Над 60 хлебопроизводители и сладкари присъстваха на среща в Областна дирекция по безопасност на храните в Кюстендил. Три бяха основните акцента, върху които наблегнаха местните производители, като един от тях бе големият обем от документация.
„При така наречените системи за самоконтрол в частта температурен режим при приготвянето на закуски и хляб се изисква изключително голям брой документация. Това определено може да бъде променено за улеснение на хората”, коментира директорът Първан Дангов.
На срещата бе поставен и въпросът с необходимостта три пъти в годината да се провежда изследване на водата, с която се приготвят продуктите. „При положение, че водният оператор подава гарантирано качество вода, хлебарите и сладкарите са длъжни по Закона за храните да правят подобно изследване. Около 100 лв. годишно отиват за тази дейност”, допълни Дангов.
Пред Областната дирекция по храните бе обсъден и проблемът с нерегламентираните доставки на хляб от други региони. Посочен бе конкретен пример в кв. „Изток” в Кюстендил, където фирми от София и Перник пътуват с бусове до ромския квартал и на мегдана товарят продукцията в други автомобили, които не са пригодени за целта и са извън всякакви хигиенни изисквания.
"По този начин се подбиват цени и се икономисва от транспорт. Освен това е недопустимо да влизат стоки в търговската мрежа без етикет. По думите на хлебарите тези хора нито плащат осигуровки, нито такси, действат изцяло в сивия сектор”, коментира още Дангов.
Той е поел ангажимент и по трите пункта да бъдат предоставени предложения до националното ръководство и ако е възможно да се внесат промени в закона.
