Сбъдна ли се прогнозата на Мутафчийски, че всички ще „измрат“?

Снимка: МС

Със затягането на мерки „на час по лъжичка“ пресметливи хора отново започнаха да се презапасяват

Сбъдна ли се прогнозата на ръководителя на Националния оперативен щаб – проф. д-р Венцислав Мутафчийски, че всички ще „измрат“?

Половин година след интервюто, което направи Миролюба Банатова с генерала, броят на болните след края на летния сезон рязко се повиши и всеки ден се отчитат антирекорди – по брой болни, по брой тестове, по брой починали.

Какво каза обаче Мутафчийски в средата на май и адекватно ли е за днешната ситуация, която премиерът Борисов официално обяви като втора вълна на коронавируса, а новият здравен министър предрече, че ще има тежка зима.

*"Очаквам да измрат много хора, яко да измрат", казва Мутафчийски, който става от стола и тръгва да си сваля микрофона, а журналистката подчертава: "Не е добре така да свърши интервюто". Чува се как генералът, вече със свален микрофон, ѝ казва: "Не, не. Ние приключихме. Това не е интервю". "Защо е тази демонстрация сега", пита Бенатова, а Мутафчийски отново повтаря само "приключихме".

Месеци преди това стилът на говорене от страна както на генерала, така и на премиера е изцяло в черната гама. Публично и Борисов, и Мутафчийски предупредиха, че може да се стигне до „чували с трупове“ и „военни камиони, извозващи трупове“. Тези „предупреждения“ затихнаха с идването на лятото и посрещането на първите чуждестранни туристи на летищата в Бургас и Варна. Плажуващите гледаха за добре дошли как български моми играят ръченица.

Междувременно заповедите на здравното министерство се променяха и се променят, което води до объркване и задаване на поредица въпроси, за които няма логичен отговор, или поне не е даден досега, а именно: защо носим маски на улицата, а в кафенето ги сваляме – на открито ще се заразим, а на закрито не; защо ПСР-ът е задължителен при влизане в болница и винаги е отрицателен в случая; защо не се съобщава за заразени протестиращи вече половин година; затварянето на градове и граници през март и април помогна ли за овладяването на вируса или всичко бе на базата „проба – грешка“; защото в началото на пандемията се заразяваха всички пристигащи от чужбина, а в последствие заразата „тръгна“ по училища, старчески домове и политически партии и държавни институции; с какво е по-различна пандемията през март от положението през октомври…

И така мерките се очертават като точката на раздора, която има реални измерения в неспазването на правилата. Нацията – дори и в световен план, е на два полюса – силно невярващи във вируса и следователно неспазващи мерките, и умерени до крайно стриктни граждани, дори и леко стресирани.

Стресът – до фаза на паник атаки, отбеляза също своя пик през 2020 година, отбелязват психолози и психиатри в страната. Оказва се, че съвкупността от финансова криза, здравна и социална води до тежки разстройства, които остават много по-дълготрайни от пневмонията. Медиите "помагат" за което...

Със затягането на мерки „на час по лъжичка“ пресметливи хора (НЕ масово) отново започнаха да се презапасяват, а ужасяващите страхове са основно два – да не ни затворят отново и да не останем без тоалетна хартия, запасите от която свършиха.

В завършек попадаме на статия от здравното министерство, публикувана през 2004 година, в която пише:

Грипът и другите остри респираторни заболявания (ОРЗ) са най-често срещаните инфекциозни болести.Те се причиняват от голям брой различни микроорганизми, преобладаващата част от които са вируси. Сред тях особено място заемат грипните вируси тип А и В, чиято непрекъсната еволюция е причина за ежегодната поява на нови епидемични щамове, срещу които населението няма имунитет.

Характерна особеност на грипа, която го отличава от останалите ОРЗ, е способността за бързо и мащабно епидемично разпространение. В продължение само на няколко (най-често 4 до 6) седмици е възможно да преболедуват от 5 до 30 на всеки 100 души население. Грипните епидемии закономерно се съпътстват и от повишаване на смъртността, свързана директно с грипа, с придружаващите го усложнения (напр. пневмония), а също така и с провокираното от грипа обостряне на някои хронични заболявания. Значителни са и икономическите загуби, породени от разходите за домашно и болнично лечение и от нереализирания обществен продукт поради масовото засягане на лицата в трудоспособна възраст.

Данните от дългогодишни наблюдения над грипа и ОРЗ сочат, че тези инфекции са сериозен проблем за България.Само в областните градове всяка година се регистрират средно около1 400 000 случая на респираторни заболявания, които съставляват до една трета от всички случаи с временна нетрудоспособност. По време на грипна епидемия заболяват не по-малко от 250 000 - 300 000 души, което означава, че една пета от всички случаи на ОРЗ през годината се концентрират в рамките само на няколко седмици.

По-тежките грипни епидемии винаги са свързани с повече и по-тежки усложнения. Дори и при относително по-малко интензивни епидемични подеми броят на пневмониите (най-честото усложнение) е значителен. За периода 1995-2000 г. в България са били хоспитализирани поради пневмония общо 306 373 души (средно 51 062 годишно). Най-много – 61 167, са през 1996 г., когато и грипната епидемия е била най-интензивна.

Данните сочат, че независимо от наличието на доказали своята ефективност и безвредност ваксини грипът продължава да бъде съществена причина за висока заболяемост и смъртност,особено сред лицата, отнасящи се към високорисковите групи, процентът на имунизиращите се сред които е все още незадоволителен. Недооценяването на профилактичните възможности на грипните ваксини и значението на ежегодната имунизация в голяма степен се дължи на липсата на достатъчно информация за същността на заболяването грип и последиците, свързани с него. Поради факта, че клиничните симптоми на грипа са много сходни с тези на останалите ОРЗ, терминът "грип" често се използва неправилно за обозначаване и на голям брой други инфекции на горните дихателни пътища, причинявани от аденовируси, парагрипни и респираторно-синцитиален вирус, както и от микоплазми, хламидии и др. Това, което отличава грипа от споменатите инфекции, протичащи като правило по-леко, е честотата и тежестта на усложненията, високата смъртност и несравнимо по-високата заболяемост.

Напредналата възраст и наличието на хронични заболявания са основните рискови фактори, предразполагащи към възникване на усложнения. В резултат от преболедуването от грип най-често се засягат долните дихателни пътища (бактериални, вирусно-бактериални и чисто вирусни пневмонии), а придружаващите хронични заболявания се обострят. При повечето болни, особено при лицата от високорисковите групи, възникналите усложнения налагат продължително лечение в болница.

А днес заразените (към 28.10.2020 г.) са 42 701.

*Цитат от mediapool.bg/mutafchiyski-ochakvam-da-izmrat-mnogo-hora-yako-da-izmrat-news307440.html

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf