Трябва да реализираме вярата си с дела, не само с думи!

Мирела Кючукова - ръководител на Православния информационен център към Неврокопската света митрополия

Мирела Кючукова – богослов, ръководител на Православния информационен център към Неврокопската света митрополия, преподавател по вероучение в благоевградски училища, майка на три деца, носител на приза „Жена на годината на Благоевград” за 2018 година, докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград. Съпруга на благоевградския свещеник Светослав Кючуков, с когото откриват и ръководят Кухнята за бедни в храм "Свети Николай" в квартал "Грамада“.

Откога правите неделната кухня?

На празника на Св. Николай (6 декември) ще станат вече две години, откакто към църквата „Св. Николай“ в благоевградския квартал „Грамада“ функционира доброволческа кухня за бедни. Идеята е хората се организират в едно добро дело, като сами със своя труд подпомагат приготвянето на храна за хора, които са в нужда. Самите хора са различни:

  • има хора, които са от семейства на наркозависими,
  • на изоставени родители, чиито деца са в чужбина, с които те не поддържат връзка,
  • на болни хора, самотни, бездомници.

За съжаление техният брой е доста голям – около 120-140 порции раздава кухнята всяка неделя.

Доброволците пък също са различни хора – хора от различни професии, различни възрасти, които предварително си подготвят графика за месеца и се разбират кой, кога има възможност, сформират съответните екипи и приготвят нужната храна, като се съобразяват с изискванията за безопасност на храните.

Как се снабдявате с продукти?

За продуктите изцяло разчитаме на доброволчество, на дарения, като в последно време имаме и каса към храма, която вече събира нужните средства за закупуване на необходимата храна, така че тя да е достатъчно богата и разнообразна.

Ако някой иска да дари нещо, как да ви намери?

Ако някой иска да дари продукти, трябва предварително да се свърже с нас, за да уточним от какви продукти има нужда кухнята в момента и на какви изисквания трябва да отговарят те. Всеки, който желае да се свърже с нас, може да го направи в Православния информационен център или на място – в църквата „Св. Николай“.

По кое време се раздава храната?

В неделя, храната се раздава между 11:00 и 12:30 ч., а екипите започват да готвят от 7:00 ч.

Вие правите и други инициативи – преди малко чух за свещи и други сувенири, които се изработват от деца?

Да, освен кухнята за бедни в църквата „Св. Николай“, Неврокопска митрополия развива активна социална дейност. Преди повече от десет години, блажено починалият наш митрополит Натанаил започна една кампания за подпомагане на семейства на наркозависими и на деца в нужда. Още тогава започнаха да се приготвят хранителни пакети два пъти в годината за големите християнски празници – Коледа и Великден. И оттогава досега ние не сме нарушили тази традиция – напротив, опитваме се през годината да има и извънредни акции. Около сто човека са тези, които получават хранителни пакети. В началото всичко се закупуваше от митрополията, но в последствие много хора пожелаха да се включат и да ни подпомогнат в тази кампания. Ние се радваме, че днес кампанията се организира изцяло от благоевградчани и се провежда тук в Благоевград. Ние успяваме заедно да съберем хранителните продукти. От следващата седмица започваме тази акция по набиране на храни – трайни, дълготрайни, в срок на годност – консерви, лютеница… Радвам се също, че към нас се обърна и пчеларското дружество, което желае да дари пчелен мед за българските деца. Това е една акция, която провеждаме всяка година. Освен нея, провеждаме и акции, свързани с подпомагане на деца в нужда или в други случаи, когато към нас са се обърнали за помощ.

Тази година за четвърти пореден път направихме благотворителен базар, който се проведе в двора на църквата „Въведение Богородично“ – Благоевград, за Деня на християнското семейство. Тази година събраните средства са в подкрепа за кухнята за бедни – за закупуване на нови столове за трапезарията.

Какво имаше на базара?

За базара направихме две работилници. Хора, които творят, които могат да изработват ръчно изработени неща – картички, хартиени цветя, които наистина вече са утвърдени имена в нашия град – Кирилка Симеонова, Анелия Зайкова, две уникални жени, които миналата година пожелаха да подпомогнат нашата дейност, като те самите ръководят такива работилнички. Работят с професионални материали и нещата, които предложихме на базара са много добре направени. По традиция и тази година се включиха учениците, които изучават СИП „Религия“ в благоевградските училищата. Те изработиха свещи от пчелен восък. Идеята беше да покажем на децата, че семейството на пчелите е голям пример за нас, тъй като там има послушание, има ред, има трудолюбие… За децата беше наистина голямо удоволствие да творят с такъв натурален продукт. 

