Зам.-ректорът на ЮЗУ: По-високата такса би трябвало да действа дисциплиниращо на студента

Снимка: Infomreja.bg

На редовното заседание на МС миналата седмица бяха утвърдени таксите за кандидатстване и обучение във ВУЗ-овете за учебната 2018/2019 година.

Според взетото от министрите решение: При специалностите от професионално направление „Физически науки“ и за специалността „Ядрена химия“ се регистрира намаление на такси за студенти единствено при СУ „Св. Климент Охридски“.

В ПУ „Паисий Хилендарски“ се увеличават таксите с по 40 лв. във всички професионални направления.

Във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” увеличението е с 50 лв. само за новоприети студенти в професионално направление „Педагогика“ – редовна и задочна форма.

Увеличението в ЮЗУ „Неофит Рилски“ е от 11 до 24 процента.

На какво се дължи това увеличение ИНФОМРЕЖА говори с заместник-ректора на ЮЗУ – проф. д-р Антони Стоилов.

Увеличението на таксите в ЮЗУ за всички специалности ли се отнася? И ако не е така, то кои ще бъдат с по-високи такси?

  • Да, увеличаването на таксите в Югозападния университет се отнася за всички специалности с изключение на тези от професионалните направления „Администрация и управление“, „Икономика“ и „Туризъм“. За тях не е направено изключение, просто при тях определеният лимит от държавата е 462 лв. годишна такса и той е достигнат отдавна от всички висши училища. И още нещо искам да добавя – таксите в Софийския университет също се увеличават, а не както изведохте в анонса, че се намаляват. Намаляват се само за специалности, в които никой не иска да учи. По техния път ние минахме преди година-две. 

Какво налага увеличението на таксите в университета?

  • Причините са две. Първата е, че беше увеличена минималната работна заплата с около 12%. С толкова Академическия съвет на университета реши да повиши таксите на студентите, които през учебната 2018/2019 г. ще бъдат първокурсници и второкурсници. Втората причина е свързана с обстоятелството, че през предишните години беше допуснато студентите от една и съща специалност, но в различен курс на обучение по нея, да се обучават с различни такси. Сега и студентите, които ще се обучават през учебната 2018/2019 г. в трети и четвърти курс (за специалността „Право“ – и в пети) също ще се обучават с таксите на първокурсниците. Реално повишението е за студентите от всички курсове, но то ще бъде по-високо за тези от трети четвърти (пети) курс поради споменатата по-горе диспропорция.

По-високите такси, независимо от процента на увеличение, дават ли по-добро образование?

  • Доброто образование е резултат от единодействието на много фактори, не само от таксата на обучение. Но понеже питате конкретно за нея, да отговоря – да, смятам, че по-високата такса би трябвало да действа дисциплиниращо и мобилизиращо на студента. В САЩ таксата за една учебна година е около 50 000 $ и затова там на никого от преподавателите и през ум не му минава мисълта как да мотивира студентите си да учат. По разбираеми причини платилият тази такса прекарва основната част от времето си в библиотеките, в самоподготовка, в решаване на казуси и какво ли не още, имащо отношение към подготовката му по избраната специалност. Защото знае колко е платил и колко ще загуби, ако не се отнася сериозно към учебния процес.    

Как си обяснявате това, че студентите са недоволни и от досегашните такси, смятайки ги за твърде високи?

  • Вероятно заради нивото на заплатите, които получават родителите им. Или пък те самите, ако работят. Трябва обаче да имат предвид, че колкото и „високи“ да им се струват учебните такси, в университета отчитаме обстоятелството, че студентите ни като цяло са от най-бедните региони на страната. И затова въпреки че имаме право да определим много по-високи такси, ние точно поради тази причина не го правим. Например в областта на професионалните направления филология; история и археология; философия; социология, антропология и науки за културата; психология; политически науки; социални дейности; обществени комуникации и информационни науки; право таванът за годишна такса, определен от държавата, е 854 лв., а нашите студенти в специалностите от тези направления ще се учат с такси от 680 лв. до 720 лв.; в професионалните направления физически науки; химически науки; науки за земята; математика; информатика и компютърни науки; машинно инженерство; електротехника, електроника и автоматика; комуникационна и компютърна техника държавата е определила таван от 1293 лв., но нашите студенти ще плащат такси от 610 лв. до 730 лв. И т.н., да не отивам към драстичните разлики в полза на студентите ни.

Според доста голяма част от студентите това, за което плащат в университета, не се равнява на това, което получават като „услуга“.

