Навършват се 70 години от гибелта на поета Кръстьо Хаджииванов

Снимка: архив

Възпоменанието ще се проведе на лобното му място в село Чучулигово и в Сандански

На 27 юни тази година се навършват 70 години от саможертвата за българското име на пиринския поет от село Капатово – Кръстьо Хаджииванов.

Краткият му, едва 22-годишен живот, е изключително динамичен, изпълнен с премеждия. На 2 август 1944 г. той става най-младият партизанин в Алиботушката чета. Разузнавач на 14 години. Открива пътека през минните полета на „Метаксас“ за оръжие на четата. Участва в освобождаването на град Серес от немците. С поетичната си и декламаторска дарба той вдъхновява стотици българи и гърци, които крачат след него в Серес и Демир Хисар и пеят „Тих бял Дунав“ и „Жив е той, жив е“.

Наш генерал го представя на съветски генерал, който му предлага да напише ода за Сталин и да учи поезия в Москва. Кръстьо отказва с доводите, че „Сталин е по-голям кръволок и от Хитлер“ и че „Москва е твърде близо до Сибир“!

Март 1945 година. Инспектор от Просветното министерство и агент на ДС му предлага да поведе младежите от Светиврачкия и Петричкия район за поддръжка на БКП! Кръстьо отказва, за което търпи побой. Гимназистите остро реагират и го изпращат за свой делегат на Националния младежки конгрес във Варна.

През коледната ваканция на 1946 г. околийски и окръжни величия отново му предлагат всичко каквото иска, но да поведе младежите от Пиринско, да се отрекат от българското си съзнание и да се пишат македонци! Отговорът е: „Само Ботев на този свят да е българин, аз ще остана вторият след него!“. Величията от БКП и ДС не му прощават. Вземат му дипломата и така, вместо да учи в Софийския университет и да прославя България на световните писти (Кръстьо е ненадминат лекоатлет – скок 8 метра и половина), изпращат го на сигурна смърт в урановата каторга в с. Сеславци! Там той участва в бунт на трудоваците срещу нечовешките условия и примитивния труд. Бунтът е потушен.

Заболял от силикоза, Кръстьо с последни сили работи, за да получи отпуска, след която става нелегален в Пирин за година и половина. Тогава написва и довършва най-силните си поетични творби.

При опит да мине границата, предаден и следен, е убит.

До 1980 г. е честван само сред нашата имиграция в Европа, Америка, Австралия, Нова Зеландия, а творбите му са издавани на български и  английски език. От 1994 г. редовно е честван в България, Чехия и Словакия. Стихотворенията му са помествани в книги,  включително и в две на словашки език. 

През 2016 г. получава посмъртно златен орден за гражданска заслуга I-ва степен, а на конгрес на СНБП през 2019 година е избран посмъртно за негов почетен член.

За Кръстьо Хаджииванов и за всички жертви на Желязната завеса през 1997 година е издигнат мемориал  до лобното му място на брега на р. Струма в село Чучулигово. Там са идвали негови почитатели от 20 държави.

На него са посветени още три паметника със скулптури и три плочи. В Сандански има улица, която носи името му. Дузина негови портрети и скулптури са дело на академици и художници, за живота му разказват три филма.

В съзнанието на приятели и почитатели, както се изразяват Т. Кавалджиев и Б. Ботьов, „той е най-близо до Ботев – Ботевец!“ Отзиви за него има от държавници и литератори, между които Евтим Евтимов, Блага Димитрова, Желю Желев, Вацлав Хавел, Дупчек и стотина поети, но остава незабелязан от болшевиките и техните наследници.

Кръстьо Хаджииванов е автор на най-популярния и хуманен девиз в света:

„Без граници нов свят ще сътворим,

свят на любов, на правда, свобода!“

Той счита за най-грозни и страшни властолюбието и алчността, раждащи войни. Днес този мъдрец, останал завинаги на 22 години, е особено актуален с прозренията си.

Тазгодишното възпоменание за Кръстьо Хаджииванов ще се проведе на 25 юни (събота) от 11:30 часа пред мемориала на границата и от 13:30 часа в град Сандански – пред паметника в центъра на града.

На честването ще присъстват хора от цяла България. Най-много ще бъдат участниците в миналогодишния литературен конкурс, посветен на Кръстьо Хаджииванов. Между тях има средношколци, студенти и възрастни творци. Ще участват  представителни групи от средните училища в селата Кочан и Долно Осенево и от НХГ – бивша Солунска гимназия – Благоевград, които се включиха най-масово в конкурса. Ще бъде изнесен рецитал. Певци ще пеят песни за Гоце Делчев и Македония, за българския непобедим дух. Възпоменанието ще завърши с обяд за душите на жертвите.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd

FACEBOOK