В деня на поезията разказваме за тези, които творят песни от думи

Снимка: Infomreja.bg

Автори от Кюстендил

По повод на Международения ден на поезията щe разкажем за тези, които творят песни от думи.

Автори от Кюстендил

През 1999 г. на 30 сесия на генералната конфедерация на ЮНЕСКО се взема решения за ежегодно международно празнуване на поезията. За първи път това се случва в Париж. По този повод дамите  от кюстендилския поетичен клуб „Веса Паспалеева”, единствен по рода си в България, се събрат често по  приятелски, за да споделят поетичното си настроение. Този дамски съюз по интереси, прераснал в приятелки съюз по перо, включва десетина на брой жени и техните интеригуващи идеи и възгледи и този път не изневеряват на себе си.

Те редовно участват и във форумите в града на плодорието и минералните извори, както и в столицата на поезията, в живописния гр. Мелник, където обменят мигове с поети както от цялата страна, така и с чуждестранни гости от Македония. Триумфът на изкуството и изящността на думите ги събира и днес.

Пламенната дружба на тези десетина жени прилича на любов, пламнала от пръв поглед. Когато се срещат, настроението им винаги е на ниво, а днес то се подсилва и от празника на поезията, когато те споделят своите нови творби с широката публика. Те напълно оправдават думите на българския писател Стоян Михайловски, че: "Най-тънките анализи и най-дълбоките аргументи поетите намират в сърцата си.” Бих допълнила и в най-силното човешко чувство -  любовта. А сега да ви запознаем с тях:

1. Таня Лучанска – бивша дългогодишна учителка по български език и литература. Нейните стихове излизат от душата и сърцето на съвременната жена, искренни и вълнуващи. Нейната лирика е искрена и властна, но характерна и със своята чувствителност към съвременното битие. Под печат е нейната нова стихосбирка: „В очакване на следващото лято”

1. „Златолиста пътека…Стъпвам с чувство на грях,

че лятото е в краката ми.

А листата шумят, шептят  и разказват-

Разказват за всеки свой миг – живот изживян-

За всяка прегръдка със вятъра ,

За всяка целувка със слънцето-

Шумят…. Шептят и се ронят.

Едно красиво и дълго сбогуване с лятото….

2. НЕВИДИМА СТЕНА - стената е пред мен.

Невидима стена-стената е зад мен,

Обгръща ме, затваря ме във омагьосан кръг.

И все по рядко грейват очите ми за обич.

И все по-рядко длан протягам за доверие…

Приятели, къде сте ? Живеем в бойни кули

От недоверие и неприязън. Сами издигаме ги ден след ден…

И все във надпревара със времето и себе си живеем…

Приятели … …Къде сте?!

2. Здравка Радичкова-Заря - дългогодишна учителка, поет, известна у нас и в чужбина. Нейни ученици са носители на престижни награди за поезия и проза. Нейни стихотворения и есета са публикувани в местни и национални вестници, списания и в алманаха „Ирин- Пирин”. В последните години става известна сред българите в някои градове на САЩ - като Детройт, Монреал, Сантяго и др. Чела е свои творби в Далас пред български и руски емигранти, където използва престоя си, за да издаде стихосбирката си „Крилете на душата” и ”Божествен огън”. Член на СНБП и „Творческо обединение на 21 век”. Носителка на награди и отличия.

1. ОБИЧ КЪМ /ЗЕМЯТА/

Живееш в мен до сетната частица!

Запълвам с тебе късчета мечта…

Ту огнена , ту с волята на птица.

Прегръщам те до края на света.

2. ВЪЗХИТА

Светиш с радост, радост светла в зимен ден!

Радост златна се оглежда в мен!

Как си пищна, дивна в зрелостта!

Спомняш се предишна в погледа си , гледаш младостта!

Колко си лъчиста! Колко озарена в бяла светлина !

В празник устремена , светло-заредена добрина!