Неотдавна имаше акция за събиране на пари за болно дете. Какво правихте по този повод?

Това е така, ние подпомогнахме Криси. За нас това беше нещо различно, което не бяхме правили, и то се случи благодарение на много хора. Успяхме да направим нещо ново, защото не е в нашата компетенция – организирахме един благотворителен концерт в гр. Благоевград. Поканихме изпълнили, които са любими на българския народ като Гуна Иванова, Иван Гоцев и др., които дариха своя доброволен труд и концертът успя да допринесе за събирането на средства, необходими за лечението на Криси. Тогава направихме и други инициативи: прожекция на православен филм за Св. Лука, касички по храмовете, апел, който отправи църковното настоятелство към църковните среди и др. Успяхме да съберем над 10 000 лв., които дадохме на Криси и тя замина за Турция, беше оперирана. На операцията са се получили усложнения, сега тя всеки месец пътува до Турция. Има голяма надежда тя да оздравее.

В тази посока, преди месец, при нас се проведе и още една акция. Един млад творец-художник – Вили Костова от началото на годината направи около 70 платна, организира изложба и сумата, която събра отново дари в помощ на кухнята. Там започна процедура по изграждане на отопление, така че бедните хора да бъдат наистина в едно топло място, а не на студа когато идват да получават храната си. За нас това беше също нещо ново – автор-творец да се включи със своя труд, с това което Бог му е дал, с дарбата си в помощ на бедните и нуждаещите се. Това го ценим много!

Какво ти носи като видиш хората, седнали да се хранят и знаеш, че ти си спомогнал за това? Какво е чувството?

То не само на мен, а и на всички доброволци, които са в кухнята. Това е един много хубав въпрос, защото човек наистина си тръгва след едно дежурство сякаш не е бил на този свят, сякаш е бил някъде на друго място. Никакъв СПА, никакъв релакс не може да се опише с това чувство на лекота, на вътрешна радост. Тъй като в кухнята ние носим и храна на адреси, имаме десетина човека, които са  неподвижни. И всеки път, когато отида и видя, че тенджерчето е приготвено и стои на прозореца отвън и ме чака да отида, наистина е много разтърсващо и много дълбоко. И това може би е една от важните цели на доброволческата кухня – да предизвика хората да правят добро заради тях самите. Не само заради хората, на които помагат, но и заради тях самите, защото наистина си тръгват много по-освободени и много по-спокойни, много по-душевно заредени да кажем.

На кого беше идеята да направите нещо такова?

Идеята за кухнята към църквата дойде на енорийския свещеник към църквата, на отец Светослав Кючуков, нали просто така като разговор. Но постепенно ние виждайки нуждата на семействата на наркозависимите не само от един хранителен пакет, а и от топла храна, започнахме да мислим по въпроса, да дискутираме с хората от обществеността и аз съм много благодарна на г-жа Здравка Чимева (сдружение „Ние жените“), която каза: „Давайте, ние сме зад вас“. Това беше тласъкът, да се случи кухнята, но това съвсем не е всичко, ние трябва да продължим нататък – да не бъде храната веднъж в седмицата, да може да се предлага повече дни и да помислим за още много други хора, които страдат в нашето общество.

Мислиш ли че има място за още такива кухни? Дали има още много гладни хора в Благоевград, които биха могли да ползват такава услуга?

Ами да мисля, че има. Все пак нашата кухня е в кв. „Грамада“, който е малко отдалечен от центъра. При нас вече две години идват хора от кв. „Струмско“ пеш през магистралата, което мен винаги много ме учудва и малко се страхувам за тях. Идват от центъра, идват от кв. „Еленово“. Ако има такива кухни към останалите храмове, със сигурност ще има хора, които да се възползват от тях.

Но и не само кухните, има още много други неща, които църквата може да прави, но всички ние трябва да разберем, че църквата сме всички ние хора, които изповядване тази религия и трябва да реализираме вярата си на дела, не само на думи.

 

Разговора води д-р Валери Димчев

 

Кухнята за бедни към църквата „Св. Николай Мирликлийски чудотворец“ 25 ноември, 2018 г.

КОМЕНТАРИ

Lin00:29 - 08.12.2018
Прекрасна инициатива. Похвално начинание. Стопли сърцето ми и нахрани душата ми. Нека да е спорна и и даваща надежда работата ви.
Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK