От избори... на избори: Един "труден" разговор с проф. Стоилов

Снимка: Infomreja.bg

Съдбата на Югозападния университет зависи единствено и само от тези, които работят в него

Месец ноември можем да наречем изборен. В Благоевград кипят страсти не само заради смяната на кмета, но и заради предстоящия вот в Югозападния университет, който ще определи дали статуквото ще се промени. След дълго събеседване и покани, последвани и от откази, отправени към единия кандидат за ректорското място – проф. д-р Антони Стоилов, той даде зелена светлина и живот на отговорите, които вълнуват академичното и гражданско общество в Благоевградско и не само.

Проф. Стоилов, насочихме се към Вас, защото заехте активна позиция по време на кметските избори в Благоевград. Те приключиха, предстоят обаче тези за ректор. Неслучайно, говорейки за двата избора, споменах града. Всички знаем, че и от кмета, и от ректора буквално зависи поминъкът на огромен брой от жителите на Благоевград.

Да, така е, паричните постъпления, които влизат в града, благодарение на студентите и университета, никак не са малко.

Да, университетът „храни“ много благоевградчани. В последно време обаче в градската среда се чувства притихване на студентските гласове, има ли действително по-малко възпитаници във ВУЗ-а?

За това трябва да питате господин ректора, той е ръководителят, който прави изявления от името на университета.

Вие нали сте заместник-ректор, и то по образователната част?

Вече не съм, мандатът ми изтече.

Това означава, че е изтекъл и на ректора, така ли?

Не, той ще бъде още два месеца ректор, такова е изискването на закона когато изборите просрочат времето на изтичане на мандата.

Как ще коментирате ширещото се мнение в града, че студентите в университета намаляват? Питам ви не като бивш заместник-ректор, а само като преподавател в университета.

За конкретните числа се обърнете към ректора.

Провокирате ме да задам въпроса си по друг начин - ректорската институция затвори ли се през последните години, има ли прозрачност в ЮЗУ?

За себе си спокойно мога да заявя, че през четирите години бях на разположение на медиите по всяко време по въпроси, свързани с образователните дейности – и вие, и колегите ви ще го потвърдят. Като декан преди това – също. Доколкото зная, същото може да се твърди и за другия досегашен заместник - професор Апостолов. Що се отнася до прозрачността в университета изобщо, направих публично достояние вижданията си, в тях конкретно казвам какво според мене трябва да се промени в областта на микроклимата, студентите, научната работа, социалната дейност и т.н.

Последният Академичен съвет и исканията на четиримата кандидати - съдбата им каква ще е оттука нататък?

На кандидатите или на исканията?

Шегувате се, добър знак е това, съдбата на исканията имах предвид.

Колегите от Академичния съвет ги насочиха чрез гласуване към Общото събрание. Това е решение, то е вече взето и не е нужно повече да се коментира.

Гласовете в подкрепа на ректора при първото гласуване обаче са били по-малко от половината.

Предложено беше второ гласуване, съответно последва второ броене, и при него подкрепилите го се оказаха достатъчно.

От медийна публикация стана ясно, че ректорът въобще не е разрешил предложенията ви да се обсъждат, аргументирайки се, че не е работа на Академичния съвет да прави предложения на Общото събрание. А именно по предложение на Академичния съвет Общото събрание премахна ограничението за възрастта на кандидатите за ръководни длъжности в университета. Това не е ли двоен стандарт?

Не коментирам.

Предложенията Ви станаха известни, не видях страшни неща в тях, защо не беше допусната дискусия по тях в Академичния съвет, а бяха насочени директно към Общото събрание?

Проблемът не е в това, че ще бъдат поставени на вниманието на Общото събрание. Проблемът е в това как те ще бъдат поставени на вниманието на колегите от Общото събрание. Това беше смисълът на искането ни да бъдат разгледани в Академичния съвет – да се стигне до обща позиция за начина, по който те ще бъдат представени пред Общото събрание.

Бихте ли пояснили по-конкретно, с примери?!

Господин ректорът многократно подчерта, че вече има традиция и тя работи успешно, затова тази традиция ще бъде следвана и на предстоящото Общо събрание. Точно това е недопустимото, според мене, не ангажирам никого с мнението си.

Кое е недопустимото според Вас?

Според тази традиция, например, на събранието председателят на комисията по предложенията обявява, че е постъпило предложение в състава на комисията по избора да влязат следните лица – еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си, чете имената от лист, който предварително му е даден. Кой обаче ги е „постъпил“ тези лица, не става ясно. Всъщност ясно е за всички – определени са предварително, доста преди да се проведе събранието, в кабинета на ректора. Този подход може и да е работел досега, защото в последните два избора на ректор кандидатът беше сам, нямаше други конкуренти. При наличие на повече от един кандидат за ректор обаче съществува възможност лицата в тази възлова за избора комисия да бъдат предварително подбрани в интерес само на един от кандидатите, а това вече е  недопустимо.

Съществува ли друг начин за избор на членовете на тази комисия, все пак нали няма да отречете, че всяко събрание се нуждае от предварителна подготовка?

