Проф. Юлий Абаджиев: Да си командос е призвание

проф. Юлий Абаджиев, снимки: Краси Терзиева, infomreja.bg

Професор Юлий Абаджиев е създател и председател на Съюза на българските командоси. Той е полковник от запаса на Българската армия, създал е комплексна система за подготовка на командоси. В кинаджийската гилдия проф. Абаджиев пък е известен като консултант на екшън сцени и каскади. И още - той е експерт по антитероризъм и командос подготовка. Вицепрезидент е на Световната академия на науките по комплексна безопасност, член е на Международното антитерористично единство, постоянен участник в Съвета на Европа, има магистърска степен от Военна академия „Г. С. Раковски“ за заемане на ръководни длъжности по въпросите на националната сигурност.

С професор Юлий Абаджиев разговаряме по време на поредното му посещение в Гоце Делчев.

 

Професор Абаджиев, само преди дни в Гоце Делчев Вие дадохте благословията си за обособяването на първия в България Регионален учебен център за обучение на млади доброволци командоси. Вие сте председател на Съюза на българските командоси /СБК/, за дейността на тази организация се знае много малко и малко се говори и пише, някои я наричат „тайнствена“, а самите командоси – „рамбовци“. Бихте ли повдигнали завесата като разкажете повече за дейността и статута на СБК, тъй като, както Вие сам се убедихте, в Гоце Делчев и региона младежите проявяват голям интерес както към обучението, така и към професията командос.

 

Бързам веднага да кажа, че в СБК няма нищо тайнствено. Това е сдружение на хора, работили и работещи в Министерството на отбраната и МВР и имат голямо желание и възможности да бъдат полезни на България и в мирно време със специалните си умения и знания. За съжаление държавата не ни ползва достатъчно и по предназначение. Постоянно стават тежки катастрофи, зачестиха природните бедствия, а членовете на СБК биха могли да оказват не само съдействие, а и неоценима помощ на КАТ, на Гражданска защита, на Спешната медицинска помощ, така наречените „рамбовци“ стават и за спасители, а може би са преди всичко такива…

 

Какви цели си поставихте с проекта „Български командоси“ и кои от тях можете да кажете, че сте успели да осъществите?

 

Този проект се състои от три етапа на реализиране с различни периоди на продължителност за осъществяването на специфични по своята значимост цели. Първият етап бе с основна цел създаването на сдружение СБК като автономна, неправителствена и доброволна организация. Обединяващата формула на нашите членове е „Укрепване на демократичните  институции, отбранителните способности на България, нейния суверенитет и териториална цялост“. При нас членуват работили и работещи служители в специалните служби. Това са хора със специализирани знания и умения, доказани професионалисти във военното дело, дисциплинирани и отговорни. Много от тях са участвали във военни мисии в Ирак, Афганистан. Те видяха много неща и придобиха нови способности в професионалната си бойна подготовка. За съжаление някои не се върнаха. Разбира се, в сдружението членуват  всички физически и юридически лица, които приемат нашия Устав. СБК е юридическо лице – сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност. Съдейства доброволно на МВР и неговата дейност по опазване на  сигурността на гражданите, при разкриване и предотвратяване на престъпления и терористични заплахи. Също и за спасяване, евакуиране, оказване на първа помощ на пострадали при земетресения, пожари, наводнения, промишлени аварии. Хората ни са обучени да действат при всяка една критична ситуация, независимо дали тя се случва в мирно или военно време. За извършване на тези дейности СБК има сключени договори за съвместна работа с Министерството на отбраната, МВР, Министерството на правосъдието и други ведомства. Освен това СБК е колективен член на Международното антитерористично единство със статут на постоянен участник в Съвета на Европа. Първата цел, която изложих по-горе, е постигната. СБК е едно от най-добре структурираните и работещи сдружения за общественополезна дейност. Ползва се с голям авторитет не само в България. Вторият етап е създаване на „Национална гвардия български командоси“ с личен състав между 30 и 50 000 членове. Неин гръбнак ще са членове на СБК и други граждански лица, които желаят да постъпят в нея, разбира се, след професионален подбор и задължително преминаване на специализирана подготовка. Вече е извършена регистрацията на гвардията. През декември откриваме и в София учебен център за командоси като този в Гоце Делчев, а в най-кратък период от време идеята ни е да създадем центрове за обучение във всички региони и по-големи градове в България. Обещавам, че подборът ще бъде много стриктен, а обучението – професионално, тъй като аз ще ръководя и съблюдавам всички тези дейности. Рзбирате, че сме стигнали до втория етап, но има и трети. Той е създаване и регистриране на „Международна академия – командос“ за получаване на бакалавърска и магистърска степен.

