Биляна Георгиева Велковска, 12 години, с. Борован, СУ „Никола Войводов“, гр. Враца
Коледа с баба
В малкото село, където исках да изкарам Коледа, има хора с големи сърца, всички се познават и уважават. Много обичам да ходя там през ваканциите и във всеки свободен момент, когато мога да избягам от града на това топло и уютно място далече от света. Коледата е магия, топлина, уют и семейство.
Баба и дядо се взели на Божич, харесали се на хорото. Затова празникът е най-специалният в годината. Баба готви в приповдигнато настроение, чакайки да се роди Спасителя, и да си дойдем. Аз съм единствената ѝ внучка и по тази причина мога да правя всичко, каквото пожелая.
Тази ваканция ме чакаше много сняг за игра . С децата щастливеехме цял ден, вземахме тайно от провизиите морков и калпак и с въображение и усилие украсявахме всеки ширнал се в бяло двор по баира със снежен човек. Играта не спираше след като завършим Снежкото. Целим се със снежни топки, смеем се. Прибирам се подгизнала и и изгладняла и се надявам да не се разболея.
Къщата на баба ухае. Носи се мирис на канелени бисквити. Блещука обикновена восъчна свещ. Изстрелвам се към стаята да си облека сухи дрехи и вече да хапна от тази неописуема прелест. Баба сякаш ми чете мислите- приготвила ми е ръчноизплетен, вълнен пуловер, който да ме загрее. Бързо се стоплям, а долу в кухнята ме чакат канелените сладки да се стопят в устата ми .
-Топъл шоколад? - баба се обади - Бързо извади от шкафа си какао, мляко и сметана. И двете го направихме заедно, доближили глави една до друга.
Сядаме до камината и започваме да си говорим:
- Как правиш сладките толкова уникални? Мама се е опитвала и никога не са ѝ се получавали като твоите.
- Когато сложиш в тези сладки цялата си любов и енергия ще се получат- обяснява съвсем простичко баба.
Не винаги разбирах какво е да сложиш любов в сладки . Помислих, но не намерих адекватен отговор
-Ама как.....? - почнах да питам отново .
- Виж сега, Бети, когато правиш нещо с любов, го пренасяш на всичко, което правиш. Ако се опитваш да разбереш задачите и се ядосваш, няма как да се получи. Така е и в готвенето. – обяснява ми тя .
Наистина беше така.... замислих се за известно време за всички пъти , които нещо не ми се е получавало. Баба стана и отиде до бюфета и продължи с приготовленията. Осъзнах, че не съм и купила нищо за Коледа, а мама и татко едва ли ще донесат утре подарък . Реших, че утре ще стана рано и сама ще сготвя закуска на баба. Така започнах и моята мисия...
Роднините дойдоха и се събрахме край масата. Постара традиция вечерята започва с казването на молитвата „Отче наш“! На масата са традиционните постни ястия. Благодарим на Бог за подарената година и затова, че всички сме заедно, здрави и щастливи.След като се нахраних,реших да оставя възрастните и да почета преди сън. Да помечтая. Книгите ме викаха. Тази, която избрах беше " Прочети, когато.... " Не знаех нищо за нея, но реших да я започна.
На сутринта не си спомнях докъде съм стигнала и кога съм заспала. Станах в 3 часа сутринта, навън беше тъмница . Обикновено баба ставаше в 5 или 6, тъй че трябваше да побързам. Когато се оправих за 10 минути и видях, че под елхата са сложили подаръци. Любопитствах, но не отворих нищо, защото имах по-важна задача. Реших, да приготвя палачинки за баба, любимата ѝ закуска. От нея съм учила да ги правя. Въпреки, че не си спомнях добре рецептата, реших, че ще опитам и дам всичката си любов . Сместа беше брашно, мляко, яйца и захар и беше готова, но обръщането като цяло не беше никак лесно. С шоколад или сладко, станаха вкусотия! Съвсем прилежно ги оставих до леглото и ѝ я оставих да се наспи. Като се събуди, беше истински щастлива.
- Бети, тези палачинки са невероятни! Моята майка ги правеше по абсолютно същия начин, но аз никога не съм успяла да постигна този вкус. - сподели ми тя и заплака.
-Бабо, това е най малкото, което можех да направя. Това е моят подарък за теб.
. - Плача от щастие, скъпо дете! -прошепна през сълзи баба.
Прегърнах я и продължихме да си говорим. По-късно получих подарък от нея- една книга за рецепти, чийто надпис беше направен специално за мен- Рецептурникът на Елизабет "
Много се развълнувах и исках веднага да започна да записвам. Баба предложи първо да запиша рецептата за палачинки и аз я написах . Показах и книгата, която съм почнала да чета и тя ми я подари.
Сутринта, когато чухме камбаната, заедно отидохме на литургия, защото това не беше само празник с подаръци и дядо Коледа, а и раждането на Исус Христос.
Когато се върнахме продължих да чета. Мечтаех всеки да има такава Коледа и един ден да напиша книга!.....