  • Ами не съм станал още свидетел на нито един протест от студенти срещу преподавател или програма за учебна дисциплина, който обучава или по която се обучават същите тези студенти. Проблемът на голяма част от учещите – ученици, студенти, е че посещават учебните занятия от време на време. При такъв „режим“ на обучение е трудно да си изградиш дори представа какво учиш, камо ли да го разбираш. Проблемът има и друга страна – родителите плащат обучението, а в много малка част – самите студенти. Интересуват ли се обаче тези родители „детето“ им посещава ли учебните занятия, какъв му е успехът, преминава ли от курс в курс. Защото инспекторите от учебните служби могат да разкажат интересни случаи за това как родителят знае, че „детето“ му е вече в четвърти курс и понеже все не завършва, решава най-после лично да провери и остава втрещен от информацията на инспектора, че „детето“ има да взема още 30-40 изпита, докато стигне до дипломиране. Та оттук два извода: 1) Като има недоволни от начина на преподаване, въпросът няма да се реши с мрънкане, а с действия. Защото всеки обича да се отъждествява с персонажи от литературата или киното, но като се стигне до същите действия, само че не на кино, а на живо, желаещите да вземат участие в тях ги няма никакви. 2) Родителите трябва да държат сметка как и за какво децата им харчат парите, които са платили за такси. Защото никак не са редки случаите, когато представата за учене се свежда само до представата за платената такса. И нищо повече.   
  • Смятате ли, че парите движат образованието?

Образованието е и пари. Колкото повече ресурс отделя държавата за образование, толкова по-качествено ще става то. В този контекст на мисли пак ще обърна внимание на две неща:

1) Чува се от време на време, Вие преди малко също обърнахте внимание, че студентите чат-пат са недоволни от начина на обучение. Вие лично да сте станали свидетел на искане от страна на студенти, родители и преподаватели, т.е. на обществото в основната му част, да иска повишаване на процента, който държавата отделя за образование? Да го иска не в разговори помежду си, а чрез конкретни инициативи и действия?

2) Повишихме таксите. От никого от страна на студентите досега не съм чул което и да е повишаване на учебните такси да се обвърже с подобряване на условията на обучение. Да заявят ясно – ок, ще плащаме тези по-високи такси, но искам с тях да се закупят съвременна техника и консумативи, да се създаде по-добра среда за учене и отдих, и т.н. Така че въпросът опира до манталитета. Безразличието и примирението, до едно време, водят до застой, а след него - до връщане назад. Проблемът на българина изобщо е, че той най-много обича да участва в битки за справедливост и в революции единствено на маса със салатка пред чаша с ракийка. Напоследък, с развитието на технологиите – и във фейсбук. Извън тях е космическа тишина.

Доста често се дават примери с това, че на Запад университетите предлагат високо образование като в таксите се включва и безплатно ползване на консумативи от университета (например: безплатни ксеро-копирни дейности, участия в кръжоци, безплатен стол/ храна). Защо в България и в частност ЮЗУ все още няма подобна система? Ако таксите станат в пъти по-големи, биха ли могли студентите да учат в една по-добра материална база, да ползват принтери и ксерокси безплатно за нуждите на образованието, библиотеките да бъдат в пъти по-богати?

  • Би могло, разбира се. Но повече в чисто теоретичен аспект, като нещо, към което да се стремим. Защото тръпна от ужас при мисълта, че сме го постигнали. Ще попитате веднага защо. Ще Ви отговоря. Само преди малко говорих за манталитета, за навиците. Вие представяте ли си какво ще се случи, когато тези ксерокси бъдат оставени в коридорите, да речем, заредени с хартия? При положение, че в момента студенти си носят от вкъщи отвертки, за да развият винтчето на закачалка, която в магазина струва 40 ст.? Или със същите тия отвертки отварят компютрите в учебните зали и демонтират от тях платки с РАМ памет и каквото още им скимне? За кражбата на тоалетна хартия от тоалетните, на крушки за лампи от където може, да говоря ли? Или може би за изтърбушените седалки в коридорите и учебните зали, за отпечатъците от подметки върху прясно боядисаните стени? На тоя фон, какво си представяте че ще се случи с хартията, тонерите и ксероксите, за които Вие ми говорите?  Така че вместо като в транс да се пренасяме в мечтаното бъдеще, нека първо огледаме себе си, настоящето, което съвместно творим, и като бъдем готови за това така жадувано бъдеще, тогава да пристъпим в него като в храм. Дотогава обаче първо трябва да сме променили себе си.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d