Първан Дангов е роден през 1970 г. в Дупница. Завършил е ветеринарна медицина. От 2003 до 2007 г. е кмет на Дупница от БСП. От август 2013 г. до края на 2014 г. оглавяваше Областната дирекция по безопасност на храните в Кюстендил. В момента е главен специалист в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ. Той е сред екипа ветеринари, който работи на терен срещу бруцелозата в Рила. Дангов е и независим общински съветник в Дупница.
Родни фермери купуват болни животни от южната ни съседка за по 20 евро
Д-р Дангов, каква е ситуацията със заболяването бруцелоза в Кюстендилско към момента?
Бруцелозата по животните в Кюстендилска област беше диагностицирана на 27 юли тази година при 15 кози. Това заболяване не е регистрирао у нас от далечната 1958 година, когато е последният случай при овцете и козите, а при говедата последният случай е от 1941 година. То не беше познато и на нас, ветеринарните лекари, още по-малко на хуманните медици. По тая причина диагнозата при хората сега беше поставена доста късно. В Рила болни хора има от началото на годината, последният случай е отпреди няколко дни при наш колега, ветеринарен техник, който се оказа, че боледува от януари 2015 година.
Разкажете малко повече за това заболяване, от какво се причинява и може ли да се лекува?
Причинява се от бактерия, която е много устойчива във външна среда. Болните животни я излъчват с млякото. Когато човек пие непреварено мляко, заразяването е 100-процентово. Освен това бактерията се излъчва с урината на болните животни, с фекалиите, със секретите. Здравата кожа на човешката ръка не е препятствие да проникне бактерията и да зарази човек. Заболяването протича много тежко при хората, поразяват се вътрешните органи. Трудно се лекува, защото бактерията е много устойчива. Например, ако тя се намира в черния дроб, за да я атакува атибиотикът, който се пие от човека, трябва да разруши здравата клетка и така органът става нефункционален. Стига се до трайна инвалидизация. Няма описан случай на излекуван напълно човек, заболяването се носи, докато човек е жив.
Здравното министерство и ресорните институции сякаш игнорират проблема. Защо се получава така?
Първо защото предстоят избори наесен, второ защото въпросът се подценява и защото няма болен министър или политик и проблемът не е стигнал до техните глави. Министър Петър Москов каза една велика глупост при посещението си в Кюстендил, че болен пръч донесъл заболяването у нас от съседна Македония. Той предизвика дипломатически скандал, защото има изпратено писмо от македонските ветеринарни власти до българските им колеги, с което поискаха да покажем кое животно точно е донесло заболяването и по номера на ушната марка да го докладваме на македонските власти. В Македония това заболяване го има, само че то не е близо до българската граница, а във вътрешността на страната. С колегите от София и Кюстендил направихме епизоотично проучване, което показа, че източник на инфекцията е Гърция.
Как е стигнала до България?
Нелегалната търговия с болни кози от южната ни съседка е причина бруцелозата да се появи отново у нас. Пролетно и есенно време гръцките фермери искат да се отърват от животните, които са болнави, слаби и не им трябват, и ги продават за по 20 евро. Родните фермери, гонейки определен брой животни пред фонд „Земеделие“, искат да се сдобият не с млади животни, защото ярето не получава субсидия, а само с възрастни кози или овце. Практиката е следната – свалят се ушните марки на животните, прекарват се през зелена граница или в бусове, влизат у нас, пускат се в стадата и се маркират с българска ушна марка. Тъй като сме член на ЕС, граничен ветеринарен контрол на Илинден и на Кулата няма, има само на македонската граница. По този начин безпрепятствено се вкарват животни у нас. Това е същата схема като схемите на каналджиите, които прекарват бежанци. Има търговци, които се занимават само с това.
Родните фермери изследват ли животните?
Има схема, по която се изследва стадото за бруцелоза. Ако животните са сто, трябва да се вземат проби на половината от тях. Ако се върнем няколко години назад, имаше едни скандали в Агенцията по храните по отношение на обществените поръчки за това коя лаборатория да прави изследванията. За съжаление има пропуски в лабораторния контрол на заболяването. В момента те се правят от държавната лаборатория в София и това е добре. Но до миналата година контролът се осъществяваше от частни лаборатории.