3. ВДЪХНОВЕНИЕ

Бъди цигулка с нежен топъл звук,

че груба музика не ти отива !

Докосвай струни, завладяват тук с душата

си безкрайна МУЗО –жива.

3. Ева Гоцева - родена в Сливен, но израснала в града на Владимир Димитров-Майстора. Завършва Ландшафтна архитектура, свързана с любовта към природата, провокирана от баща ѝ, а по-късно завършва и журналистика, продиктувана от любовта ѝ към словото. Автор е на поетичната книга „Звън от светлина”. Участва в литературни сборници „Струма” и „Романтика”, както и в „Литературният алманах” с кюстендилските автори. Избира псевдонима Константин, което преведено от турски името означава „Земята на Константин” - последният владетел на града преди падането под турско владичество. През 2012 г. печели конкурси на „Свищовски лозници” и през 2014 г. печели конкуса- „Биньо Иванов”, където спечелва специалната награда за стих. „Флирт”. Понастоящем завършва педагогика.

1. ПРОЛЕТ В ПЛАНИНАТА
Изкъпвам душата си- в прозрачността на въздуха.

Измиват умората планинските бързеи.

Тревогите ми изтъняват и се стопяват

Думите се удрят в в синьото мълчание на езерата.

А копнежите ми протягат пръсти

Към снежните върхове.

2. ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ

Тук времето не само ,че е спряло,

Но няма никакви изгледи да тръгне…

Бъдещето никой не го вижда, освен може би кмета,

но на него никой не му вярва…

Все пак има читалища, които възкресяват славното минало…

Във въздуха плуват подозрения, завист, и нещо което няма име.

Радост която никога не се случва…

Нещо което започва с буквата „К”- клетва, карма, корен…

4. Светла Иванова Радкова – притежава икономическо образование и работи в Банка ДСК – гр. Кюстендил. Тя печели анонимни и литературни конкурси за поезия на НЧ ”Зора”, както и наградата на гр. Сандански по повод Мелнишките празници на културата през 2005 год.

AB HIHC *

1. Ще повярвам в равнодушието на пустеещите ниви,

в милостта на подлеца, на всяка смърт в

краткостта, в красотата в потъналото време

между редовете на книгите,

в световния мир закъсняващ, но дочакан

ще повярвам щом срещна Дявола разплакан

*Отсега нататък.

5. Радосвета Златева - по професия учителка, преквалифицирана, сега работи като специалист по реклама в известна медия. Родена в гр. Враца, но от дълги години живее в гр. Кюстендил. На два пъти по 50,000-ен  тираж излизат нейни творби в две поредни години, достигнали до сърцата на хиляди български жени. През 2007 г. печели национален конкурс, а в момента е председател на Съюза на независимите български писатели за гр. Кюстендил. Автор е на три книги с лирика и хумор. Пише и за деца в книжката си ”Пекни, пекни, слънчице”. В съавторство участва със свои литературни произведения в „Литературен алманах” под рецензията на Наташа Манолова-член на СБП, и под редакцията на Йордан Станков, Благой Ранов и Георги –Димитров-Еремия. В съавторство с творци от цялата страна името ѝ се появява на страниците на „Сборник за поезия и проза”на СНБП – с включени 152 автори под редакцията на Марин Кадиев. От последната ѝ книга „Не угасвай, светлина!” са подбрани творби за българския национал журнал „Жизел” през няколко години, който се радва на голяма популярност в България с редактор Дияна Василева-гр. Добрич. Излезе и втори юбилеен сборник на СНБП, в който и тя участва с 458 автори от цяла България.

1. ЖИВОТЪТ ХВЪРЛЯ МРЕЖИ по старите пътеки…

И ти си спомен, и очакване в безкрая…

Не заспивай унил, наранен, нецелуван…

Очаквай трепетно нежно,

Идвам като преди, трябва да знаеш.

