За последното денонощие са заразени 34% от изследваните
5 986 са изследваните проби за изминалото денонщие, при които са установени нови 2 037 случая на коронавирус. Това показват данните на Националната информационна система.
Положителните проби са 34 на сто, което означава, че процентът им намалява.
160 844 е общият брой на заразените от началото на пандемията.
216 души от новозаразените са постъпили в лечебни заведения, от тях 12 са на интензивно лечение.
6 959 са общо хоспитализираните, а 519 са настанени в интензивни отделения.
996 са излекувани, а 60673 е общият брой на оздравелиите.
79 са починали за последното денонощие, като 4729 е общият брой на починалите.
За последното денонощие са регистрирани 95 нови случая на 23 лекари, 30 медицински сестри, 19 санитари, 3 фелдшер, 20 друг медицински персонал.
Разпределението на новите случаи по области е следното:
София - 389, Бургас - 182, Варна - 287, Кюстендил - 74, Плевен - 35, Сливен - 119, Пазарджик - 86, Ямбол - 87, Ловеч - 42, Добрич - 75, Пловдив - 127, Велико Търново - 10, Видин - 22, Шумен - 54, Софийска област - 79, Благоевград - 53, Търговище - 12, Перник - 44, Разград - 16, Хасково - 32, Враца - 85, Русе - 26, Кърджали - 6, Стара Загора - 40, Монтана - 18, Габрово - 15, Силистра - 10, Смолян 12.
577.53 души е четиринадесетдневната заболяемост на 100 000 души население; 27.46 души - четиринадесетдневна смъртност на 100 000 души население.
Официалната статистика бележи успокоение в хода на епидемията. В София се забелязва трайна тенденция на намаление. В повечето областни градове има само забавяне при новите случаи. Броят хоспитализирани расте по-бавно в сравнение с предходната седмица, при интензивните също има стабилизиране в броя.
Продължават да се увеличават смъртността и заразените медици. Успехът на триседмичното частично затваряне обаче зависи от три основни фактора - отношението на гражданите към противоепидемичните мерки, контролът на държавата за спазването на мерките и проактивното тестване на симптомни и контактни лица, коментира социологът Георги Стоилчев, администратор на Facebook групата Science in the Crisis.
По-строгите мерки се приемат със сравнително високо одобрение, което е видно от публикуваните последни сондажи на “Тренд” и “Галъп”, както и от общото впечатление за по-масово носене на маски и спазване на дистанция. Изключения не липсват, като в социалните мрежи се появиха снимки на големи опашки пред входа на хипермаркет, споделят се снимки и истории от работещи заведения, големи струпвания на коледни базари в провинцията или функциониращи фитнес зали.
Това категорично не е масовото отношение на гражданите към мерките, като голяма част от тях не нарушават заповедите. Компрометирането на колективните усилия на обществото за по-бързо и ефективно справяне с епидемията, трябва да бъде център на внимание от страна на държавните институции. Тук е мястото на вторият фактор за успех - контролът.
Държавата изпитва огромни затруднения в осъществяването на ефективен контрол по спазването на противоепидемичните мерки. Липсата на кадрови потенциал за извършването му е и основната причина. РЗИ са заети на пълен капацитет в организация на медицинската помощ, изследване на симптомни, а на места все още и на контактни лица.
В Пазарджик например имаме информация, че РЗИ е взело проби от такива лица. Това означава, че по места все още регионалните здравни служби продължават да участват в контрола над инфекцията. В София голям брой доброволци помогнат на СРЗИ, но получаваме информация, че все още не са наваксани закъснелите предписания за карантина.
В крайна сметка РЗИ нямат възможност да осъществяват контрол за спазването на ограниченията. Останалите държавни институции, ангажирани в тази дейност - МВР и БАБХ, извършват спорна по ефективност работа в тази посока. Получаваме сигнали, че карантинирани в София не са посетени нито веднъж от органи на полицията, които да проверят дали карантината се спазва.
Провалът в контрола поставя на карта и успеха от мерките. Затова гражданското общество трябва да бъде мотивирано за спазването им, както и да бъде въвлечено в помощ на контролните органи - да подава сигнали при всяко видимо неглижиране на въведените правила.
Третият фактор за успех на борбата с вируса е проактивното тестване. Приравняването на положителните резултати от бързите антигенни тестове и тези по PCR метода от ECDC е възможност за наваксване на пропуските в тестването. Другата е правото на личните лекари да издават направления за PCR. Двете предпоставки са достатъчни, за бързо овладяване на повсеместното разпространение на заразата.
Бързите тестове могат да се използват за скрийнинг на симптоматични лица, трудови общности, учители, деца, служители в офиси. Вторите за потвърждение на болни, на подозрително отрицателни антигенни, за симптоматични след дълъг период на оплаквания преди да бъде потърсена медицинска помощ и т.н.
Проактивното тестване беше осъществявано от РЗИ в първия етап на епидемията, когато вирусоносителите бяха значително по-малко. Включването на личните лекари, поставянето на пунктове за тестване пред държавните болници и ДКЦ са заместващите на РЗИ дейности. Остава само признаването на резултатите от бързите антигенни тестове от българската държава и процесът ще започне да дава необходимия резултат.
Трите фактора в цялост са необходимото условие за поставяне на епидемията под необходимия контрол. Тяхното значение е водещо не само през триседмичното частично затваряне, но и след това. Така здравната система ще бъде разтоварена докато ваксинационната кампания набере необходимият интензитет. /Science in the Crisis/
