Какво щрихира годината... вижте!
2024 бе годината на разделението – и в политически, и в социален план.
И у нас, и в света.
На сцената на родната политика първи се разпаднаха от БСП, а след това се обединиха в една Левица, но без дългогодишния си водач – Корнелия Нинова.
От „Величие“ също продължиха по отделно, но без Виктория Василева и Николай Марков.
И Нинова, и Василева дадоха заявки за нови партии.
През цялата година на фокус са и от коалицията ПП-ДБ, които отричат да имат проблеми, но демократично предприемат различни действия спрямо един и същи бивш партньор във властта.
Избори се проведоха два пъти. До първите се стигна след неуспешната ротация межди Денков и Габриел, а до вторите – след неуспешно съставяне на кабинет в 50-ото НС.
Текат преговорите за сформиране на 51-вия редовен парламент, ала надеждите не са големи.
Част от настоящето Събрание не са „Величие“, който имат безпрецедентен резултат след изборите на 27 октомври – 3.999%. Около 20 гласа не достигнаха на партията на Михайлов да бъде в НС, но пък даде шанс за МЕЧ да блесне.
Тези 20 гласа бяха открити от видеонаблюдението, което разкри ужасяващи манипулации и нарушения в изборния ден. До КС има подадени искания за касиране на вота, очаква се решението.
Най-голямото и неочаквано разделение дойде в ДПС. Сега има две партии – на Доган, който се яви на изборите, ползвайки регистрацията на Обедините земеделци, и на Пеевски, който остана в старото ДПС, но като „Ново начало“.
Доган вече не е обитател на наетите от него имоти в Росенец и Бояна. А разцеплението бе така силно, че повлия на началото на изборната регистрация, което постави въпроса доколко има намеса на политици в независимите държавни институции.
Дали е имало разделение пък се запитаха други политици, събирайки 2+2 и отчитайки, че общият резултат на двете ДПС-та е по-висок от този на едното (автентично) ДПС.
Протест срещу президента и излизането на Пеевски пред избирателите, събрали се пред Народното събрание в деня на клетвата на депутатите е едно от събитията на 2024.
А в самото събрание месец продължи изборът на председател – лутащо се между различни предложение, отричане и приемане на номинирани.
Така и до гласуване на държавния бюджет за 2025 не се стигна, защото депутатите не смогнаха, а и не са доволни от предложеното от служебният кабинет на Димитър Главчев.
Той от своя страна ще остане премиерът на Шенген, който прие покана за втори дубъл на поста след като Горца Кожарева не отстъпи от Калин Стоянов.
През 2024 Главчев трябваше да управлява кризи като летните пожари в цялата страна, тежкия взрив в Елин Пелин, липсата на ток в края на годината.
Добрата новина е Шенген по суша.
А България изгуби Кирил Маричков.
В международен план започна войната между Палестина и Израел на фона на продължаващия конфликт между Украйна и Русия. Всички отбелязват заплахата от ескалиране на конфликтите.
Очите са вперени в новия стар президент на САЩ – Тръмп, който се връща в Белия дом, а светът пита дали именно бизнесменът ще донесе мир.
Олимпиадата в Париж пък раздели обществото на „демократи“ и „консерватори“. Откриването на спортното събитие.
Постиженията на нашите олимпийци обаче ни накарах ада се гордеем.
А Франция остана в новинарските хроники до края на 2024 с откриването на възстановената Нотр Дам.
Пред нас застава 2025, в която можем да си пожелаем мир, здраве и повече дипломация в тези трудни за света времена.
