Задава ли се нова война?

Коментар на стажант-репортер на ИНФОМРЕЖА

На 3 януари бе убит Касим Солеймани, ирански генерал на Революционната гвардия и командир на силите Годс. Асасинацията на генерала бе извършена от САЩ, като подобно явление се случва за първи път от Втората световна война. Предприетите от Съединените щати мерки предизвикаха силна ответна реакция от страна на Иран и най-вече – желание за отмъщение.

На 7 януари ( 8 януари, 0:30ч. българско време) Иран изстреля 20 балистични ракети срещу американските военни и коалиционни сили, намиращи се в Ирак - съвсем очаквано противодействие в отговор на насилствената смърт на Солеймани, считан за втория най-важен човек на територията на Иран. Непосредствено след убийството, Иран обявиха, че ще спрат да спазват ограниченията, наложени от Ядреното споразумение през 2015 година. Според израелското разузнаване - Иран се очаква да притежава достатъчно количество обогатен уран за успешното производство на една атомна бомба до края на текущата година. Европейската комисия, от друга страна, не остана безучастна в спора, излизайки с изявлението, че членовете на Комисията са дълбоко разтревожени и загрижени за разгарящия се конфликт, както и изключително притеснени от потенциално възможната употреба на ядрените боеприпаси в Иран и от нарастващите количества. Урсула фон дер Лайен, председател на Еврокомисията, констатира, че трябва на всяка цена да убедим Иран да продължи да спазва наложените от споразумението мерки за ядрени запаси, защото е както в наш, така и в техен интерес.

Разразилият се конфликт приключи с трагично загинали 176 души на борда на украинския пътнически самолет, свален от Иран поради объркване. Командирът на отговорния за инцидента отряд заяви пред иранска телевизия: След като разбрах за грешката, исках аз да бъда на мястото на онези души. Украйна изисква пълно разследване на случая, както и абсолютна компенсация на близките на жертвите. На борда на самолета е имало 71 иранци, 73 канадци, 8 шведи, 6 афганистанци, 4 германци и 3 британци.

Сега какво? Каква е компенсацията за огромната болка и загуба, която изпитват семействата на невинните жертви? И как ще се справят иранските и американските лидери със създалата се ситуация – първата военна конфронтация от Революцията през 1979 година? Ще успеят ли да се овладеят кризисното положение, или то ще доведе до трагични последици за всички?

Все още има много неизяснени въпроси около убийството на Солеймани и неуточнени доказателства за застрашаващите живота на жителите на САЩ, предприети от иранския генерал, действия. Конгресът все още не е наясно дали изявлението на Тръмп, че Солеймани е подготвял нападение над четири американски посолства, е подкрепено с достоверна информация. Съществува възможност асасинацията на генерала, освен с цел предпазване на американското население, да укрива и други намерения, тъй като в деня на убийството на Солеймани, е извършен неуспешен опит за още едно на ирански военен в Йемен, но то попада в категория конфиденциално.

Проучвания сред американци показват, че 55% от тях смятат, че убийството на един от най-важните хора в Иран прави не само Америка по-малко безопасна, но и целия свят. 53% подкрепят идеята на Конгреса да ограничи властта на Тръмп относно назначаване и предприемане на военни действия. А световни статистики сочат, че Анти-американизмът се е разпространил значително след началото на управлението на Тръмп, което не се приема добре навсякъде из световната карта.

Военните действия са преустановени към днешна дата, но приключил ли е конфликтът?

На 8 януари Тръмп обяви нови икономически санкции за Иран, докато не промени поведението си. Американският президент каза още и: Трябва да поработим върху сключването на нова сделка с Иран, с която да направим света едно по-безопасно място, а същевременно да позволим на Иран да просперира и да развие огромния си потенциал. Малко по-рано - на 6 януари Тръмп публикува пост в Туитър, гласящ: ИРАН НИКОГА НЯМА ДА ПРИТЕЖАВА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ!

Нито едно от действията на американския лидер не се приема добре от страна на Иран и Ислямска държава.

Политиката на Тръмп в обобщение гласи, че Щатите искат да водят активна дипломация, като едновременно удържат и се конфронтират с Иран, но тези идеи изглежда са взаимно противоречиви. А според Елиса Слотин, член на Камарата на представителите на САЩ, дори и да бъде открито диплматично и ефективно решение на проблема, военен конфликт е напълно възможен, въпреки твърденията на Тръмп, че не търси война.

Повечето войни обаче, не са желани, нито преднамерени и без да поставяме под съмнение намеренията на американския лидер, както и тези на Департаментът на отбраната на САЩ, нов военен конфлик, при сегашните обстоятелства е потенциално възможен. Рискът, който поемат страните, участнички в спора, е изключително висок, а изходът не може да бъде предсказан на този етап.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d

FACEBOOK