Велика сряда e споменът за една жена, разкаяла се блудница, изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси.
Припомня се за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Първите три дни от Страстната седмица са посветени на личното покаяние и търсенето на прошка.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, който се раздава за здраве на Разпети петък. На Велика сряда не се извършва никаква работа, защо се вярва, че умението може да бъде отнето.
