Никос Казандзакис - 135 години от рождението на нобеловия лауреат

Снимка: podmosta.bg

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Крит, който по това време все още е под управлението на Османската империя.

Фамилията му е с турски произход, идва от корена "казан", а окончанието е типично за фамилните имена на острова и означава в превод "син на", или буквално преведено Казандзакис означава "син на казанджия".

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека.

През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един единствен глас – печели я френският писател Албер Камю.

Ето и част от вечните цитати, авторство на гръцкия творец:

1. "Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите."

2. "Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата."

3. "- Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф."

4. "- На, кълна се в морето бре, момчета — когато видях смъртта пред себе си, нито за Богородица се сетих, нито за свети Никола! Извърнах се към Кулури, помислих си за жената и извиках: "Ех мари, Катерина! Де да бях сега в леглото ти!"

5. "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

6. "Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце."

7. "Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..."

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk

FACEBOOK