Колко животни към момента са евтанизирани?
Има евтанизираи около 220 кози, 11 овце, 4 говеда и 6 кучета. 40 човека са болни, още 500 кръвни проби чакат за изследване. Възможно е да се разшири периметърът на болните, защото ние ще почнем да взимаме повторни кръвни проби от 25 септември, тъй като по схемата за ликвидиране на заболяването се взимат кръвни проби 60 дни след първите. Освен това е възможно да има животни в инкубационен период.
Как може едно животно да се познае, че е болно?
Не може, защото при животните заболяването протича хронично, животните са здрави, без температура, без видими изменения, но инфекцията се развива в техния организъм. Излъчва се с млякото, с урината, по време на смучната капмания. Точно по време на тази кампания най-силно бактерията се излъчва с млякото и по време на размножителния период. Огнището го има, защото в Рила сме евтанизирали около 200 животни, но има около 2500 възприемчиви животни.
Наскоро фермер от село Падала отказа да съдейства на ветеринарите за изследване на стадото му. Защото не срещнахте подкрепа?
Историята в Падала е типично българска. Това не е фермер, а мутра със земеделска субсидия. Неговите животни също са в заразеното огнище, той не искаше да допусне екип да влезе и да изследва стадото, защото по системата, по която плаща пари фонд „Земеделие“, той декларира, че има 500 животни, но на практика са не повече от 300 на брой. Ако влезем да изследваме стадото, записваме ушните марки, правим така наречената инвентаризация и това, което е излишно, се изхвърля от системата. Той обаче ще претендира да получи субсидия за 500 животни.
Ветеринарите достатъчни ли са, за да се справят в тази ситуация?
В нашата областна дирекция да. Никой от нас няма обаче здравна застраховка „Професионален риск и заболяване“. Взимаме кръвни проби всеки ден, контактуваме с болни животни, ако някой от нас се разболее, без такава застраховка всичко си е за негова сметка.
Когато се разбра, че има бруцелоза в Рила, настана паника сред местното население
В Рила настана паника, което не беше добре, защото липсваше каквато и да е медийна кампания от страна на властите. Хората трябва да знаят, че има риск, ако пият и ядат млечни продукти, приготвени в домашни условия. Но при сиренето и млякото от магазина няма никакъв риск. Необходимо е да се направи мащабна разяснителна кампания и срещи с хората и да им се обясни, че практиката да си доят млякото и да го оставят да вкисне на слънце, после да го прецеждат и да си правят мътеница, е опасна. Нужен е и строг контрол по отношение на всички производители на мляко и млечни продукти. В Рила има животновъди с 20-30 кози, които произвеждат мляко в крайно лоши хигиенни условия, преработват го в мазета и дворове, а след това го предлагат на пътя за Рилския манастир като много здравословен продукт. Ами не става така, който иска да произвежда такова мляко, трябва да спазва законовите изисквания за качество и хигиена.
Колко време ще е необходимо, за да се унищожи напълно бруцелозата?
Заболяването при животните ще продължи още три до пет години, тази инфекция ще цикрукулира. Ние взимаме скринигови кръвни проби за изследване, само че има животни в инкубационен период, които няма да можем да ги хванем веднага, трябва да ги изследваме многократно, а нелегалната търговия с живи животни няма да секне. Тук трябва да помага и полицията, да се получава информация и да свети червената лампичка всеки ден. Освен това е време да повишим културата на хранене. Домашното е хубаво, когато обаче си купуваш мляко в пластмасова бутилка от бабата на улицата, ти си поемаш риска. До 10 ноември по границата имаше кльонове точно с такава цел – за да спират дивите и домашни животни да влизат у нас.
Затова тогава нямаше шап, шарка, антракс. Самият факт, че бруцелозата е била ликвидирана през 1958 година и сега отново се появи, не говори добре за държавата по отношение на опазване здравето на животните и хората. Кметът на Рила и директорът на местната полиция много ни помогнаха за овладяване на ситуацията и искам да им благодаря. Факт е обаче, че заболяването го е имало от 2014 година при животните. Тези животни тогава са изследвани във въпросната частна лаборатория и са показали отрицателни резултати. Как тогава са били отрицателни, а сега са положителни, това е въпрос, на който други органи и институции трябва да отговорят.
