Този месец се навършват 114 г. от убийството на Гоце Делчев, който е наречен „Съвестта и душата на ВМРО”.
Докато някои дейци на ВМРО били заети с официални преговори, Гоце Делчев прекарвал по-голяма част от времето си в чисто революционна дейност, обикаляйки България и Македония. Това била трудна и опасна работа, но тя отговаряла на неговите дарби и темпераменти. Под умелото му ръководство комитите непрекъснато се снабдявали с оръжие и мунициии, за да бъдат складирани в очакване на въстанието.
Връщайки се от Солун, където преговарял с Дамян Груев във връзка с решението на Солунския комитет за въстанието, Гоце Делчев пристигнал в с. Баница, Сярско. Пристигат и воеводите Георги Бродлията, Димитър Гущанов и Михаил Чаков с около 40 четници. Там бил и Димо Хаджидимов, които заедно е трябвало да обсъдят положението. На разсъмване се развива драмата.
На 21 април рано сутринта Гоце и съратниците му били разбудени от една бабичка, която влетяла при тях, изгубила и ума и дума: „Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщята...!”
Един съученик на Гоце от военното училище, бившият на българска офицерска служба турчин Тефиков, началстваше хилядата души низами, които обръщаха с. Баница наопаки. В половина час Гоце и всички момчета са готови вече за предстоящата кървава схватка. През това време турците събират мало и голямо от блокираните къщи и търде скоро почти цялото селско население е турено под стража.
А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите. Наскоро тогава било издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намира революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево - Неврокопско, Карбинци - Щипско, Смърдеш - Костурско, и още някои други.
Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси и затова наместо да причаква нощния мрак, укрепен в каменна къща, и тогава да се втурне върху турските редове, той заповяда на момчетата да бъдат готови за излязане след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минути обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.
„ — Лягайте !" – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
„ — Раниха ме!” – обажда се глас измежду момчетата ...
„ — Майко умирам!” – чува се по-нататък ...
„ — Убиха Димитра!” - вика трети...
„ — Кучета!” - псува Гоце и гръмва срещу турците, но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите и бликва струя гореща кръв ...”
А ето какво е написал в. „Изгрев” - гр. Кюстендил на 17май 1903 г.:
НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
„Георги Делчев - това име светло и омайно е вече име на мъртъв труп!
Георги Делчев - тоя безподобен революционер, заместник на Левски, ученик на Гарибалди, едномишленик на Ботева, не е между живите!
И знаеш ли ти, о, злочеста земьо, люлка на кръв и сълзи, майка на мъченици, кърмачка на герои, знаеш ли ти кого изгуби на 21 април? Знаеш ли ти чии кости погълна твоят кът селцето Баница на 21 април – тоя злополучен проклет и трижди злочест ден!
Ти изгуби най-достойния измежду достойните свои синове, ти изгуби своя легендарен герои, ти изгуби любимеца на всичко, що тежко диша в твоите прегръдки, ти изгуби, о, злочеста земьо, най-беззаветния, най-решителния, най-смелия, най-самоотвержения свой борец ти изгуби половината от душата на твоя буден страж!
Македонио, на 21 април ти изгуби Делчев!
Да, ръката трепере, сърцето престава да бие, умът се забърква пред грозната, черната, печалната мисъл, че безподобният, умният, славният, безстрашният, милият Гоце не е вече под сянката на горския бук, нито в Солунското „Коломбо”, нито на Джумайският пазар, нито във Велешката чаршия, нито при прилепските бакърджии, нито в хубавата Битоля, нито при юначните костурци, нито на скопските мегдани, нито в струмишките ливади, нито във винишките чалтъци, нито в Гевгелийското поле, нито в Малешевските гори, ни за стока и добитък из широко Одринско, ни в щипските махали, горе, високо над македонските равнини, над шуместите планини! Там духът му витае, оттам се носят сладките му думи за мъст за свобода – братският му зов за бой, за борба!
И знаеш ли ти, читателю, кой бе Гоце Делчев? Срещал ли си ти човек, в когото с чудна хармония да се вливат милата женствена благост с решителността и светлостта на звяра лъв? Виждал ли си ти такъв човек?
Виждал ли си човек, който няма смелостта мравка да настъпи, а с олимпийско спокойствие, с неразделимите си 2-3 бомби и силен револвер се пуска, като тигър всред гъста паплач от оскотени турци? Ако сте в състояние да си представите нещо подобно, ще разберете кой бе Георги Делчев, кой бе любимецът на всичката, ама абсолютно на всичката ни /гръцка и сръбска / султанова рая в Македония и Одринско!
Перото се отказва да описва по-нататък тоя мощен елемент, тоя истински великан, защото при най-големите грижи все пак не ще може да даде за него правилно и пълно понятие, пак не ще може да нарисува високонравствения, безукорно честния, недосегаемо идеалния образ на Гоце Делчев!
Гоце,
Ти умря, ала пак си жив ! Пред живото въображение на достойните твои ученици - гъстата мрежа смели революционери - стои изправен твоят светъл лик, стърчи твоят мил, благ и същевременно строг образ!
Ти умря, ала твоето име шепти всяка отчаяна македонска душа, твоята велика памет е нетленна, незабравима, безсмъртна!
Поклон пред твоя свещен прах, славний Гоце!”
Този текст ни изпрати Кирил Киров от гр. Кюстендил, който в момента живее в гр. Пазарджик, извадка от сб. „Илинден”- 1903-1926 г.
Гоце Делчев загива в сражение с турската потеря през април 1903 г. в с. Баница- Серско.
И така Гоце не успява да види въстанието, което за него било мечта и кошмар, пътеводна звезда и призрак.