 

Защо, проф. Абаджиев, смятате за актуално изграждането на Национална гвардия в България?

 

Национална гвардия има в редица страни, като всяка една има своята национална специфична приложимост. Смятам, че по значение и актуалност, наравно със създаването на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ е и създаването на Национална гвардия за защита на населението от природни бедствия, горски пожари, екологични и химически аварии, от усложняващата се криминогенна обстановка и тероризма, единствено и само в помощ на различните министерства, натоварени с решаването на тези проблеми. В момента се разчита само на структурите на Гражданска защита, част от органите на МВР, и при по-тежки ситуации – на армията. Това в никакъв случай, в зависимост от мащаба на екстремната ситуация, няма да бъде достатъчно. Но при наличието примерно на една 50 000-на гвардия, нещата ще стоят по съвсем друг начин.

 

Вашата идея за създаване на Национална гвардия няма начин да няма и противници, какво е тяхното мнение?

 

Да, права сте. Те твърдят, че държавата няма пари за изграждането на Национална гвардия. Това обаче не е точно така. Важен е принципът на изграждането и мотивирането на участниците в нея. Средствата, които ще се вложат в гвардията, ще са много по-малко от парите, които трябва да бъдат дадени за ликвидиране на последиците от мащабни бедствия и аварии, които никой не може да гарантира при днешните условия на живот от вътрешен и и международен характер. Не трябва да се забравя и подценява и нарастващия международен тероризъм във всички негови аспекти на проявление. Задължително трябва да бъде изработен и гласуван от Народното събрание конкретен Закон за националната гвардия и всички произтичащи от това задължения на държавата и правомощия на гвардията с изграждането на нейната командна и административна структура по териториален принцип. Трябва да бъдат регламентирани подборът и специалната подготовка и преподготовка на желаещите да членуват. Членуването в тази гвардия трябва да е въпрос на високо държавно доверие и чест и това да бъде една от мотивациите да отдаваш сили и време от другото си професионално поприще за защита на националната сигурност. Така се формира отговорност, родолюбие и стремеж да си полезен на ближния в трудна за него ситуация, каквито качества у днешните млади хора почти отсъстват.

 

А защо държите непременно Съюзът на българските командоси да е гръбнакът на Националната гвардия?

 

Съюзът има своето място при реализиране на проекта за Националната гвардия по няколко причини. Първо той застава зад законността в нашата страна, спазването на което е поверено на съответните министерства, има и сключени договори за съвместна дейност с много ведомства. Второ нашият съюз обединява в своите организационни структури цялата страна и действащи и от резерва и запаса офицери, сержанти и командоси от МО, МВР и други специални служби, както и много истински български патриоти от различни етноси, готови да защитят националната сигурност на България. Разполагаме с много подготвени кадри, голяма част от нашите членове са с военен и полицейски опит, имаме и такива с преподавателски опит, също и с различни граждански професии. Те именно могат да станат гръбнакът на тази гвардия като командири, инструктори и изпълнители. В нашите редици има още и достатъчно изявени лидери, които могат да бъдат пример за бъдещите членове на гвардията и да формират в тях необходимите качества. Освен това лидерът е спойката в групата, превръщайки я в един цялостен организъм, готов да реагира монолитно във всяка една екстремна ситуация.

 

Какви задачи изпълняват командосите?

 

Това е специална мобилна бойна група, високо подготвена и въоръжена с най-модерни оръжия и технологии, обучена да действа ефективно в армейско-полицейски операции във всяка една точка на планетата, дори с цената на живота си. Това е една мъжка и изключително отговорна професия, за която са необходими не само психически, физически, бойни и технически умения, но и дух, морал и готовност за саможертва в изпълнение на поставената задача. България трябва да се гордее, че Специализираният отряд за борба с тероризма /СОБТ/ е на европейско и световно ниво в своята подготовка. Силите за специални операции също жънат своите успехи в различни задгранични мисии. Това са особена порода хора на честта, за които девизите „Винаги верни” и „За отечеството – славата, за нас – честта!“, са смисълът на техния живот.

 

Споделете пред нашите читатели нещо по-любопитно от подготовката на командосите. Много млади хора от нашия регион, пък и родителите им, живо се интересуват от това.

