Туристи ветерани от Кюстендил на екскурзия за празника си

Снимки: Личен архив

Посетиха водопада „Попина лъка“, параклиса на Свети Иван Рилски и Сандански

По случай международния ден на възрастните хора, клуба на туристите ветерани към туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил, направи впечатляваща екскурзия.

Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20 - 22 градуса, е и приятен за разходка.

1-ви Октомври се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра. Туристите избраха това да се случи по маршрута: водопад „Попина лъка“, параклиса и пещерата на Свети Иван Рилски в местността „Тремошница“ - в подножието на Пирин планина и забележителностите на Сандански.

Местността Попина лъка се намира на около 20 км от Сандански, на около 1200 метра надморска височина. Първата спирка бе при Попинолъшкият водопад или водопад "Санданска Бистрица". Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965 г.

Той се намира на река Башлийца, на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. Този природен феномен е пълноводен през цялата година. Тук кристално бистрата вода пада красиво от около 12-13 м. височина от два водни пада с образувани малки водни котли.

Параклисът в „Свети Отец“ бе голямата изненада. Той е изграден през далечната 1915 г. в чест на най-големия и почитан български светец – Иван Рилски, покровителя на българите. Всяка година, на 19 октомври от близките села се събира мало и голямо.

Всъщност това е празника на параклиса, които може да се види, току под скалата в края на поляната, наречен „Свети Отец“. Параклиса е изграден от семейство от близко село, като избора му в местността „Тремошница“ никак не е случайно.

За това място се твърди, че е свещено, като пръв го усеща не кой да е, а Иван Рилски. Там зад параклиса, в скалата може да се види една пещера, за която се твърди, че му е служила за подслон и за молитвите.

За съжаление няма останали някакви подробни извори, за това колко време е изкарал на това място светия човек и за дейността му в региона.

След множество снимки туристите поемат към гр. Сандански. Главната улица на града гъмжи от хора. Минаваме покрай плискащите се води на фонтаните и под разперените клони на 650-годишен чинар. Стволът му е толкова голям, леко посивял и прилича на старец, събрал мъдростта на вековете.

Вървим безцелно, оставяме се на пътя да ни води. Времето е чудесно за разходка, без вятър или жарко слънце. В далечината се издига хотел „Сандански”, пред който бълбукат водни каскади. Зад него започва един от най-прекрасните градски паркове – „Свети Врач”.

Първото нещо, което забелязваме е въженият мост, който се олюлява над реката, при преминаването на всеки посетител. Преди да стигна до него се потапяме в цветовете на парка. Слънчевожълти листа се спускат над пътеките, искайки да я погалят. Криволичим по пясъчните алеи.

Захласнахме се в царството на есента. Слънцето отново се скрива зад облаците, като чели ни подсказва, че е време за края на разходката ни, разказа за впечатленията си секретарят на ТД "Осогово", Силвия Михова.

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk
loading...