Да, особено събрание като предстоящото няма как да не се нуждае от предварително подготвяне – например определянето на лицата, които са членове на събранието, квотното им представяне, наименованието на съответните комисии, броят на членовете във всяка от тях и др. под. Това се подготвя предварително, като и то се утвърждава чрез гласуване от Общото събрание. Персоналният състав обаче на комисиите, кои да бъдат председателите им – всяко едно от имената за тях е редно да дойде от залата и да бъде утвърдено чрез гласуване пак от нея, а не както досега - да се прочетат предварително подбрани имена за членове и председатели и да се пита дали има други предложения за добавяне на към тях.

Не е ли пак демократичен начинът за подбор на членовете на комисиите, щом като присъстващите на Общото събрание могат да правят предложения и за други лица, за които да бъде гласувано да бъдат избрани за такива към вече предложените от ректора?

Не. Предварителният подбор убива демократичния, т.е. честен и справедлив подбор на лица за такива комисии. Гласуването е явно – мислите ли, че ще са много членовете на Общото събрание, които открито ще станат да предлагат за членове на комисиите други лица извън тези, подбрани от ректора? Което, казано с други думи, ще означава, че не са съгласни с предложенията му? Има и чисто човешки елемент на страх, на стремеж да оцелееш, да не се набиеш на очи, естествено е това състояние, напълно разбираемо е и е некоректно точно страха на хората да използваш, за да прокараш нечий интерес.     

Значи предлагате само да се прочете името на комисията и от колко членове да се състои тя, а Общото събрание да започне да предлага кой да влезе в нея и кой да е неин председател?

Да, би трябвало залата да предлага членове на комисията, гласува се за всяко от предложените имена и колегите, набрали най-много гласове, стават членове на съответната комисия. От тях пак от залата се прави предложение за председател на съответната комисия, пак се гласува и изборът е хем честен, хем прозрачен, хем неоспорим.

Четох някъде, че предлагате една урна за гласуване, досега в повече от една ли се гласуваше?

Досега се гласуваше в шест, като се знае представителите на кой факултет в коя точно урна гласуват. Което прави вота им прозрачен. Персонално кой как е гласувал, не се знае, но кого от кандидатите за ректор факултетът подкрепя и кого не – се знае. Което впоследствие може да предопредели отношението на новоизбрания ректор към съответния факултет. Да не говорим пък при наличие на петима, досега, кандидати за ректор, от различни факултети, как ще бъдат подбрани членовете на комисиите за всяка от урните така, че да няма в тях представители от факултетите на кандидатите – нито преподаватели от същия факултет, нито студенти от същия факултет.

А ако гласуването е в една урна?

Общото събрание чрез гласуване ще реши в колко урни ще се пускат бюлетините, но пак стои въпросът със станалото пословично вече „Постъпило е предложение“, т.е. предложението за броя на урните пак би трябвало да дойде от залата, не от друго място.

И за ректор, и за Академичен съвет, в една урна ли?

Не, ако Общото събрание реши да се гласува в една урна, това би трябвало да означава урната за Академичен съвет да е една, а урната за избор на ректор да е друга. Всеки избор само в една урна, това означава избор в една урна.

Броенето?

И него би трябвало да го реши Общото събрание. Специално това за избор на ректор, понеже е по-просто, може да стане в залата, в която се провежда събранието, открито, пред погледа на всеки, който желае да наблюдава броенето. Включително и журналисти.

Как си го представяте?

Как си го представям е едно, как ще реши Общото събрание – друго.

И все пак?

Елементарно лесно за изпълнение – запечатаната урна се отваря в Аулата, в която се провежда Общото събрание, пред всички, председателят на комисията по избора бърка в нея, изважда бюлетина, вдига я високо, показва я на членовете на комисията и на журналистите, отчита се вотът в нея за кого е, оставя се в специално определено място за съхраняване, и председателят бърка в урната за следващата. И така до края. Прозрачно, честно и лесно. Накрая се сумират действителните  и недействителните бюлетини и общият им брой трябва да се окаже равен на броя на гласувалите. И толкова. Остава само председателят официално да обяви какъв е резултатът за всеки от кандидатите, макар че вече чрез публичността на броенето той вече ще е ясен.

Възможно е да се чуят гласове, че изборът ще се бави.

Въпрос на организация. И да се забави, с колко ще се забави? Изборът на членове на Академичен съвет обикновено се провежда в два тура, т.е. проточва се поне седмица, така че нищо ново няма да се случи и сега в това отношение. Изборът на ректор по предлагания начин, ако Общото събрание вземе решение за такъв избор, ще стане по-бързо, отколкото е ставал досега. И най-важното – не става дума за купуване на праз от пазара, а за избор на ръководни органи на университета, от които зависят много съдби. Наистина много съдби.  

А каква ще бъде съдбата на ЮЗУ във Вашите ръце, ако бъдете избран за ректор?

Нали я знаете тази за рибата и за тигана… . Да си в ръцете на някого, е израз, който подхожда за текст в роман за мафията или в такъв с любовен сюжет. Ако ръководителят на която и да е институция си въобрази, че може сам да я управлява, защото неговите решения са единствено верни, тази институция няма да просъществува дълго време. Опитът ми като декан и заместник-ректор сочи, че се управлява успешно само с единомишленици, т.е. с колеги, които гледат в една посока. А каква ще е бъдещата съдба на Югозападния университет, това зависи единствено и само от тези, които работят в него.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK