Красимир Димитров Димитров от Хаджидимово пише...
Поддържаме коледния дух с прозата на деца от цяла България.
Ученици изпратиха до медията ни своите разкази, есета, мисли, за да споделят със света своя талант!
Представяме ви разказа на Красимир Димитров Димитров, 14 г., СУ „Никола Вапцаров“, гр. Хаджидимово:
Коледно чудо
Беше първият ден от Коледната ваканция, първият ден от всички забавления, които им предстояха - мислеше си десетгодишният Мартин, опитващ се да се наслади на пътуването до село и да игнорира цялото мрънкане на неговия по-голям брат, който вече бе навършил четиринадесет години и смяташе себе си за достатъчно възрастен, за да не прекарва Коледа с баба си и дядо си на село. Алекс бе водил този спор с майка си още от деня, в който разбра, че и тази година ще заминат на село, за да празнуват с баба им.
- Излишно е да спориш, Алекс! Докато си под моя покрив и докато не навършиш осемнадесет ти ми принадлежиш - чу се веселият глас на майка му, която, казвайки това, се смееше .
Но Марти чуваше много ясно как Алекс продължава да сумти и изобщо не разбираше защо брат му води толкова безсмислен спор с майка им. Разбира се, че тя няма да позволи едно от децата ѝ да липсва и то точно по това време на годината .
Коледа е любимият празник на много хора заради начина си на празнуване. Но за майка им това означаваше събиране с всичките роднини и приятели, разменяне на подаръци, разговори, гледане на филми, сгушени с какао пред камината и много, много гости . Тя наистина ценеше този празник и би било ужасно, ако остави Алекс на гости у приятеля му Митко и бъде без двете си момчета. След малко се чу как майка им, въздишайки каза:
- Добре де, обещах ти да се върнем на двадесети и осми и да отидеш на партито за Новата година, което организирахте в къщата но Митко. Това не е ли достатъчно?
- Не! Искам да бъда в град. На село няма какво да правя, скучно ми е.
Майка им отново въздишаше, но нищо не каза. Знаеше, че няма смисъл да го убеждава. Сега Алекс е просто сърдит, но като стигнат къщата на баба им на мига ще забрави всичко .
- Но Коледа не е символ само на сближаването, Коледа носи със себе си и чудесата на коледния дух. Точно този дух вече се усещаше навсякъде - мислеше си Мартин, загледан в снежната картина навън и така замислен не усети кога майка му зави по улицата, на която живееха нейните родители. А той се почувства истински развълнуван не толкова от срещата с баба и дядо, колкото от тази с приятелите му от село. Обичаше баба си и дядо си, защото те бяха толкова добри , че никога не му забраняваха да плува в реката или да остава до късно вечерта навън, а през зимата никога не мрънкаха, ако е ходил на склона да се пързаля с шейна. Тази мисъл го караше да тръпне в очакване от предстоящите игри и затова нямаше търпение да се срещне отново с приятелите си, които живееха на село през цялата година. Радваше се, но и малко им завиждаше, защото те през цялото време можеха да играят там на воля.
- Истински щастливци! - мислеше си той, но след малко сбръчка чело тъй като посред спомена за веселите му другари в съзнанието му изплува и един друг спомен, за една голяма сграда, приличаща на училище, но от нея никога не лъхаше онова светло и приятно топло усещане за безгрижни игри и забавления. Дори и през лятото сградата си оставаше все така сива и мрачна. Макар че бе пълна с деца, оттам рядко се чуваше весел смях. Да, дори там на село колкото и да бяха свободни, не всички бяха така щастливи и волни като неговите приятели, защото недалеч от селото, малко по-навътре в планината, имаше голяма сграда, на чиято врата пишеше с големи букви - ДОМ ЗА СИРАЦИ. Сигурно е бил много малък, когато е ходил за първи път там, защото почти не си спомняше, но знаеше със сигурност, че майка му ходи там винаги и носи подаръци на децата. Когато беше на осем той реши да не я придружава повече, наистина не можеше да понася погледите на децата там. Сякаш му казваха: „Защо ти имаш майка, а ние – не?“ - това го караше да се чувства зле и затова реши повече да не ходи там. Да, така щеше да е най-добре за всички.
