Къде са Балканите, къде е Европа, какво представляват тези взаимоотношения днес на фона на промените, които се случват през последните години.
Това беше основна тема на провелия се преди обяд днес дискусионен форум „Балканският човек и Европа“.
Проф. д-р Амелия Личева от СУ „Св. Климент Охридски“, преподаватели и студенти във Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Красимира Хаджикосева - ръководител на Европейски информационен център „Европа директно“- Благоевград, заинтригуваха присъстващите с интересните въпроси за Балканите.
Проф. Магдалена Панайотова даде старт на форума в новооткритата китайска класна стая „Конфиций“.
„Искам ми се да започна с един откъс от Иво Андрич: „Човек често мисли, че чува това, от което се бои или на което се надява“. В „Поетика на мечтанието“ имаше един откъс, който гласеше, че всъщност ковчежето е онова, което съдържа спомена и мечтата. Между спомена и мечтата ние питаме къде са Балканите? Полуостровът е като музикална кутия, ковчеже в сърцето на Европа, или кръстопът, ъгъл, буре с барут, недовършеният „друг“ на Европа. Това са определения, които всички литературоведи и културолози знаят, че съществуват“, каза Панайотова.
Първа взе думата гост-професорът Амелия Личева. Tя обстойно разясни какво представлява Европа в представите на балканския човек, за мястото на България в културата на Европа.
„Балканите винаги си били „тъмният двор“, „апендиксът“ на Европа. Появата на понятието „Европа“ дошло още през античността, най-вече с географски смисъл. Европа е територията, наречена така, предимно за да се различава от Азия.“
Небезинтересни бяха темите какво е означавала Европа за балканците и как съвременната литература обрисува континента и в частност Балканите.
Красимира Хаджикосева обясни, че на днешния форум ще се обсъди една наистина всеобхватна тема, но много важна за всички нас.
„Балканите за нас не са само политика, а едно много лично изживяване, защото ние сме част от този полуостров. На едно много малко място живеят една до друга 11 държави с различни религии, култура, етнос, езици, но това което е общото между тях е желанието да бъдат част от обединена Европа. В това нямат разногласие нито управляващите на балканските държави, нито народите.
В програмата бяха включени темите: „Европа в представите на балканския човек и Мястото на България в културата на Европа“ с водещ проф. д-р Личева. За „Придвижването на Балканите в Европейския съюз“ говори Красимира Хаджикосева, а дискусията „Възможно ли е да има един общ голям субект в границите на Европа, който нарича себе си Балканите“ бе с модератор проф. д-р Магдалена Костова – Панайотова.