Това определи днес съдия Ваня Вълкадинова
Административен съд спря изпълнението на решението на Общинската избирателна комисия за прекратяване предсрочно пълномощията на Румен Томов като кмет на Благоевград.
Административният съд разгледа жалбата на Румен Томов подадена на 30.04. срещу решението на ОИК от 28 април.
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ ВИЖТЕ ТУК:
Производството по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК) вр. чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е образувано по жалба на Р. Г. Т. от Б. срещу Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б., с която е отправено искане за спиране на изпълнението му.
В искането по чл. 459, ал. 4 ИК жалбоподателят се е позовал на основанията по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по наличието на които, с оглед фактите по административната преписка и закона, съдът прие следното:
Оспореното решение на О. И. К. (ОИК) – Б. № 304-МИ/28.04.2020 г. е по чл. 42, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 ЗМСМА и подлежи на обжалване и изпълнение, независимо от подадената срещу него жалба – чл. 459, ал. 4 ИК. В тази връзка, доколкото специалният закон не е изключил контрола на съда върху изпълнението на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА преди влизането му в сила и искането по чл. 459, ал. 4 ИК изхожда от адресата на правните му последици в качеството на кмет, като може да бъде заявено при всяко положение на делото – чл. 166, ал. 2 АПК, образувано по допустима жалба – постъпила в срока по чл. 459, ал. 1 ИК вр. чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, искането в жалбата е допустимо.
Без съмнение, предварителното изпълнение на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е допуснато от закон - чл. 459, ал. 4 ИК вр. чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, като отнема привилегията на жалбата до съд, която предоставя забраната за изпълнение на индивидуален административен акт по чл. 166, ал. 1 АПК, без специалният закон да изключва намесата на съда. За намесата по чл. 459, ал. 4 ИК, при отсъствието на специални правила в ИК за предпоставките, при които е допустима, следва да се изхожда от общите цели на специалния закон и принципните положения в общия АПК.
На първо място, искането за спиране действието на оспореното решение е заявено с подаване на жалбата за първи път и, независимо че законодателят е препратил за произнасянето на съда по него към условията по чл. 166, ал. 2 АПК – чл. 166, ал. 4 АПК, произнасянето не е ограничено до преценката за настъпили „нови обстоятелства” (новонастъпили след издаването на акта) - Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на Върховния административен съд. Причиняването на значителна или трудно поправима вреда следва да се съпостави с обществения интерес, доколкото „Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.“ (цит. тълкувателно решение).
Без съмнение е на следващо място, че под „вреди” в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК законодателят е визирал не само имуществени вреди, но и вреди с неимуществен характер. Не може да има съмнение също, че за преценката по чл. 166, ал. 2 АПК следва да се изхожда от характера на възникналото в резултат на избора правоотношение, в която връзка тя не може да се абстрахира и от мажоритарния елемент на местните избори за кмет на община. Не без значение е персоналният компонент на местните избори за кмет и затова определянето на временно изпълняващ длъжността кмет от общинския съвет не е равнозначен, освен че правомощието по чл. 42, ал. 6 ЗМСМА може да бъде упражнено при влизане в сила на решението – арг. от чл. 42, ал. 5, изр. 2 ЗМСМА.
И не на последно място, доколкото решението има за последици прекратяване мандата на изборен орган на власт, то не засяга единствено възникналия кметски статут на избрания кандидат, в основата на който стои избирателното право (основно право, залегнало в член 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Затова преценката за основанията за защита по чл. 166, ал. 2 АПК не може да се абстрахира напълно и от засегнатите от решението на ОИК права на упражнилите избирателното си право лица. В тази връзка, при представителната демокрация, при която „най-общо мандатът се определя като особена публична служба в интерес и полза на обществото за определен срок” и „… се предоставя на този орган в публичен интерес и незаконосъобразното му прекратяване не би било само формално нарушение на Конституцията и на закона, а съдържателно би накърнило този публичен интерес”, доколкото „В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие”, а мандатността е „способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането на държавните органи и осъществяването на тази воля” (Решение № 13/15.12.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 12/2010 г.), вредата от предварителното действие на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА е непоправима в смисъла на закона – чл. 166, ал. 2 АПК.
От една страна, при евентуална отмяна на оспореното решение е невъзможно възстановяване на предишното положение (чл. 301 АПК) в смисъл, че правоотношението е мандатно и пълният срок на пълномощията не се възобновява с неговата отмяна. От друга страна – временната защита чрез спиране на действието му ще гарантира публичния интерес от осъществяване на административните функции на общината именно от избрания за кмет, с оглед персоналния елемент на избора (виж и Решение № 7/08.10.2013 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 16/2013 г.).
Решението на ОИК за определяне на изборните резултати е израз на упражненото конституционно право на гражданите за участие в общинското самоуправление чрез вота за конституиране на органите на местна власт, поради което и е допуснатото от закона незабавно негово изпълнение (чл. 459, ал. 4 вр. ал. 1 ИК). Обратното - изхождайки от презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на решението по чл. 459, ал. 1 ИК, предварителното изпълнение на решение за предсрочно прекратяване на възникналите пълномощия на кмет не защитава обществения интерес.
Дали в дейността си кметът е спазил закона (чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) е въпрос по същество на спора пред съда, доколкото е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му с оспореното решение, и не е в обхвата на преценката за основателност/неоснователност на искането по чл. 166, ал. 4 АПК. Нарушението на закона (несъвместимост - чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА) се смята за установено с влизане в сила на съдебния акт по спора за законосъобразност на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Затова и важните обществени интереси зад нормата на чл. 459, ал. 4 ИК не могат да бъдат изведени и от самото съдържание на акта и от посочените в него правни норми, послужили като правно основание за издаването му. До окончателното разрешаване на възникналия спор от съда, предварителното действие на решението е само по себе си непоправима вреда за жалбоподателя – загуба на кметския статут, на възнаграждение – материална основа за съществуването, респ. за публичния интерес зад неговия избор за кмет. Прекратяването на пълномощията на кмета на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА е негативна оценка и за моралните му качества, с оглед което предварителното изпълнение засяга доброто му име в повече от необходимото за постигане целта на закона с правилото на чл. 459, ал. 4 ИК.
Правата на личността са ценност, чието засягане е неоценима, респ. непоправима или най-малкото трудно поправима вреда и при евентуална отмяна на решението по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА, включително чрез обезщетителните способи за защита.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът определи:
спира предварителното изпълнение на Решение № 304-МИ/28.04.2020 г. на О. И. К. – Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне, с връчване на преписи.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова.
