Москва и София са готови да реанимират енергийното си сътрудничество. Възможно е възстановяването на контактите да включи и замразения през 2014 г. проект "Южен поток".
Точно по този начин много информационни агенции тълкуват изявленията на българското и руското правителство, направени в навечерието на днешната среща на руския президент Владимир Путин с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Може би в София са се изплашили от газовото затопляне между Русия и Турция. Официално предложение за "Южен поток" обаче не е постъпвало, съобщават от руското енергийно министерство.
Българският премиер Бойко Борисов обяви за създаването на работни групи, които София и Москва са решили да организират за обсъждане на перспективите по съвместни проекти в енергетиката, включително газопровода "Южен поток" и строителството на АЕЦ "Белене".
След телефонния разговор между Борисов и руския президент Владимир Путин миналата седмица, пресслужбата на Кремъл разпространи кратко изявление, според което страните са обсъдили "актуални въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместни проекти в сферата на енергетиката".
Официалното изявление на българското правителство за разговора бе по-детайлно и се съобщаваше, че разговорът е проведен след отговора на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на въпроси на българския кабинет относно "Южен поток" и газовия хъб, нефтопровода Бургас–Александруполис, както и ядрените проекти. Отговорът, съдейки по всичко, е мъгляв.
Според заявлението на българския кабинет, сега на експертите предстои да анализират проблемите, свързани с реализацията на енергийните проекти и да намерят възможности за тяхното преодоляване, но при условие, че се спазват правилата на Евросъюза. Отделно в прессъобщението се подчертава, че тръбите, предназначени за "Южен поток", и досега стоят на склад на пристанищата Варна и Бургас.
Трябва да се отбележи и, че преди седмица българският премиер обсъди перспективите пред газопровода "Южен поток" с германския канцлер Ангела Меркел.
България в момента не е единствената страна, която по един или друг начин засяга темата за възраждането на "Южен поток". В края на юли в интервю за руски медии посланикът на Словения в Русия Примож Шеликов подчерта, че въпреки неясните перспективи, Словения се надява проектът все пак да бъде размразен и реализиран.
Руската страна също неведнъж е заявявала, че е готова да възобнови проекта "Южен поток". В края на юли енергийният министър Александър Новак говори за възможността за реализацията на строежа на "Южен поток", ако ЕС даде гаранции за търсенето на този проект. Малко по-късно и зам.-шефът на "Газпром"Андрей Круглов съобщи, че компанията е готова бързо да размрази газопровода в случай на промяна на политическата обстановка.
При това президентът Владимир Путин също се изказа за експортни маршрути по дъното на Черно море: "Има известни трудности от политически характер с Турция, но ние окончателно не сме се отказвали нито от един от проектите – нито от "Южен поток", нито от "Турски поток". Нужна ни е само ясната позиция на Еврокомисията – ясна и нееднозначна позиция. Досега ние нямаме такава нито за един от тези проекти".
Забележително е, но поредното връщане към темата "Южен поток" става в навечерието на срещата между Путин и Ердоган. Двамата ще се срещнат днес в Санкт Петербург и е напълно възможно една от темите да е възобновяването на проекта за строителство на газопровода "Турски поток".
Според експертите България, разбира се, е заинтересована от "Южен поток". " За сметка на газопровода България ще получи руски газови доставки и може да създаде голям газоразпределителен хъб на своя територия", обяснява председателят на съвета на директорите на инженеринговата компания "2К" Иван Андриевский. Ако пък бъде реализиран "Турски поток", това ще повиши ролята на Турция в газоснабдяването на Европа. "А отчитайки множеството спорни въпроси между ЕС и Турция, за Европа явно е неизгодно укрепването на преговорните позиции на Анкара", посочва експертът.
Експертите свързват активизирането на България преди руско-турските преговори с промяната на първо място на отношенията между Путин и Ердоган и на второ - с промяната в отношенията между Турция и Европа.
"Шансовете за строеж на "Турски поток" нараснаха, което означава, че допълнителни обеми на газ ще потекат към Европа, заобикаляйки източноевропейските страни, лишавайки ги от средства от транзит", коментира зам.-директорът на анализаторския департамент на компанията "Алпари" Анна Кокорева. "Южен поток" се конкурира с "Турски поток" и доколкото руският газ така или иначе ще стигне до Европа, за да не изпуснат възможностите да заработят пари, българите се оживиха", допълва тя.
Заради необходимостта от спазване на европейските изисквания обаче, перспективите пред "Южен поток" днес са по-малки отколкото пред "Турски поток", смята първият вицепрезидент на "Подкрепа за Русия" Павел Сигал. Според него, от друга страна европейските чиновници не са във възторг от укрепването на позициите на Турция на газовия пазар и от перспективите Европа да попадне под нейната зависимост.
За Русия по принцип и двата проекта са изгодни, основното е поне една газопроводна линия да достигне ЕС, посочва анализаторът Валерий Несторов от "Сбербанк Инвестмънт рисърч". По думите му по-скоро може да се очаква разклонение до Турция, която е заинтересована да има една газопроводна линия за себе си. Втора линия е нужна само за препродажба, отбелязва той и допълва, че за Русия проектът би бил рентабилен при две разклонения.
"Така или иначе, инициативата на България да реанимира "Южен поток" ще се окаже изгодна за Москва в преговорите с Анкара за перспективите пред "Турски поток", смята Елдар Касаев, член на експертния съвет на Съюза на нефтогазовите промишленици.
"Правейки полезни изводи, Русия стратегически правилно ще води преговори и с двете страни, през които в перспектива могат да минават газопроводи. В резултат и България, и Турция ще станат много по-гъвкави в преговорите с Русия", допълва Касаев.
"И Анкара, и София демонстрират заинтересованост. Това е благоприятна ситуация, за да се постигне напредък в изпълнението на проект за строителство на газопроводи от Русия по дъното на Черно море. И двете потенциални направления за излизане на сушата са добре разработени и могат да бъдат построени в много кратки срокове", казва Алексей Гривач, заместник-директор на Фонда за национална енергийна безопасност. Компромисен вариант, според него, би било прокарването на едно разклонение до Турция и едно до България.
Олга Соловьева, Независимая газета
