За македонския език и неговото съществуване дискусията е дълга.
Прословутият договор между Македония и България повдига много въпроси, сред които и този за Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Парапунов, Никола Вапцаров.
Дотук бяха изброени трима революционери и един велик поет, но кои са те – българи и македонци, има два отговора.
Според македонските учебници и научна литература македонец е всеки, който е пребивавал на територията на днешна Република Македония или в Пиринския край. С това много македонски учени се обосновават, защото народният фолклор и в двете съседни държави възпява: „На четвърти май деветсто и трета в борба загина Гоце Делчев, живот що го даде за Македония, Македония – слобона да биде…“
В навечерието на Илиндеско-Преображенското въстание и поднасянето на венци пред паметници на Гоце Делчев, възниква един прост въпрос – кой всъщност е Гоце?
В центъра на Скопие, до паметника на Даме Груев, срещу погледа на Филип Македонски и цар „Самоил“, както го изписват македонците, се величае и фигурата на Гоце Делчев.
Той е възседнал кон и повече от достолепно наблюдава туристическите погледи.
От другата страна на границата, в местността Попови ливади, същата фигура е издигната от тежък камък. Гоце Делчев в паметта на българите е с ямурлук и държи пушка.
Визията на героя се различава коренно в двете републики.
От македонска страна той е аристократичен, с риза и връзка, на кон! В България е с народните дрехи, също като хайдутин.
Исторически погледнато обаче Гоце Делчев се е борил за свободата на народа, без да дели българи и македонци, защото между тях граница не е имало, нито географска, нито езикова.
Ако се приеме тезата за обща история, то тогава Гоце Делчев какъв ще бъде? Македонец или българин, на кон или не?
Въпросите, които задават всички хора, интересуващи се от темата, са свързани с абсурдни факти, които звучат шеговито, защото надали в друга държава би възникнало питането дали един национален герой е на кон, или не.
