"Кресненското дефиле е най-сеизмичният район в България. Прокарвайки тунел, ще имаме огромно количество земни маси, които трябва да бъдат депонирани някъде. Това са гранитни масиви, които имат радиоактивност". Това заяви на пресконференция в БТА Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет, който е специалист и ръководител на мащабните геоложки, хидро геоложки и сеизмоложки изследвания, цитиран от News.bg.
Пресконференцията бе обявена като: "Преглед на напредъка на изготвянето на алтернативен вариант за преминаване на лот 3.2 на АМ „Струма”. Възможни рискове пред реализацията на проекта". Стойнев предупреди, че технологичните пътища, които трябва да бъдат прокарани за строеж на тунелите, ще останат и след изграждането на съоръженията, за да може да се поддържа осветлението, вентилацията и др.
В района има над 65 броя разломи, което е нарушение на скалния масив. Те са перпендикулярни и успоредни на трасето, което усложнява прокарването на тунела. "Тунелната изработка налага да има отводнителни системи, които ще понижат нивата на подземните води, доловете и малките реки ще останат практически сухи и това ще навреди на всяка флора и фауна в района", уточни Стойнев.
Инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България предупреди, че след земетресение почти всички тунелни съоръжения стават неизползваеми. "Няма гаранция какво ще се случи, а има сериозна здравословна заплаха и за работниците и за преминаващите - изграждане на много временни пътища, които ще станат постоянни", обясни той.
За трудностите при строежа в тази среда обясни и зам.-директора на Биологическия институт на БАН Николай Добрев. Той даде пример с трагедията в мина Ураново, където също е имало пресичане на разломна зона.
"Това е система от пукнатини, водонаситен смлян материал. Тръгне ли да изтича такъв материал, няма спиране особено в съоръжение с много голям диаметър. Голям проблем ще създават срутищата. Анализът показва, че има една основна система, по която могат да възникнат клинове на пропадания", допълни Добрев.
Бившият шеф на звеното за антикорупция БОРКОР Румен Миланов, който е в катедра "Пътища" в Университета по архитектура, геодезия и строителство (УАСГ) предупреди, че в тунелите аварийно-спасителните дейности са по-трудни. "Аварийността е 3 пъти по-висока на километър, в сравнение с пътната", каза той.
За Илия Божков, бивш главен геолог на "Редки метали" в този конкретен район не са провеждани специализирани изследвания. "Това е един от най-благодатните уранови региони. Кресненското дефиле е обградено от север, изток и юг от уранови находища. Находища са се формирали благодарение на тези кресненски гранити. Те са с доста висок радиоактивен фон", обясни Божков и обясни, че там е около 6,5 пъти повече от нормалното. "Там има високи, аномални съдържания на уран в тези гранити, което може да увеличи радиоактивността. Фиксирани рудни тела аномалии на уран. По трасето с такъв тунел засилването на уранови аномалии по разломите е почти сигурно", увери той и препоръча да се отделят средства по проекта за продължаващ мониторинг върху околната среда.
За инж. Бойков е важен и срокът за изграждане на този участък. "Може да се раздели на лотове и да се строи на части, докато тунелът се работи от двете страни. По наше искане се оскъпиха доста нещата с другия проект с тези екологични изисквания. Не сме противници на екологията, винаги сме работили заедно с еколози, с държава и сме изпълнявали тези неща", допълни инж. Иван Бойков.
