Фейсбук е официална платформа за схеми за прием на медикаменти
От ракията за разтривка до широкоспектърния антибиотик. Как българите изпразниха рафтовете с тоалетна хартия, а след това се прехвърлиха на лекарствата.
Обичайна утрин. Семейство. Чува се прокашляне от банята. Жена по халат тича с половин гримирано око към кутия на масата за хранене. Вади блистери с разноцветни хапчета – витамин А, Б, Ц, Д, Е, селен, магнезий, Омега 3, Азакс, пробиотик, Стрепсилс, Нурофен. От всяко слага по едно в дланта си. Провиква се. Мъж и дете козируват пред нея като юнкери – поемат дневната доза. Добре дошли в страната на хипохондриците. Онези хора, чиято кутия на Пандора бе успешно отключена от всекидневната статистика за броя на заразените и починалите.
Днес в болниците леглата са пълни, а лекарските кабинети – празни. Криза за кадри, отключена преди години, но осезаема чак сега, когато медицината стана по-важна от хляба. И тъй като приемът в лечебно заведение е само преди приема пред свети Петър, хората се самолекуват.
Фейсбук е официална платформа за схеми за прием на медикаменти, обсъждане на симптоми на коронавирус – от суха кашлица до обриви, отказ на прием на банани, надушване на новия Персил, но не и на боб чорбата. Също така Зукърбърг е твърде далеч от мисълта, че на изток от Рая, социалната мрежа е и връзката с отвъдното. „Днес прави палачинки, любимите на баба… Почивай в мир, бабо, знаеш, че те обичам“. Едно време некролозите се лепяха на стълбовете, а чужденците питаха защо в България има толкова много издирвани лица. Епидемията отключи пък желанието на хората да се прощават с тагване на починал – вероятно връзката със сателитите и необятната шир със звезди е по-силна от 5 джи мрежата.
И ако през март хората си купиха брашно, ориз и тоалетна хартия, днес имаха волята да изкупят лекарства от аптеките – е така, за всеки случай, ако се разболеят, а на реално болните – е*и им…
Инстинктът за самосъхранение работи на различни честоти. Купуваш си 5 вида антибиотик, 18 витамини и минерали, противотемпературни, но маската не я носиш на носа, защото:
Отговор а) задушаваш се; б) няма вирус; в) запотяват ти се очилата.
Идва и Нова година – кукерите излизат, но българите вече никога няма да се върнат към традициите да се разтриват с мас и ракия, да слагат оцет на челото, да ядат мед и ванилия, защото химията е по-силна, както в любовта.
Личните лекари също лекуват онлайн. Телефон. Оплакване: „Боли ме главата, имам задух, нямам вкус, имам главоболие“. Диагноза – ясна е. Изписва се широкоспектърен антибиотик, но греда – в аптеката няма, другарю. Да си се запасил, да си мислил навреме – както за пикаенето, така и за парацетамола. Следващият моля!
Къде е балансът – защо има хаос в главите ни. Защото така го пожелахме. Психиката ни, изтормозена от демокрацията насам, не знае как да се самоуправлява, по-лесно е номенклатурата да те лекува. Яж – ядеш, спи – спиш, умри…
Объркани повече от всякога се самолекуваме, пием шепа лекарства за превенция – от жен шен до рибено масло. Всичко е панацея, но не за тялото, а за духа. Пиейки аспирина, знаеш, че си една крачка пред болестта. На правата в състезанието имаш нужда да бъде по-пръв, по-прав, по-силен от другите, защото когато оцелееш, ще разказваш на внуците за тежкото изпитание, наречено живот.
В същото време остава и съмнението: „Те лъжат ли ни? Какво крият? Ще свърши ли това? Винаги ли ще носим маски?“. Но идват светли празнични дни, в които сядайки на маса – с дистанция едва 2,3 см. помежду си, сваляш гордо маската, вдигаш 50-грамката и заявяваш: Мен не ме е страх!
Ето дотук стигнахме… дъното на било плоско, то могло и да се копае. Навлизайки в Дом 12 на човешкото съзнание, разбираш, че там цари тотално неразбирателство като на граждански протест – едни са партийни, други – от лична амбиция, трети – да видят само, че са се събрали хора на едно място.
Бъдете здрави, пожелаваше Васил Божков на нацията преди пандемията. Пророк ли бе…
Утре почитаме свети Мина. Минута мълчание на жетвите на домашното лечение, болничното лечение, здравната система, държавния апарат, жертвите на кризата – в душата и в икономиката. Заедно няма да се справим, твърде различни сме.
