Професор, близък до Доган, спасява Благоевград и го превръща в град-държава

Снимка: Infomreja.bg

Проф. Тадаръков е поканен от кмета Томов и ще бъде част от екипа на Общината в отделно звено по иновациите

Професор Димитър Тадаръков е новият „спасител“ на Благоевград с план за милиони.

Предлагам една нестандартна задача, която никога не е правена в България, но е по европейски и световен модел.

Така професорът описа „Концепцията за развитие на област Благоевград в периода 2021 – 2040 година“. Звучи дълголетно, иновативно, ново и никога нереализирано до днес, а Благоевград може и да се окаже „градът-държава“, който да даде тон за небивал възход не само на областта, но и на цялата страна.

Проф. Тадаръков е поканен от кмета Томов и ще бъде част от екипа на Общината в отделно звено по иновациите.

Идеята на Концепцията, изработена от професор Тадаръков още в далечната 2001 година, но с друга цел, е област Благоевград да се отдели като свободна икономическа зона (СИЗ), което включва административни, структурни, данъчни и икономически промени за по-добър и печеливш живот. Планира се и международно сътрудничество с Гърция и Северна Македония, където също да бъдат изградени подобни зони.

Проф. Тадаръков обясни, че област Благоевград може да се превърне в една малка Ватикана, независима от властта и държавата, но съобразяваща се със законите ѝ и работеща на национално равнище, дори даваща пример за оздравяване на цялата българска икономика.

В Концепцията професорът набеляза няколко точки, които да онагледят първоначалната идея. В плана се предвижда: минимални съкращения на общинската администрация, назначаване на заместник-кмет и отриване на звено „Свободна икономическа зона Благоевград“, преструктуриране на данъчното звено, създаване на звено „Произведено в Благоевград“, независимост от държавата.

По отношение на данъците в Свободната икономическа зона инвеститорите ще бъдат облекчени от данъци в определен период от 3 до 5 години, ако вложат определена сума в милиони в зоната. Също така се предвижда и освобождаване от нотариални такси и разрешения за строеж или намалението на таксите до 50%.

Общината ще загуби, но после ще печели двойно, каза професорът.

Как обаче градът-държава ще живее в държавата?

В рецептата си проф. Тадаръков споделя, че е възможно да бъдат внесени законодателни промени, съобразяващи се с режима на работа и живот в Благоевградската свободна икономическа зона.

Също така СИЗ няма да се съобразява с това кое е местното или национално управление.

Концепцията е отворена и тепърва ще се изясняват взаимоотношенията държава – община, заяви Тадаръков.

Според него настоящото ръководство на Общината трябва да се бори да получи разрешение подобен план да бъде изпълнен.

Нестандартният път за развитие на Благоевград коментира и кметът Томов, който сподели, че лично е поканил проф. Тадаръков.

На въпрос на ИНФОМРЕЖА как би се приела Концепцията на базата на вече приетия в ОбС План за развитие на Благоевград, кметът заяви, че този План е преизборен, а в момента се разработва Интегриран план за развитие до 2027 година.

„Трябва да се сложи началото на промяната, със смяна на плочки и асфалт не става, трябват инвестиции“, заяви Томов.

В звеното начело с Тадаръков ще работят двама прависти и още един професор.

„Казал съм на кмета, че нашите финансови отношения не ме вълнуват. Аз съм човек с възможности, постигнал всичко в живота си и затова е важно да дам Концепция и да започна нещо нестандартно тук – в Благоевград“, заяви пред ИНФОМРЕЖА професорът, който е собственик на „Рила метал“ – Благоевград, и „Пирин плас“ – Гоце Делчев.

„Не идвам за заплатата. Вие накрая ще се убедите, че не съм взел нищо.

Той сподели, че на терена на бившия ЗМК, който ще бъде разрушен, се очаква да бъде издигнат голяма хранителна верига магазини, басейн и детски градини, както и ресторанти, в площ от 62 дка.

„През 2001 година бях участник в една програма на един мой приятел, прочетете точка 2“, подава книжка с предизборната програма на ДПС проф. Тадаръков пред репортер на ИНФОМРЕЖА, а в прословутата точка пише:

„Създаване на шест свободни икономически зони – бургаска, варненска, кърджалийска, благоевградска, видинска, силистренска… Реалната безработица в тези райони е най-висока. Изборът на районите е свързан с местоположението им спрямо другите държави.“

Избрах Благоевград, защото кметът ме покани. Мои голям приятел е проф. Жечев, който направи връзката помежду ни. Аз бях поканен да изградя план за новата визия на областта. Отговорността не е моя, аз ще напиша концепцията и ще я споделя с научния екип. Общинските съветници са тези, които ще кажат „Да, ние сме в състояние да преборим Благоевград да върви напред“ или „Не, ние ще го спрем в това положение, в което е“, разказа професорът.

Той обясни, че разчита на разума на общинските съветници, а ако такъв не бъде проявен, то професорът ще се насочи към друга област.

Кой е професор Тадаръов:*

Тадаръков има показателната биография на човек на прехода, направил в началото на деветдесетте години стремглава бизнес кариера чрез сръчната приватизация на държавно дружество – в случая – “Булгарлизинг”.  

Той има и завидна и политическа биография – от ревностен поддръжник и член на БЗНС, в последните няколко години стана близък до ДПС и Ахмед Доган, който от своя страна му се отблагодари, поставяйки го на държавни постове, свързани с контрола на големи финансови потоци. Тадаръков оглавяваше надзора на единствената държавна банка в България – Насърчителната, сложен на този пост пак с протекцията на ДПС.

За приватизацията на “Булгализинг” бе изписано много в медиите, предимно за “хватките”, с които Тадаръков е придобил собствеността като пионер в метода  “дълг срещу собственост”.

През 2002 г. по време на правителството на Симеон Сакскобургготски тогавашният министър на икономиката и сегашен член на кабинета “Станишев” Николай Василев отговаряше пред парламента законна ли е приватизацията на “Булгарлизинг”.

Дружеството е създадено през 1985 г. за “отдаване и наемане на сгради, машини и съоръжения” и с участието на 16 държавни стопански организации.  През 1990 г. то се превръща в акционерно дружество по тогавашния Указ 56, с капитал малко над 39 млн. стари лева, като 94.3% от него са собственост на 237 държавни предприятия, а 5.7% на АПК, ТПК и други обществени организации.

От учредяването на “Булгарлизинг” до 1990 г. Димитър Тадаръков е негов зам.-генерален директор. Той прави и първата стъпка към приватизацията му, като през 1992 г. го пререгистрира по Търговския закон в акционерно дружество и същевременно увеличава капитала му на 50 млн. стари лева.

*Източник - mediapool.bg

 

Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn