Най-възрастният мъж в хаджидимовското село Абланица е 97-годишният Ахмед Амзов.
Може да се каже, че той е истинска находка за съвременната медицина заради начина си на хранене и живот, установи репортер на „ИНФОМРЕЖА“, който гостува на дядо Ахмед.
Той се радва на уважението и загрижеността на четири от общо петте си живи деца, всички с добро образование, устроени със собствени къщи, а вече и с внуци от своите деца.
„Не мога да преброя правилно внуците и правнуците. Допреди няколко години ги броях и стигнах до 18“, казва с усмивка дядо Ахмед.
Той е категоричен, че дълголетието си дължи на грижите и доброто отношение към него от цялата му многобройна челяд, на която той продължава да е на върха. До него по най-важните въпроси все още се допитват всички. Както си му е редът, дядо Ахмед живее със семейството на сина си Джевдет, който по професия е строителен техник.
На всяка втора дума обаче дядо Ахмед говори за внучката и зетя и не може да се нахвали от техните грижи и внимание, с което доказва истинността си старата народна приказка, че внуците са по-мили от децата.
„До миналата година и ливадата косях, и на лов ходех, но сега ме болят коленете и не мога да ходя много. Иначе се чувствам здрав, нищо друго освен коленете не ме боли. Мога да се похваля, че не съм ходил на лекар, че не съм пил хапчета освен аспирин, и то много рядко. Децата не ми дават да работя нищо, но аз не съм свикнал без работа. Работата ме държи мене толкова години. И сега не стоя със скръстени ръце, помагам с каквото мога по вкъщи, по двора, тютюн нижа, храня магарето и телето, нали трябва да си заслужа яденето“, смее се дядо Ахмед.
97-годишният мъж е много жизнен за годините си. Рецептата според него е следната: „Ако спра да работя и си кажа вече съм стар и нищо не мога да правя, ще грохна много бързо и няма да съм това, което съм в момента. Допреди две години със зетя даже си правехме състезания по коситба като прибирахме сеното. Сега не ме искат на нивата, за да не се изморявам, но пък непрекъснато им нареждам да гледат и другата работа освен тютюна, да не изостават ливадите и да прибират сеното навреме. Сигурно им досаждам, ама не ми се сърдят. Много ми е хубав животът, гледат ме като малко дете, от нищо не съм лишен. Винаги съм чист, изпран и изгладен.
Дядото взимал 370 лева пенсия. За него си оставял само 60 лева, за да има в себе си като ходи на раздумка на пейките пред джамията и кметството, та да пие една лимонада и да се почерпи с приятелите.
Останалите пари давал на децата. „Трябва да им помагам, времената са трудни и на младите им трябват повече пари, отколкото на нас, старите. За какво са ми на мен пари. Вкъщи не съм лишен от нищо. Те имат деца за гледане и сметки за плащане“, смята Ахмед Амзов.
Споделя, че не можел да спи по цели нощи, като знае, че има ливади за косене, дърва за рязане и прибиране, а той вече не може нито да коси трева, нито да цепи дърва. „Зетят Бейзат заряза шофьорлъка, тази година имат осем декара тютюн. Взеха и гъби да отглеждат. Моля се бизнесът им да потръгне, че да се откажат от тютюна. Голяма наказия е и за тях, и за внуците“, разказва дядо Ахмед, който признава, че напоследък слухът започнал да му изневерява.
”Чета всички вестници и гледам новините по всички телевизии. И защо не го искат Орешарски, нали народът го е избрал. Лютви Местан казва, че е добър министър-председател“, коментира политиката най-възрастният човек в село Абланица.
От 1948 година той бил член на БЗНС. Цял живот е работил в ТКЗС и до днес най-много милее за земеделието и животновъдството.
„Дъщеря ми Рабие е наследила това от мен, Фатмето пък е взела от мен и покойната й майка животновъдството. По програма „Сапард“ преди години купиха със съпруга й за 18 000 лева около 200 овце, изплатиха си всичко, сега въртят лично стопанство, макар и животните им да са много по-малко“.
Допреди две години дядо Ахмед редовно ходел на лов с ловджии от селото и всички му се чудеха как на тези години кръстосва заедно с младите полето и гората. От ловното стопанство в Гоце Делчев му написали на ловния билет „свободен“ и така го освободили от членски внос. Той обаче е категоричен, че до края на дните си остава член на ЛРС „Сокол“.
