Малко са училищата в България, които носят името на революционера
Първи ноември - ден, в който имената на будителите наред с борците за свобода греят на българския небосклон.
За един голям герой борец за свобода - Васил Петлешков, изгорял на клада, разказват будителите от училището, което носи неговото славно име от гр. Пловдив.
Васил Петлешков е роден на 1 (14) януари 1845 г. в Брацигово, в семейството на Екатерина и Найден Велчеви. От ранна възраст се проявява като будно и любознателно дете. Детството му не било леко. Остава без баща и майка му се принуждава да се омъжи повторно за брациговския чорбаджия Ангел Петлешков, който го осиновява.
През 1873 г. Петлешков завършва в Цариград „стодневни“ курсове за аптекар. Завърнал се в родното Брацигово, той неуморно работи за културното издигане на населението. Под негово ръководство през 1874 г. е създадено читалище „Трендафил“, на което той е председател. Сред българското население се ползва с голямо доверие заради своята честност и огромно родолюбие. Дори на родното читалище завещава личната си библиотека.
В навечерието на въстанието, от 14 до 16 април 1876 година, апостолите от ІV революционен окръг свикват историческото събрание в местността Оборище. Тук присъства и Васил Петлешков. Той е избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план на въстанието в окръга и възванието към народа.
Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села. Проявява организаторски качества и голям героизъм при защитата на най-продължително отбраняващото се селище. След потушаване на въстанието, Петлешков няколко дни се укрива, защото било унижение за този горд българин да се предаде и да преклони глава пред турците. Затова той отлага за няколко дни предаването си, за да може да анализира ситуацията.
Вторият му баща, Ангел чорбаджи не се поколебава да предаде смелия Васил. Когато турците идват в къщата на чорбаджията, той кара жена си, майката на Петлешков, да намери сина си. Васил става очевидец на всичко това, което наблюдава от тавана, където е скрит. Той знае каква клетва е дал: "Свобода или смърт". Не искал жив да попадне в ръцете на главорезите. Затова поглъща отрова, която не подействала бързо.
Васил Петлешков е разпитван и измъчван, поставен между два огъня, където изгорял жив в страшни мъки. Неговият героизъм и саможертва, думите му: „Сам съм – други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“, изречени между пламъците, винаги ще поддържат националното самочувствие на всеки българин.
Тази уникална личност не оставя преки наследници, но все пак името на този герой носи учителят по математика в гр. Стамболийски – Костадин Петлешков, който е свързан с тази фамилия.
Малко са на брой и училищата в България, които носят името на революционера, но сред тях е и ОУ „Васил Петлешков“ – гр. Пловдив. Училището има вече 60-годишна история. Основано е с финансовата помощ на брациговци, заселили се в Пловдив. Още един от примерите за родолюбието, което носят в сърцето си жителите на Брацигово и почитта си към славния герой Васил Петлешков.