 

Всичко е интересно и важно в тяхната подготовка, защото това е гаранция за техния професионализъм. Подготовката е непрекъсната, изключително тежка, интензивна, многопосочна и рискована. Разбира се, говорим за професионализъм на много високо ниво. Това изисква пълно себеотдаване, жестока дисциплина, постоянство и мъжество, защото това е осъзнатата мисия на техния живот. Професията командос е призвание. Дори бих си позволил да я сравня с призванието на лекаря, защото мисията и на едните, и на другите е да спасяват човешки животи. И методите им си приличат. Понякога, за да се спаси цялото, се налага да се жертва и изрязва ненужното, вроденото, всичко онова, което застрашава живота. Да, командосът е готов и да убие, когато това се налага, за са се спасят невинни хора. А за това е необходима голяма вътрешна сила и перфектна подготовка.

 

Бихте ли разяснили за читателите на ИНФОМРЕЖА какво трябва да е поведението на един похитен и отвлечен човек?

 

По-добре да не се случва подобно нещо, но ако се случи, има няколко основни принципа на поведение: Не се правете на екшън герои по подобие на филмите, които сте гледали! Изпълнявайте дадените от терористите нареждания! Никога не ги гледайте нагло в очите! Не се дръжте подозрително, не ги дразнете, те могат внезапно да променят поведението си, защото и те са под голямо напрежение! Опитайте се внимателно да наблюдавате и запомните броя им, с какво са въоръжени, има ли жени с тях, има ли взривни устройства и къде са поставени, разбира се, ако имате такава визуална възможност. Запомняйте всичко друго, което ви прави впечатление и се молете всичко да мине добре! Всичко това е важно, защото можете да имате щастието да бъдете в групата на освободените при воденето на преговорите с терористите и всичко това, което сте запомнили, ще подпомогне командосите при техните действия за обезвреждането на  терористите и освобождаването на останалите заложници при най-малък риск за тях. Естествено, че казаното до тук е много относително и всичко зависи от конкретната обстановка, но хубаво е всичко това да се знае.  

 

И като тръгна разговорът ни в такава посока да ви попитам, проф. Абаджиев, Вие сте автор на първия в Европа учебник по сценичен бой. Каква е разликата между сценичния бой и реалния?

 

Да, през 1983 г. заедно с проф. Христо Руков, светла му памет, написах учебник по основи на сценичния бой. Това е един интересен труд за театъра и киното. Единствен по онова време в Европа, по данни на Народната библиотека. Поради големия интерес и бързото му изчерпване, учебникът бе преиздаден през 1989 г. и до този момент се използва за обучение в НАТФИЗ. Има общи неща в обучението на актьори и командоси. Техниките за ръкопашен бой се изучават по еднакъв начин. Завършващите удари само се маркират. Общото свършва тук, защото при сценичния бой поражението се отиграва от актьорите или каскадьорите, докато при реалния бой ударите имат поразяващ ефект, който може да е от различна степен на контузия и дори смърт. Оттук следва важната разлика - актьорът играе и знае, че няма да бъде наранен, докато при командоса е или-или. Професионалното обучение по ръкопашен бой е и психофизическа подготовка. Командосът встъпва в сблъсъка с абсолютната убеденост, че решава нещата с няколко движения. Ако има дори и миг колебание, ако му притеперят ръцете, търсеният резултат няма да бъде постигнат.

 

Изкуството ли помогна на командоса Юлий Абаджиев, или командосът на изкуството?

 

Човек се чувства толкова голям, колкото са неговите мечти. Успях да реализирам своите мечти и то така, че те да имат принос в областите на изкуствознанието, свързано с киното, театъра, а също така и в областта на националната сигурност и отбрана. Това беше дълъг и труден житейски път, изпълнен с много работа, научни изследвания, практически експерименти, изграждане на различни модели за подготовка на актьорите и каскадьорите за киното и театъра, както и на военнослужещите от   от Министерството на отбраната, вътрешното ведомство и Българската армия. Написах редица учебници, ръководства и много научни публикации, които в момента се използват в подготовката им. Създадох различни специализирани облекла и снаряжения за командоси, които бяха взети на въоръжение у нас и в чужбина. Защитих докторска дисертация „доктор на изкуствознанието“ и станах професор в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. Доктор „Хонорис кауза“ съм и на Академията. Всичко това ми помогна изключително в работата ми при създаването и обучението на командосите в базата за подготовка в Център „Гранит“ в БНА през 1980 г. Създадох специализирана система за ръкопашен бой и психофизическа подготовка, включваща и динамична стрелба с различни видове късоцевно оръжие-СРБ. През 1982 г. по отношение на тази подготовка бе дадена най-високата оценка на маршал Виктор Куликов – командващ въоражените сили на Варшавския договор на проведеното съвместно учение „Щит-82”.