Очите ми тъмни не са те забравили .

Иначе тръгвам веднага, внезапно

Към теб и към слънцето осветяващо пътя ми,

И дните ми идни …Обичам те за светулките,

За нежността на гълъбите . За зелените борове на хълма.

За сигнала в очите ти чисти… За млечно медния дъх…

Обичам те! Завинаги мой!

2. ПРЕСУШИХ ОКЕАНА

Морето солено изпих.

Еверест най-високия връх изкачих.

Събрах в една вселена всички наши светове.

Този път кой в какво се закле?!

……………………………………………………………………….

Аз бях Брезида ти моя Ихтиандър

Събирахме корали по дъното на нашето море.

ПРЕРОДЕНИ….от векове…

3. РЕКА

Затичана, задъхана и запъхтяна,

С къдрици бели гонещи се в пяна.

Ти по снагата на Балкана си разстлана.

И феи бели нагиздени в сърма

Слънчо нарисува в твоите коси река.

6. Любляна Красимирова Начева - работи в областта на изкуството и културата и определя себе си като художник и поет, наследила творческия си талант от родителите си. Завършила теология, тя е автор и куратор на творчески проекти, свързани с духовността, изкуството и културата. През 2012 год. излиза нейната стихосбира ”Ангелски реалии”. Съвместно с художника Евгени Серафимов води кръжок по иконопис. Любляна Начева споделя поетическото пространство на „Дамското поетическо ателие-Веса Паспалеева, както своите съидейници.

7. Мирослава Дончева – начална учителка, която редовно участва като водеща по различни тържествени поводи, за нея може да се каже следното: през 1996 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Отрицателни температури , през 1999 г. се появявя на бял свят втората „До другото слънце”. А през 2005 г. получава втора награда на „Мелнишките вечери”. Включена е в Българска поетическа антология „Преодолени граници”. Три години след това излиза поетичната ѝ книга ”Четири червени празни рамки”. В три поредни години взема участие в конкурс за учители – творци, с участието на Боян Биолчев, Валентин Стефанови Бойко Ламбовски, след което е включена в в общ сборник, озаглавен „Меридианът на нощта”. Нещата не спират само до тук, Мирослава Салмова печели и четвърти национален конкурс и пети за учители творци, озаглавени „Неизбродни вселени” и „Многоточие за бъдеще”. Половината от дамите в поетичния клуб „Веса Паспалеева” са с висше педагогическо образование. Мирослава Салмова е член на СНБП.

1. ИСКАМ ДА СЪМ ТРЕВА

Да дочакам моята мравка,

да галя боси крака,

да прегръщам уморени тела,

и да възкръсвам след това.

2. ИДВАМ МОЕ МОРЕ

Посрещни ме!

Дай солена целувка

Прегърни ме !

Нека бъда твоя вълна.

Да се гоня с вятъра

В най-красивите мигове

Да направим обратно броене.

Време настана мое море .

Изпрати ме .

8. Антоанета Богоева днес може да ни зарадва с новата си поетична книга „По оградата на светлината”, и с нея тя ни връща с усета си да виждаме светлината и в най-истинските малки неща в живота с боговдъхновени очи, като в космично хоро ни води по ритъма на глъхнещото и прииждащо време, при безбройните чудеса на малките – изначални или вечни звездни човешки мечти.

ЩЕ СЕ ПОЗНАЯ  по черешовия образ

На някоя от идващите пролети,

Разпръснала дъха си пеперуден

В жужащите уста на земните простори.

Ще събера праха си на купчина

Ще бодна семка от череша

Ще чакам слънцето да я огрее.

До следващият свят да пусне корен

Да влезе в своя сок и да прелее

В протегната ръка да се търкулне.

Погълната до капка и костилка .

В костилката – черешови градини.

*Не всички си изпратиха творби за публикуване, за което молим читателите за извинение

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa

FACEBOOK