Скоро обаче всички тези мисли се бяха изпарили от главата му и той се наслаждаваше на всички облаги, които може да получи, като най-малкото дете в топлия красив и уютен дом на баба си.
Така се занизаха дните от ваканцията, че Марти дори не усещаше колко бързо минава времето в игри и забавления на село. Дори брат му не мрънкаше и се забавляваше заедно с тях.
По цели дни играеха безгрижно, а всички хора бяха в предколедно настроение. Всички се приготвяха за Коледа, елхата на центъра вече блестеше с многобройните гирлянди, разни играчки и лампички, отразяващи щастието и вярата на хората по прозорците на къщите, а дворовете вечер приличаха на слънчеви лъчи, окъпани в различни цветове. Дори домът за деца имаше украсена елха. Той знаеше това, защото с майка си бе помагал за украсата.
На другия ден, когато отиде там, за да занесат още лампички и коледни сладки, завари едно момиченце пред елхата. То беше толкова мъничко и слабо, че изглеждаше около шестгодишно. Марти не искаше да го уплаши затова не знаеше какво да направи и просто остана на мястото си в далечината на двора. Така неволно чу горещата молитва на детенцето, застанало с лице към елхата и гледащо нагоре към небето. То изглеждаше токова погълнато от това, което прави. Сякаш за пореден път отправило очички с молба към свояа ангел, с оставащата и последна надежда, да спечели пари от тотото и да излекува своята майка, а след това погледна към грейналата елха и каза:
- Мили Дядо Коледа, тази година не искам нищо от теб, а само да направиш така, че лекарите да успеят да излекуват мама, за да можем да бъдем отново заедно в нашата къща. Моля те! Обещавам, че никога повече няма да искам подарък от теб, никога дори и за рождения си ден няма да искам подаръци. Обещавам!
А след това помисли малко и отново проговори:
- А, ти Господи, защо не чуваш молитвите ми?! Цяло лято те молих, а сега вече е зима. Ти спусна ледената си прегръдка на земята, всичко превърна в бяло и красиво ... но защо не дари и мен с щастие?!
Молеше се от сърце малката и продължаваше да обещава какво ли не и най-вече как ще продължава да го прави всеки ден, защото вярва, че по Коледа стават чудеса. А накрая закри лице с ръчички, наведе глава напред и дългите ѝ тъмни коси се спуснаха пред лицето ѝ. Той не можеше да го види, но знаеше, че се разплака.
Марти, станал неволен свидетел, стоеше като замръзнал, а в душата му се надигаше някаква смесица от непознати, но разтърсващи усещания.
След като си тръгнаха, майка му забеляза, че е необичайно тих, но реши, че може да е уморен .
Въпросът му я изненада.
- Мамо ти вярваш ли, че на Коледа се случват чудеса?
Тя го попита дали е станало нещо, че е толкова тъжен и той ѝ разказа за това, което е видял.
- Кое е това момиченце, мамо, и защо е там? Тя се молеше за майка си, което означава, че не е сираче.
- Да, това е малката Ани. Тя не е сираче, но има само майка си, която е много болна и трябват много пари за скъпо струващо лечение. Тъй като са само двете и докато се лекува и не може да се грижи за нея, майка ѝ я е оставила на грижите в дома.
- А майка ѝ нали ще оздравее? – тъжно попита той.
Но майка му не го излъга, а тихо каза:
- Не зная, момчето ми !
Когато се прибраха вкъщи всичко бе като по-рано. Но в душата на малкото момче остана сцената, която бе видял. Мъката му и цялата тази несправедливост… просто не можеше да ги забрави. Но защо хората говорят за чудеса по Коледа, когато те не се случваха на тези, които имат най много нужда ?
Та нали Коледа носи със себе си и чудесата на коледния дух. Може би някои от нас не вярват в чудесата на Коледа. Други се питат какво е коледният дух. Трети вярват в него, но не искат да знаят какъв е. А за тези малки и изоставени деца може би такъв дух наистина няма.
Дори, когато най-после заспа, сънува сън, в който седи пред голямата елха на двора, а една звезда грее на върха ѝ. Захласнат в ярката светлина чува непознат глас, който се носи отвсякъде и му казва: ПОМОГНИ Ѝ! ПОМОГНИ Ѝ!
