Прочетете личната история на един от потомците, намерили убежище в България
24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Турция е признала само за масови гонения, но е отричала, че е извършвала геноцид.
За да решат т.нар. "арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид.
Крикор Сренц от Пловдив разказва в интервю за БНР как семейната му история се вписва в историята на арменските бежанци.
На днешния 24 април в Османската империя започват арестите на арменски интелектуалци, а малко след това и тяхното избиване. В списъците за ликвидиране присъства и Саркиз Сренц от град Родосто, преподавател с голям авторитет в местната общност и един от на-изтъкнатите преводачи на арменските класици на турски език.
За късмет Саркиз успява да избегне тази участ и по-късно се заселва в Румъния, а неговият племенник Крикор се бори до последно за правото си да остане там, където е роден – при морето. В крайна сметка обаче е принуден да се раздели с гледките, с които е отраснал, и идва в България, където, също като чичо си, преподава.
За двамата арменци и за съдбата на всички арменци, разказва човек, който носи тяхното име, а заедно с името, и тяхната болка и копнеж по онези места, от които са били изтръгнати със сила.
Това е личната история на един от потомците, намерили убежище в България – Крикор Сренц.
“Историята на моето семейство е съвсем идентична с историята на хилядите арменски семейства, които живеят в чужбина. Моето семейство през два различни етапа на геноцида е пристигнало в България – част от предците ми са дошли тук в края на ХIХ век, а останалата - по време на тези събития, които отбелязваме на 24 април. Друга част от семейството ми е от последната вълна, която е дошла тук и е намерила в България своя нов дом“, разказва Сренц в ефира на “Нашият ден“.
Интересното във връзка с неговите корени е, че човекът, на когото е кръстен, е бил един от видните интелектуалци в град Родосто, както и един от най-добрите преводачи от турски на арменски език. Той е превел едни от най-известните произведения на арменските класици на турски език. Като виден интелектуалец е бил в списъка, който е причина на 24 април да отбелязваме тази паметна дата.
Поради разминаване в имената Саркиз Сренц е успял да избегне арестуване, а впоследствие заживява в Румъния. Неговият племенник пък, дядото на Крикор, идва в България с последните бежански вълни. /БНР/
