С нетърпение очаквахме уикенда, за да се качим отново на толкова близката и толкова непозна за нас Витоша. Маршрутът, който бяхме планирали за неделния ден беше многообещаващ. За начало се отбихме до Боянската църква. Имахме запазени часове за посещението и екскурзивода ни очакваше. Забележителна църква с много история и чар. Направихме снимки в красивия двор около самата църква до секвоите и до гроба на втората съпруга на Цар Фердинанд – царица Елеонора. Именно тя спасява Боянската църква от разрушаване, тъй като боянчани искали да я съборят и на нейно място да построят нова. Царица Елеонора осигурява друг терен за нова църква и го подарява на жителите на Бояна. Със свои лични средства тя и цар Фердинанд плащат реставрационните работи. След смъртта й през 1917 г. царицата е погребана в двора на Боянската църква.
Тръгнахме към гората, предвкусвайки девствената красота и пленяващите гледки скрити в нея. Беше валяло скоро сняг и ни заслепяваше белотата и чистотата наоколо. Снегът полепваше по ботите и правеше стъпките ни бавни и тежки. Попивахме жадно кристално чистият въздух и мирисът на дървета, листа и растителност. Споменът за града - забързаните, намръщени хора, мръсотията и многото коли тук изглеждаше нереален и дори смешен. Движехме се по горската пътечка сред тунел от дървета, следван единствено от планинския вятър. На извора "Светената вода" си измихме очите и продължихме към камения параклис "Свети Панталеймон". Наоколо всичко бе притихнало, отдавна бяхме забравили за зимния студ. Бяхме изцяло в плен на съвършената природа и не усещахме нищо освен блаженство и хармония. Сред огромните участъци с камъни /морени, които са се образували в края на ледниковия период от топящите се и пързалящите се по склона ледници/ се чуваше шуртенето на водата. Насреща – градът – бял, голям и плувнал в смок. В далечината, нашата водачка Диана Чавдарова, ни показа и връх Мургаш.Пътят е стръмен и след кратка фотосесия на Боянското езеро се запътихме към Драгалевския манастир "Успение Богородично". Насладихме на ценните стенописи и след кратка почивка се отправихме към най-стръмната част от маршрута до местността "Бай Кръстьо", извора на дановистите и пътеката на Дънов "Сила и живот".
Не ни се разделяше с тази опияняваща и романтична гледка, но пътят до кв. Симеоново беше дълъг, а и денят преваляше…Преди да отпътуваме към къщи ни предстоеше да се насладим на Симеоновските езера.
„Да пътешестваш не значи винаги да отидеш далеч. Съкровищата са на едно сърце разстояние. Защото смисълът на всичко е вътре в самите нас“ – споделиха туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстенидил.