 

проф. Юлий Абаджиев, снимки: Краси Терзиева, infomreja.bg
проф. Юлий Абаджиев, снимки: Краси Терзиева, infomreja.bg
проф. Юлий Абаджиев, снимки: Краси Терзиева, infomreja.bg
проф. Юлий Абаджиев, снимки: Краси Терзиева, infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Angel Damqnov07:30 - 12.08.2014
Moga da koja samo zdrave jelaem gn.general I vinagi verni na ote4estvoto
Нико Йорданов20:40 - 07.04.2014
Не познавам, нито г-н Джуров, нито г-н Абаджиев, но човек на възраст, окичил се с плочките с личните си данни,които по принцип се носят от действащи военнослужещи и то под дрехите, действително е позьор и с неизживяно детство.А Вие г-н Джуров не се чудете от къде е захлебил Абаджиев.Българинът дава мило и драго, да се представя за такъв, какъвто не е, и това Абаджиев го използва умело, срещу съответната такса.Става въпрос за 30 - 40 хиляди мераклии.С две думи и организацията му е БУТАФОРНА, като него.Кой знае колко неуравновесени /меко казано/ личности има в нея.Да не говорим, че членските карти се използват изключително за индулгенция пред КАТ на пътя.
обикновен командос без елитно родословие02:44 - 08.01.2013
С омерзение прочетох коментара на капитан втори ранг /подполковник/ Спартак Джуров, по адрес на г-н проф. Юлий Абаджиев – председател на Съюза на българските командоси. Не бих искал да влизам в ролята на адвокат на проф.Абаджиев, но при такава безогледна наглост и арогантност от страна на другаря Спартак Джуров, не мога да остана безпричастен и безмълвен, докато в същото време един напарфюмиран и измислен герой с режисирана биография - роден син на армейски генерал Добри Джуров, сипе обиди и клевети по адрес на един достоен българин и истински родолюбец. Искрено се надявам, че другарят Спартак Джуров „Пачо”, ще прочете следващите редове и убеден съм, в тях ще намери отговор на поставените въпроси в сътворения от него долен пасквил и най-вече ще се убеди, че действително има живи хора, които помнят и не забравят! Неуважаеми другарю Джуров, С лека ръка сипете клевети и обиди по адрес на човек, когото определено не познавате! Това до някъде е понятно, предвид наследственото ви обременяване с високомерие, наглост, арогантност и безочие – качества, напълно типични и присъщи за почти всички членове на семействата, на висшите комунистически функционери по времето на престъпния комунистически режим! Не проф. Абаджиев, а вие другарю Джуров сте измислен герой! Докато ние на времето сме тренирали денонощно и сме проливали кръв и пот в тренировки и занятия, вие сте расъл в саксия, поливана с маркови питиета. Вие ли бяхте най-достойният от достойните на времето, та именно Вас изпратиха да учите във висшето военно-морско училище „Фрунзе” в Ленинград? В българския военно-морски флот, колко са достойните офицери, които са имали привилегията да бъдат приети във „Фрунзе” и да правят главоломни кариери? Ако не ме лъже паметта – сина на зам. министъра Бранимир Орманов, сина на генерал Симов, сина на генерал Добрев, сина на н-ка на Окръжно МВР Варна – генерал Велико Станков… Пропуснах ли някой? Да се сещате за някой син на стругар, или за син на някоя краварка от ТКЗС? Убеден съм, че ако не е бил баща Ви - другарят армейски генерал Добри Джуров и дърводелско училище нямаше да завършите! Учудвате се как проф.Абаджиев през 1988 г. е бил майор, а през 2001 г. вече е полковник… Ех, другарю „Пачо”, защо не написахте как стана така, че Вас на два пъти предсрочно Ви произведоха в звание, а се учудвате как проф. Абаджиев е станал от майор - полковник! Явно според Вас „богоизбраният”, един обикновен българин без родители като Вашите, е невъзможно да направи кариера?! За разлика от Вас другарю, на проф. Абаджиев званията, не са му раздавани заради баща му, а по заслуги! Чували ли сте тази дума – за заслуги? Едва ли! Във Вашия случай, единственото от значение за израстването Ви в йерархията, е било кой е тейко Ви! Лично аз познавам човек, който по времето на Възродителния процес, допринесе за разкриването на терористичните атентати на гара Буново и в хотела гр. Сливен на 09.03.1985 г., след което по предложение на генерал Сава Джендов, лично министър Димитър Стоянов му даде три звания наведнъж – от мл.