ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
Утре е Коледа. А днес, на Бъдни вечер, цялото семейство се събира на трапезата. Народът казва: „Където и да ходиш, за Коледа – у дома да си!” Този ден, предхождащ Рождество Христово, се нарича още „Малка Коледа”, а в някои региони на България и на Балканите – „Мали Божич” или „Крачун”. През деня по домовете обикалят малки коледари – момчета на възраст от 8 до 12 години, те носят дрянови пръчки, стопанките ги посрещат със сито, пълно с пшеница, посипват ги със семена, а през това време те удрят тояжките си по прага и благославят: „Да се роди, да се роди, дето рало оди и дето не оди!”
Всъщност на този ден се колят и прасетата за коледната трапеза, освен че се приготовят празничните ястия за последната вечер от Коледния пост – месят се хлябове, готви се постно: пълнени чушки или сарми с ориз, в някои региони пълнени с фасул, варено жито и фасул, печена тиква, ошаф, орехи е др. За Бъдни вечер стопанинът сече дебело дъбово или крушово дърво – „бъдник”, което трябва да гори в огнището през цялата нощ. Внасянето на бъдника у дома е с думите: „Славите ли млада Бога?” Отговорът е: „Славим, славим, добре си дошъл!” В Кюстендилско при този ритуал стопанинът нарича: „За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет – агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!” Пепелта от бъдника се използва за гадаене: Ако цялото дърво изгори и стане на пепел – годината ще е плодородна. Пепелта се пръска и по нивите за плодородие.
За Бъдни вечер се правят и обредни хлябове – „боговица”, „богова пита”, „божичник”, „вечерник”, „светец” или „харман”, както и краваи, които се даряват на коледарите. Традиционно под трапезата се разстила слама, която не се хвърля – поставя се в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Трапезата задължително се прикадява, а хлябът се чупи от стопанина с изричане на благословия.
Във времето на преход, между старата и новата година е особено важно осигуряването на щастието на семейството и плодородието. В този момент всичко, което се прави е за да се сбъднат желанията. Затова и гаданията на Бъдни вечер са важен момент от ритуала: Например ако Коледа се падне в ден вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Пътуващите по море трябва да са внимателни. Ще има мед и масло в изобилие. Всяко действие, но и всичко, поставено на масата има символика, има значение и предначертава добрата следваща година.
Периодът между Коледа и Йордановден е наричан от народа Мръсни дни – времето от раждането на Исус Христос до кръщанаването му на Йордановден и хвърлянето на кръста във водата. В традиционната култура това е времето, в което излизат всички страшни отвъдни същества. Както в обредите в целия този период – още от Никулден та до Ивановден, така и в коледарските песни смяната на старата година с новата се осмисля като време на преход, време на умиране на старото и раждане на новото.
Същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената традиция. Песента-благословия осигурява редът и благополучното встъпване на новата година. Тъкмо в това време ходят и коледарите, които обаче владеят техники за предпазване от злите сили – силата на песента и словото прогонва лошото надалеч и осигурява така желаното благополучие.
Коледуването е обред, който в християнството се свързва с раждането на Исус Христос, но той има своите предхристиянски корени. Коледуват само млади момчета, за които това е форма на посвещение – след участието в обреда те вече могат да се женят. Водачът на дружината най-често се нарича „станеник” и избирането му става най-късно на Никулден. Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва, се възвестява със звън на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен. Коледарската дружина обикаля всички къщи в селото в посока от изток на запад. Пеят се определени песни – по пътя, при влизане и излизане от дома, както и песни за всеки член от семейството – за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с пожелания: „Вам си пеем, бога славим!”, „Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща”, „Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща” и др. Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети.
Ритуален момент от посещението на коледарскака дружина е изричането на благословия и това се прави от специален неин член – „благословник” (обикновено това е водачът, но не е задължително). Смята се, че благословията е своебразно развитие на заключителните пожелания от песните, но в словесна форма. Всъщност тя е словесна магия – в нея желаното се представя за станало. И тъкмо поради това се изговаря бързо – за да бъде тайна и да въздейства върху природата и хората. В нея желаното се представя за станало и това по магичен начин го осигурява.
Текстът на благословията съдържа поредица от устойчиви формули, познати в цяла България – описание на дома, на трапезата, на домакина, на неговата челяд – използват се характеристики като злато, сребро и мед, които се леят през праговете. Благословията е построена върху представата за кръговрат в живота на рода и природата и това е свързано с обработката на зърното, чийто символ е краваят. Моделът на благославянето е „дарба за дарба” – коледарите получават голям дар от стопанина – вит-превит кравай, и след това те го даряват с плодородие по ниви, стока, челяд. И за да се сбъдне този дар цялата дружина изрича: „Да бъде!”. Това е изричане, познато в различни варианти из цялата страна – например „Речете ,дружина, амин! ”, а коледарите отговарят групово „Амин!” и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. И желаното се сбъдва.
