Проф. Илиева за откритата "История на България" на Петър Богдан

Проф. Лилия Илиева, снимка: Infomreja.bg

Проф. Лилия Илиева е позната сред студените си от Югозападния университет с лекциите по Българска морфология, Увод в общото езикознание, Етнография на общуването, Етнология и езикова комуникация.

Преподавала е Етнолингвистика в Пловдивския университет  "Паисий Хилендарски".

Била е лектор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай (1994-1997). Специализирала е в Санкт Петербург (Русия, 1990), Елсинор (Дания, 1988), Москва (Русия, 1985), Дубровник-Загреб (Хърватска, 1983).

Проф. Илиева смело може да бъде определена като един от доайените в лингвистичните науки в България. Всички нейни колеги от Филологическия факултет, сред които и нейни докторанти и такива, на които е бил научен ръководител, днес я поздравиха сърдечно и изразиха уважението си.

Илиева не просто получи награда, непросто участва в конференция, което разбира се не е малко, но тя достойно се доказа за пореден път като учен в пълния смисъл на думата. Тя допринесе и едновременно с това разтърси българската наука. Нейното изследване, което започва като работа по проект и завършва с откритие, ни прави и все по-горди като българи.

Изследването е в рамките на проекта  „Гутенберговата революция и българите“. Целта е да се проследи мястото на българската култура във времето, когато Гутенберг създава първата печатна машина. Съвсем случайно проф. Илиева и нейният екип попадат на ръкопис, подготвен за печат още през  17. век. Този ръкопис е вече известната „История на България“ с автор Петър Богдан Бакшич – поет и историограф от 17. век. Бакшич е роден в Чирпан, но възгледите и възможностите му надхвърлят века, в който е живял.

Откритието на Илиева всъщност се явява толкова ценно, защото се развенчава една личност като Бакшчи, за когото учат студенти филолози, историци, културолози, но за обикновения човек Петър Богдан е тотално непознат.

Интересно и дори сензационно е това, че 95 години преди „История славянобългарска“ Историята на Бакшич вече е написана. Тоест България е имала своята История преди тази на Паисий. Също така ръкописът е подготвен за печат, което в Паисиево време това е било мираж. И не на последно място, „История на България“ на Бакшич е използвана или поне части от нея в труда на най-известния сръбски историограф Йован Райч.

Епохално е това, че Бакшич е създал своя труд и чрез него доказва привързаността си към България.

Повече за откритието говори проф. д-р Илиева:

С колегите от катедрата по „Български език“ при Югозападния университет и с някои други колеги от Софийския университет работим по проекта „Гутемберговата революция и българите“, крепен финансово от Фонд „Научни изследвания“ при МОН. С този проект искаме да покажем как българската култура се включва в новата европейска парадигма, зададена от голямото техническо откритие и свързаната с него информационна революция. В хода на работата попаднах на авторския ръкопис, подготвен за печат от Софийския архиепископ Петър Богдан, който вероятно е бил готов през 1668 г. и е бил приготвен за печат от своя автор. Има сигурни данни, че текстът е бил печатан като книга във Венеция. Текстът носи заглавието „За древността на бащината земя и за българските дела“ и представлява исторически трактат. Така е отбелязан и в описа на лекцията, на която е пребивавал до края на 19. в.

Това е едно съчинение, което е било познато, но е оказало влияние и върху по-късната историография на България. Това е нещо ново, което сега казвам. Вероятно то или труд, повлиян от него, е използван от сръбския историограф Йован Райич, който е посветил на българите отделен том от своя обемист труд  (бащата на Райич е българин от Видин, което е добре известно).  Много е любопитно дали Райич в йезуитския колеж, където е учил и писал, е имал пряк достъп до книгата или до друг труд, чийто автор е използвал съчинението на Петър Богдан.

Можем ли да кажем, че труда на Бакшич преобръща представата за първата българска истроия?

Ако става дума за нови исторически факти, това е абсурдно. Бакшич все пак има свой ъгъл, от който гледа историческите събития. Който иска да научи нещо за българската история, нека да чете модерните български историци. Теса си свършили работата. Това съчинение обаче е на един човек с много изискан дух, един човек с изключително богата култура, който е чел класически автори  и който има и богат жизнен опит, когато пише това съчинение. Затова мисля, че всеки, който цени изящната словесност, когато бъде приготвен текстът, ще изпита удоволствие от срещата си с него.

Голяма част от информацията, която се съдържа в това съчинение, ни е известно от писмата, които той е изпращал във Ватикана.

В биографията на Бакшич се говори и за „История на Сърбия“, какво знаем за този труд?

Въпросът с „Историята на Сърбия“, дело отново на Бакшич, е неясен.

Това ли откритие беше целта на изследването?

Изследването не беше доминант, основна цел в живота ми. Когато съм имала възможност, съм правила справка дали няма да се появи този труд, и за щастие се появи.

Посетили сте Далмация. Допринесе ли за откритието това посещение?

Вървейки по стъпките на изследването, преминах и през Далмация, от където почерпих доста информация.

KOЙ Е ПЕТЪР БОГДАН БАКШИЧ? 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 8as