Всяка година по традиция семейството на народния певец Благовест Порожанав, вече покойник, възвръща спомените си за него с всенародно тържество, където гражданството на Кюстендил се весели с неговите песни, които още са живи в сърцата на хората.
Закърмен с песните на майка си и мелодиите от мандолината на баща си Тодор, Благовест ги превръща завинаги в своя съдба, като успява да прослави страната ни по света.
Той е обявен за почетен гражданин на Кюстендил и признат за световен глас на фестивал на изкуствата в Холивуд, САЩ. Пее също така и в Секременто, Лас Вегас, Денвър и други.
През 1992 г. основава „Пирин фест" в град Сандански, както и "Македония фолк". Той е един от основоположниците на ансамбъл „Струма”. През 2000 г. печели първа награда за изпълнение на македонска песен на „Тумба фест”, както и в Куманово в дует с Ели Божанова. През 2002 г. печели сребърен медал в САЩ на фестивала на изкуствата и там получава световното си признание.
Създал е огромен брой авторски песни и е събрал над 200 народни такива. Изпял е приблизително същия брой - 40 от които са записани в БНР. Записал е песни и в Радио Благоевград и в собственото си радио ”Ритъм+”.
На вчерашното възпоменание за него пяха няколко народни състава от с. Николичевци, с. Слокощица, а специален гост бе прекрасната Йорданка Варджийска. Хумористичните сценки на Тони Пенева създадоха прекрасно настроение на всички дошли да уважат паметта на Благовест Порожанов.
Интересен факт беше изпълнението на 92-годишната акушерка Вера Якимова, която декламира наизуст авторското си стихотворение „Щастие”, с което печели награда от конкурса, свързан с емблематичния поет Биньо Иванов.
В препълнената зала на Килийното училище имаше чуждестранни гости от Израел и Филипините. Хората се веселиха и радваха от сърце, създаде се настроение с народните песни и хора, които се извиха и си тропнаха от сърце.
Водещ беше кметицата на Николичевци, атрактивната Спаска Методиева, която бе включила в програмата внучката си, дошла от Северна България. Пяха се и македонски бисери - „Йовано, Йованке”, ”Елено моме” и др., като любовта към народните хора и песни се оказа доста въздействаща и жива.