Марти се събуди уплашен и с вик. Така събуди брат си, който спеше на съседното легло. Той го пита какво има. Малкият му брат все още разтреперен от съня му каза:
- Помниш ли момичето, за което мама говори на вечеря? Алекс, ние трябва да му помогнем!
Александър го гледаше объркано, но накрая каза:
- Добре, хайде сега да спим, утре ще измислим нещо.
Така на другия ден, след като разказаха съня на майка им и баба им, която тъкмо беше поканила селския свещеник във връзка с някакви църковни дела и той се оказа свидетел на разговора за съня на Мартин.
Чувайки за съня единодушно и тримата се съгласиха, че това е знак и трябва да направят всичко, за да съберат пари за лечението на Мариела - така се казваше майката на Ани. И така ден преди Коледа ваканцията им се превърна в кауза за спасението на два живота. Един на жена, която не познаваха и един на момиченце, което скоро щеше да стане техен най-добър приятел. Майка им се зае да организира дарителска кампания в социалните мрежи, Коледен базар в селото и на няколко места в града .
Баба им започва да пече сладки баници за базара и междувременно да звъни на всичките си приятелки в селото и в околните също. Така денят преди Бъдни вечер се превърна в истински празник. Дойдоха много хора и всички искаха да помогнат.
Имаше някаква суматоха в селото, но децата от дома не можеха да разберат какво точно се случва. Ани така и не се интересуваше от това. Замислена и все по-мълчалива, тя се затваряше дълбоко в мислите си и почти не говореше със своята приятелка Ели. Бе плакала цяла нощ. В очите и в сърцето си тя вече не признаваше празниците. На другия ден щеше да бъде Коледа. Цяла вечер бе изкарала на прозореца с надеждата, че ще се случи чудо и се молеше, молеше ... Тъгата и мъката я надвили и в ранни зори малката бе заспала. А в съня ѝ се появил един бял ангел, който ѝ говорел, говорел, но тя не го разбрала. На тръгване ангелът помахал с ръка и казал тихо, че ще я чака в селото. Така в тези тъжни мисли тя отново заспала.
Този път в съня си една топла ръка я галела по главата. Мислела си, че това е майка ѝ, но преди да отвори очи чула онзи мил и нежен глас на Мери - милата госпожа, която идваше винаги и им носеше лакомства и подаръци. Гласът станал все по-близък и все по-силен. Хайде, събуди се, ангелче! Сбъдва се всичко, което пожела, мила Ани! Хайде, отвори очи, дете! Отиваме да видим мама в болницата. Дааааа, точно така. Тя скоро ще се възстанови и ще бъдете пак заедно!
А следващата година две семейства празнуваха своята Коледа заедно. Светлините на елхата грееха примамливо и закачливо, а огънят в камината гореше толкова силно, колкото детското сърце и желанието му, да намери отнякъде пари и да излекува своята майка.
- Хей, Ани, идвай тук! Този път ще те размажа на шах - извика Мартин от другия край на хола. Той беше едно прекрасно, усмихнато дете не много по-голямо от нея, но за Ани това бе нейният Ангел. Ангел в тяло на момче, което събра парите за операцията на майка ѝ. В отговор тя се усмихна и каза:
- Мечтай си, Марти, аз вече съм по-добра!
Нейното коледно чудо се сбъдна.
Коледа носи със себе си и чудесата на коледния дух.Затова, мислейки за Коледа, ние се вълнуваме, защото може би усещаме тази „магия” и искаме да я усетим пак. Защото може би ние правим чудесата на Коледа. Чудесата на коледния дух могат да бъдат подкрепени с още много значения и определения. Но не е ли по-добре да вярваме в това, което чувстваме?! Коледният дух е толкова вълшебен не защото е Коледа, не защото има сняг, а защото точно тогава сме най-уверени в себе си, чувстваме се обичани и предпазени. Защото може би на Коледа се чувстваме специални, изпълнени с любов и смирение. Може би коледното чудо е представата за едно по-светло бъдеще, изпълнено с много обич.
Вярвайте в чудесата на коледния дух, защото така вярвате и в себе си! Ако ние сме чудесата на Коледа, нека да си останем такива.