Дядо Ахмед не чува много репортерските въпроси и сам си избира темите на разговора. Мисълта му е подредена, а спомените – живи.
„Освобождението на България през 1944 година ме завари в Демир Хисар. Участвах в Драмското въстание. В Драма бях цели четири години войник. Сега получавам 20 лева отгоре на пенсията ми заради това, че съм участвал във войната. Имам и юбилеен орден по случай 60 години от победата във Втората световна война. Виж, във военната ми книжка са ме писали, че по националност съм македонец, такива бяха тогава времената, никой не питаше какъв си и какъв се чувстваш, всички ни пишеха тогава македонци. Даже имаме и свидетелства от първите класове на децата, където също са писани македонци, а ние сме си мюсюлмани и българи“, спомня си той.
Според него най-важното за един човек е да е добър, да не прави лошо на другите и да си обича семейството и родината, пък няма значение какъв го пишат.
Най-тежките периоди от живота ми са, когато без време си отиде дъщеря ми Джемиле и когато почина съпругата ми Кемзе. Много тежко преживях и овдовяването на дъщеря ми Рабие. Тези три загуби са ми като рани в сърцето. Всичко се забравя, но загубата на най-близките хора – не“, категоричен е Ахмед Амзов.
Синът му Джевджет е строителен техник. Едната му дъщеря – Фатме, е медицинска сестра и работи от много години в детската ясла в Абланица. Айше е учителка във Вълкосел, където се омъжила. Рабие се занимава с тютюнопроизводство, млада останала вдовица, живяла с мъжа си само няколко години след сватбата. Загубата и мъката я направили много борбена и силна жена и нищо не й се опъвало – нито женската, нито мъжката работа. Децата на Рабие пораснали без баща, но и те вече се задомили.
Въпреки че дядо Ахмед живее със сина си Джевдет и неговите деца, дъщерите не пропускат да наминат да го видят, да му занесат по нещичко и да си поговорят с него.
Той си има собствена стая с телевизор и всякакви удобства. Често остава пред екрана до късно. Почти не ползва очила нито за четене, нито за гледане на телевизия. Бил страстен пушач, но оставил цигарите, защото това било единственото, за което му се поскарвали вкъщи.
„Доста пушех, започнах този лош навик, когато бях на 16 години и основно си свивах цигарите от нашия абланишки тютюн. Рядко си купувах по една кутия „Мелник“ за десерт“, признава жизненият старец.
Иначе от всички храни дядо Ахмед казва, че най-много обича месото. „Манджа без месце не признавам. Най-обичам тлъстичкото или от лойта, както му казваме тук. Не ми пречи, като че ли точно тлъстото месо ме излекува от язвата, която имах на младини. Бях на косъм от операцията, тогава само спрях да пуша за няколко месеца. Пушач бях повече от 70 години и ми няма нищо. Оттогава на лекар не съм ходил и хапчета не съм пил никакви. Не знам да имам някакви болести и високо кръвно нямам. Сутрин като стана обаче задължително закусвам вафли, топя си ги обилно в мед и ми е много сладко“, продължава разказа си Амзов.
Децата му забърквали и друга вкусотия, която той много обичал – мед, масло и пресни яйца. От нея сутрин хапвал на гладно. „След това си дробя едрна голяма купа с домашно мляко, кисело или прясно, и слагам много захар – най-малко три големи лъжици. Някои казват, че захарта била много вредна. На мен не ми пречи. Обяд и вечеря също не пропускам. Обичамного зеленчуците, както и цитрусовите плодове – най-много портокали и мандарини. Сега по магазините има всичко, само пари да имаш. През живота си кафе не съм пил, пия само чай – билков. До 50-те си години пробвах да пия по чашка ракия, само когато се събирахме с приятели, но не ми вървеше много. Сега пък изобщо не пия“, разкрива дядо Ахмед собствената си тайна за здраве и дълголетие и добавя: „Хвали ми спокойствието, няма ли го – идват болестите. Вие, младите, боледувате, защото живеете в нерви“.
„Дано да е жив и здрав още години, за да има кой да събира и обединява фамилията. От него нищо не искаме повече, достатъчно и предостатъчно е това, което е направил за нас. Сега му казваме да си гледа само старините, да не се лишава от нищо“, споделят децата и вуците му.
„Ще станеш столетник на всяка цена, здрав си като камък“, предчувства синът му Джевджет, гледайки с неподправена синовна обич и признателност баща си Ахмед Амзов.
