И кой после крив, кой прав, че Пенчо написал: „Аз съм Лондон“, а след два дни пламнал Лом. Той – Пенчо, е не е виновен, че иска да се впише в поколението солидарни. Поколението на „добрите и възпитани българи“ е толкова развито, че солидарността спи пред вратата на апартамента, защото ако съседа пребие жена си, ако майка бие детето си, ако възрастен стене сам в дома си, Солидарният не реагира – вика: „Да се оправят, големи са!“. Солидарността е за лайкове, не за помощ, защото помощта е трудна, а лайкът – прост, като профила.
Послепис: Българинът на Трети март копира и пейства стихове на Вазов, не че ги е чел. Когато е на море – задължително има лайф със зверски изпълнения и пози в стил „Аз съм братовчед на Галеви, елате ми, мишоцииии“.
