Вела винаги е била една от последните мечки в парка край Белица, които напускат бърлогата си след зимен сън. Тази година тя така и не излезе.
Родена е през 1989 година в Русия и още като малко мече е докарана в България. Тъй като не беше от български произход Вела беше по-едра, а козината й по-черна от тази на другите мечки. Нейният опит и характер допринесе тя да стане доминираща мечка в сектор 1 на Парка.
Дълги години Вела е изпълнявала „професията“ танцуваща мечка, докато през септември месец 2005 година екип на международната организация за защита на животните ЧЕТИРИ ЛАПИ сложи край на мъченията й и я приюти в Парка за танцуващи мечки край Белица.
Физическият и психически тормоз упражняван върху „работещите“ мечки винаги е представлявал предизвикателство за ветеринарните лекари и гледачи в парка в усилията им да върнат първичните инстинкти и спокойствието на изстрадалите животни. Системно недохранване, стари рани и увреждания бяха само част от придружаващите проблеми.
Вела срещаше трудности при дишане, вследствие на изкривена трахея, причинена най-вероятно от синджирите, които са били около врата й. Макар че заради този здравословен проблем се изморяваше много бързо, Вела беше палава, любопитна и се приспособи към новия си дом много бързо. Тя беше известна и като най-поспаливата мечка по време на хибернация – тя можеше да спи до 167 дни през зимата.
През последната година от живота й тя беше доста по-бавна и мудна като предпочиташе да изкарва деня си на сянка под някое дърво, но напредналата възраст не я спираше да се къпе в басейна – любимото занимание на Вела.