лейтенант, го произведе в капитан! А при Вас, как се стигна до абсурда, още след 5 години служба, да Ви пратят в братския Съветски съюз да карате Академия? Как се стигна до абсурда, на последния празник на Флота /преди отпътуването Ви за Академията/ в Ловен Дом „Омега”, ст.л-т. Спартак Джуров /т.е. Вие височайший/ да спите в генералския апартамент, а генерал Събев да спи на палатка, защото местата за нощуване не стигнали до него?… Неуважаеми другарю, докато ние командосите, след дълги и убийствени тренировки сме заспивали с пълно бойно снаряжение по трънаци и канавки, Вие сте се търкалял в луксозни чаршафи! Докато сме тренирали специализиран ръкопашен бой /СРБ/, стреляли сме, катерили сме се и се и сме се спускали по въжета от високи сгради, правили сме ежедневно марш на скок с пълно бойно от по 10-25 километра и сме се обучавали да обезвреждаме терористи във всякакви ситуации, Вие другарю Джуров, сте се возил на личната си луксозна „Мазда”, закупена от тейко Ви с валута от Кореком! Апропо, по това време дори Първите секретари на „Майката БКП” се возеха на „Волги” и не бяха чували що е това чудо „Мазда”! Докато ние сме давали наряди и сме изпълнявали специални задачи, вие сте давал дежурства, гледайки филми с Брус Лий на модерния Ви видео-магнетофон с който сте събирал очите на половината флот, също купен и подарен Ви от тейка Ви с валута от Кореком… Задавате въпроса дали проф. Абаджиев не ръководел бизнеса с отвличанията, та така се е замогнал… Ех, другарю Джуров…Ех „Пачо”… За отвличанията и въобще по всички въпроси касаещи престъпления и престъпна дейност, питайте Маджо! Нали го познавате? Доколкото ми е известно нещо май сте рода по линия на Милкана! Като цяло обаче, всички въпроси касаещи начините за бързо забогатяване, би следвало да ги отправите към Добри Джуров /младши/, защото не проф. Абаджиев, а джуниър-а е специалист по петролния бизнес и пак той, а не проф. Абаджиев е бил съдружник с хора като Младен Михалев - Маджо и Димата Руснака! Доколкото ми е известно и Вие не сте за подценяване по въпросите касаещи начините за бързо забогатяване! Не бяхте ли Вие подведен от военно-окръжна прокуратура за престъпления по служба, във връзка с продажбата на два плавателни съда, придобити от приятеля Ви - другарят Димитров и не бяхте ли Вие изготвил документ с невярно съдържание, до банка в Девня, че не само ще продадете на Димитров плавателните съдове, но и ВМФ ще му стане гарант? Има ли съдебни дела срещу Вас или по времето на БСП и Станишев бяха прекратени? За политическите Ви напъни в Коалиция на Розата, ще се въздържа, тъй като и там изтръскахте едно голямо л..но! Считам, че на Ваше място, е редно да проявите малко срам и да замълчите! Срам, най-малкото в името на стотиците достойни военно-морски офицери, които са били мачкани и тъпкани през годините, за да може Вие - синчето на активните борци против…мароканския скакалец, да направи кариера! С неуважение: Борислав Недев – обикновен командос
Стефанова16:47 - 21.06.2012
Господин Джуров, офицер от резерва, капитан трети ранг. Защо не влезете в сайта на Съюза на българските командоси - commandosbg.com , за да прочетете биографията на проф. Абаджиев. Той много подробно, в хронологичен ред, с документи и снимков материал я е представил. Само една от посочените от вас нелепи измислици ще изкоментирам тук и приключвам, а Вие след като се познавате можете да отидете в офиса на командосите на ул. Цар Симеон да се видите с професора и да изясните неточностите, за да не Ви тежи. През 1991 г. професора не е станал полковник. През 2003 със заповед на министъра той е подполковник, а през 2007, отново със съответна заповед е вече полковник. Всичко добро Ви желая :) Успех в живота.

FACEBOOK