Вечно младият Боян. Проницаването на една смърт

Колаж: Infomreja.bg

В продължение на 11 дни българската обещественост е изцяло ангажирана с изчезването на Боян Петров. Анализите, направени от негови колеги - алпинисти, политици, спортисти и познати, бяха много и разнообразни.

Многократно също така бе изказано мнението, че Боян е направил самоубийствен акт, бил е безразсъден, подценил е ситуацията. От другата страна стои и контрапунктът: Боян е жив, Боян не е безразсъден, а напротив – много е опитен.

В издирването му по сняг и въздух се включиха много хора от различни националности. Приятелката му Радостина направи поредица от статуси във Фейсбук, в които надеждата хронологично се превърна в горчива реалност.

Никой обаче не се замисли над думите на Боян, които той приживе в интервюта и разговори сподели. В словата му има много смисъл и оправдание кой точно е Боян, защото е атакувал върха, безразсъден ли е.

Първият цитат, който впечатлява с прорицанието си, е: „Най-големият ми страх? Пропадане в ледникова цепнатина. Зловещ полет към долната земя“.

Древните мислители са казали, че човек умира от това, от което най-много се страхува. Алпинистите, търсещи Петров, споделиха, че вероятността Боян да е пропаднал в такава цепнатина е най-голяма. Ледените склонове на Шиша са смъртоносна пързалка.

За смъртта Боян казва: „Не обичам тъжните погребения. Според мен се прераждаме и душите не умират“. И сякаш това е философията на неговата майка, която в интервю за бТВ не спря да се усмихва, сякаш осъзнава, че детето ѝ ще остане вечно младо.

Другата мисъл, доказваща реалния сблъсък с настоящето е: „В планината съжителстваш със смъртта“.

Защо Боян не е спрял на лагер 3, а е продължил, защото такава е същността му:

„Аз нямам мечти, имам цели. Аз съм прагматик."

"В един момент станах машина за оцеляване, без да съм го искал."

"Природата подлага на изпитание тези, които могат да го понесат."

"Покорявам не върхове, а единствено себе си."

"Ракът и диабетът ме направиха силен психически, превърнаха се в истински допинг за планината."

"Нямам думите "Мързи ме" или "Не мога да направя нещо" в речника си."

И най-същественият цитат: „Останеш ли без цел, все едно да плуваш в безкраен океан без никакъв остров“.

Миналата година поради глобалното затопляне беше открит труп на алпинист, загинал под снеговете през 1954. Годината се виждала на бадж на якето му. Страховити са историите за труповете, с които е осеяна Хималаи.

„Един от алпинистите през 1975 г. разказва, че видял нечие замръзнало тяло край пътя, но не му останали сили да стигне до него. Чак през 1999 г. една от експедициите се натъква по склона на запад от основния път на струпване на тела на загинали алпинисти. Там откриват и Малори, легнал по корем, сякаш прегръщащ планината. Главата и ръцете му били замръзнали като част от планинския склон.

Телата на загиналите алпинисти остават под Еверест завинаги, никой не се занимава с тяхната евакуация.

На такава височина вертолети не достигат, а да мъкнеш със себе си солидната тежест на мъртво тяло е невъзможно. Несполучилите остават без погребение, замръзнали по склоновете.

Леденият вятър оголва телата до костите, оставяйки потресаваща гледка.

Обхваната от треската за рекорди, алпинистите просто минават спокойто покрай труповете. По ледените склонове действа истинският закон на джунглата. Често без помощ остават дори все още живите.

Така през 1996 г. група алпинисти от японски университет не прекъсва изкачването си заради пострадали при буря техни индийски колеги. Колкото и да ги умолявали, японците просто подминали. На връщане заварили индийците вече замръзнали до смърт.“

Дали Боян ще е поредният подминат след време или не, то поне в последните си дихания на разредения въздух явно е спомнял за тревата:

„Когато ми е трудно по време на експедиция, си представям пясък, море, зелена трева...“

„Любимият ми момент от деня? Рано сутрин с роса по тревата.“

Но за съжаление няма да изпълни мечтата си: „Какво бих направил на 80 години? Бих извървял Ком-Емине.“

„Личностите на които се възхищавам? Чарлз Дарвин, Христофор Колумб и Фернандо Магелан“, споделя Петров, а сега той се нарежда до тях, защото всеки един българин, застанал вкъщи пред телевизора, не би могъл да си представи какво е да видиш 8-километрови отвесни скали, обсипани с лед. Там няма живот, няма птици, трева, дори въздух няма, но остава целта!

Интересно ми е да ми е трудно. Колкото по-трудно ми става, толкова ми е по-интересно, толкова повече се увеличава блясъкът в очите ми. Лесните неща не ме привличат.

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода aa6