Силвета Маневска не жали сили и средства за общото благо
Дъждовен ноемврийски ден. Улиците на малкото родопско селце Долен са пусти. Само една жена, вече възрастна, но все още пъргава, се задава бързешком откъм долния край на селото. Силвета Маневска – бивша учителка, която от 1971 година ръководи групата за високо пеене в Долен. Грижи се сама за своето домакинство, посяла е от всичко в градинката си, а и крава си има.
Вече от години читалище в Долен няма, а певиците трябва някъде да репетират. Помещение е нужно и за посрещане на гостите, които често посещават архитектурния резерват Долен, да седнат хората, да им се разкаже историята на селото, да чуят прочутите му песни… И Силвета запретнала ръкави, сама стегнала първия етаж на необитаема къща, превърнала го в приятно място, което нарекла Клуб на пенсионера. Извадила от раклите си черги, реснаци, покривки, перденца и застлала всичко. Толкова уютен пенсионерски клуб едва ли има другаде в страната! Но за жалост, старата жена е сама в усилията си, местната власт не й оказва съдействие! И днес, осем месеца по-късно, токът и водата в сградата продължават да са спрени.
А тя има още много планове. Тревожат я съдбите на деца сираци и е замислила в своя наследствена къща да направи Кризисен център, където да ги приюти. Помислила е и с какво могат се занимават - да правят сувенири, да научат историята на селото и да заместват нея, старата жена, в сегашната й доброволческа дейност като екскурзовод. Предвижда Центърът да е за 10 души. На жените, които ще намерят подслон тук, тя ще даде трите шевни машини, които има, за да работят надомно. Могат да станат шивачки и в цеха в Крушево.
„Ако пък някоя иска да учи, но има дете, ние, останалите жени, ще го гледаме“, казва уверено Силвета, която неведнъж е доказала, че умее да превръща мечтите си в реалност.
Вече е приготвила повечето неща за бъдещия Кризисен център. За средствата, които не достигат, смята да се обърне към Института за културно наследство, нали селото е резерват, а характерното за него пеене на високо е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Досега жените, които тя ръководи, са спечелили с тези песни общо 11 златни медала – 7 на „Пирин пее“ и 4 в Копривщица!
„ Силвета много иска да сподели тези песни – казва американката Изабел Сокол – Оксман, която прекарва част от времето си в Долен и тъй като е музикант, проявява жив интерес към тукашното музикално наследство. – С етномузиколожка, също американка, направихме видеа, за да се съхрани това богатство. Три пъти писахме за тях в американско списание. Малко хора имат възможности да вземат тези високи тонове, това направо е извънземно!“, продължава тя.
Макар между двете жени да има голяма разлика във възрастта, те са приятелки. Младата американка заучава песни от възрастната доленка и двете заедно ги изпълняват. Имат и общ план – периодично да канят ценителите на фолклора „На седянка в Долен“. Ще им показват как се обработва вълна - „маане и чесане“, как се тъкат халища – „покрови“ на вертикалени станове – „стетьове“ – характерно само за Долен, Сатовча и Плетена. Правят се ръчно, изцяло от вълна.
Силвета Маневска, облечена в автентична народна носи, слуша с радост своята млада приятелка. После двете запяват…
