На около 2200 метра надморска височина, под прочутите Брезнишки езера, една жена всеки ден стои над огнището и търпеливо бди, защото на огъня се вари най-лековитият балкански мед. В овчарски бивак, без електричество, телевизия и домашни удобства, далеч от хората и тегобите човешки, 60-годишната Зейнеп Алим събира жълт кантарион, риган и мащерка, за да приготви за пореден път еликсира на дългия живот - ароматния боров мед.
Приятелки от селото изпращат по сина й захар и празни бурканчета, за да ги напълни с уникалния народен лек срещу простудни и стомашно-чревни заболявания. „Дивите прасета са разорали стотици декари, за да си търсят храна. Те нападат и хора, и животни. Отскоро по Балкана и около кошарата ни обикалят и вълк, и мечка. Видели сме ги с очите си. Запасили сме се с пиратки и с тях пазим както себе си, така и овцете", разказва Зейнеп Алим.
„Страхувам се. Щом кучетата се разлаят, значи наблизо се навърта хищник. Засега пиратките вършат работа и няма инциденти", допълва Зейнеп. Жената признава, че сутрин съпругът й изкарва на паша овцете с джобове, пълни с пиратки. Дузина от бомбичките оставя и за нея. Заради този изпитан метод за сплашване на вълците, за шест години само една овца е отмъкната от хищници.
Това лято обаче хората, живеещи в Балкана, имат още една грижа. Отскоро наоколо се навърта мечка, която не се страхува да слиза съвсем близо до кошарите. Зейнеп Алим и съпругът й Иса от месеци живеят сами в планината. Ще изкарат на открито до есента, когато ще приберат в родното си село Брезница стадото овце, за което се грижат. Жената наскоро е навършила 60 години и вече е пенсионерка със 140 лв. пенсия, след дългогодишната си работа като тютюнопроизводител и работничка в местен шивашки цех.
Откриваме уникалната брезничанка на 2200 метра надморска височина заедно с чаровната й внучка Анифе. Двете варят боров мед на огнището пред покритата с няколко пласта полиетилен колиба, където вечер семейството овчари и внуците им спят. Децата пристигнали при тях преди дни, вместо да отидат на море. Анифе по цял ден с баба си чисти кошарата, бере билки, а вечер двете слагат на огнището гърне с вкусен боб. Братчето й пък с дядо Иска от ранни зори изкарва стадото на паша.
Тази година Зейнеп решила да последва съпруга си Иса Алим в планината за няколко месеца, за да му помага да доят голямото стадо овце и да върти домакинството в горската им кошара. От шест години насам, всяко лято Иса извежда в балкана на хладно стадото от 150 овце на сина си. В построения с подръчни материали планински бивак има място както за Зейнеп и Иса, така и за двете им внучета, които изкарват лятната си ваканция в балкана. Пред самата колиба е оформена лятна кухня с огнище, на което ври боров мед.
„Правя го по специална рецепта. В меда слагам три от най-лековитите билки. Това са риган, жълт кантарион и мащерка", издава рецептата леля Зейнеп. За приготвянето също се иска майсторлък, защото в меда не бива да има остатъци от билките, които иначе убиват горчивия вкус от боровите връхчета. Затова пък, само една лъжица сутрин на гладно от така приготвения еликсир, помага при кашлица, прочиства дробовете, възстановява силите и енергията на човек. "Особено полезен е за пушачи, тъй като прочиства организма от натрупания никотин", обяснява Зейнеп.
"Всеки ден ми се обаждат съседките по телефона. Явно вече са се затъжили за мен. Ама не мен не ми се прибира. Добре ми е тук, сред природата. Хубаво е понякога човек да се откъсне от забързаното ежедневие и от проблемите. Тук никой не ме натоварва с проблемите си. Тихо и спокойно е. Чува се само песента на високите борове", продължава своята приказка леля Зейнеп.
Жената отдавна е свикнала с примитивния живот в планината. У дома е наредила няколко фенера, с които си свети, докато дои животните. Единствената връзка със света за Зейнеп и Иса е малкото, портативно радио, което никога не изключват. Всяка сутрин при пастирите идва синът им, за да им донесе пресен хляб и продукти от първа необходимост.
"Мъжът ми цял живот е овчар. По 6-7 месеца от годината все е в планината с животните. Тази паша дава и най-хубавото овче мляко. Тук ни се роди и първото агне. Преди съм се чудила как нашите родители са живели в планината, но се свиква. Сякаш станах нов човек тук. Дишам по-добре, нямам главоболие и никакви здравословни проблеми. Като ми доскучае, запявам някоя песен", усмихва се леля Зейнеп.
Пенсионерите се готвят в началото на септември да се приберат в Брезница. За Байряма ще заколят най-голямото агне и ще се съберат на една трапеза цялата фамилия. След това Иса отново се връща в балкана и ще се прибере у дома, чак когато падне първият сняг. На тази поляна, която е подстъп към Брезнишките езера, идват много туристи. Пътищата дотук обаче са в окаяно състояние. Хората се качват предимно с мотори или каруци.
