Когато акад. Николай Кауфман започва своята активна теренна и изследователска работа, Пиринският край е сред слабо проучените региони у нас. Един от първите записвачи от началото на ХХ в. е А. Букорещлиев – през 1891 г. той осъществява записи в разложките селища Горно и Долно Драглище, Банско, Якоруда, Годлево и др. Познавач на пиринската двугласна песен е и Иван Кюлев, записвал в Гоцеделчевско, но чиито сбирки не са запазени. Практически на акад. Николай Кауфман принадлежи пълното регионално представяне на пиринския музикалнофолклорен диалект.
Началото на Пиринската “тема” в научното творчество на Николай Кауфман като част от изследването на музикалния фолклор от различни региони на страната се поставя в ранната му статия (в две части) „Песни от Благоевградско”, сп. Българска музика, кн. 3, 1958, 27-31 и кн. 4-5, 1958, 26-31.
В началото и средата на 50-те години на ХХ в. все още се знае твърде малко за музикалния фолклор на Пиринския край и това е една от задачите на секция “Музикален фолклор” в Института за музика – БАН, където акад. Николай Кауфман работи от 1953 г. В тези статии акад. Николай Кауфман представя няколко селища и динамиката на функциониране на песенния фолклор в тях, като върху конкретните примери се извеждат общи характеристики на пиринската песен. Централно място в регионалното изследване заема с. Градево и жанровете песни в музикалната практика: жетварските песни, седенкарските припевки, хороводните песни.
Диапазонът на изследването на музикалния фолклор на Пиринския край значително се разширява в студията „Народната музика в Пиринския край”, Известия на института за музика, т. ХІ, С., 1965, 149-219. Студията проследява “пътя” на две реализирани експедиции, съответно в двата дяла на Пиринския край – селищата около р. Струма и тези около р. Места (отразявайки различното състояние на музикалния фолклор във всеки от тях).
Представени са по-голямата част от посетените селища по р. Струма (с. Яворница, с. Цапарево, селища от Санданска и Петричка околия, с. Долно Спанчево, с. Кулата, с. Джигурово и др.) и основните резултати от наблюденията в теренната събирателска работа. Резултат от експедицията по р. Места (Гоцеделчевско и Разложко) е установената близост с песенния репертоар на селищата по р. Струма и едновременно по-висока съхраненост на песената традиция в Гоцеделчевско.
Изследването на представените селища (с. Ловча, с. Илинден, Долен и Сатовча, Банско и Разложко) е фиксирано основно върху двугласните песни, тяхната структура и закономерности, за пръв път се анализират непознати двугласни форми – такива са например песните „на високо” от Долен и Сатовча.
В тази студия акад. Кауфман въвежда и народната инструментална музика от Пиринския край, а по това време централен изследователски обект е песента, докато инструменталната музика остава малко встрани. Кауфман не само запознава с регионално специфичните инструменти, но накратко анализира и съответния тип инструментални мелодии на тамбура, гайда, сворче, гъдулка, зурна, тъпан. Интересно е, че тук той засяга и съчетанията на две писки и на “чифт кавали”, характерни за Пиринския край.
Изключително важен в „изграждане” на музикалния облик на Пиринския край е публикуваният в два тома фундаментален сборник „Народни песни от Югозападна България. Пиринския край”, Т. 1, С., 1968 (в съавт. с Т. Тодоров) и Т. 2, С., 1994 (в съавт. с И. Манолов). Извън мащабната събирателска и дешифраторска работа, както и работата по подбора и подредбата на песенните образци, сборниците съдържат и обширни уводни статии с теоретичен характер.
В първия том, съдържащ 1557 образци, песните са поставени в раздели Жетварски, На копан, Седенкарски, Сватбарски, Обичайни, Песни на трапеза, Хороводни, С всеобщо предназначение, но в рамките на тази структура в някои случаи за вътрешна класификация е избран тематичният признак – така присъстват и исторически песни, митологични и библейски, любовни песни, песни за обществени отношения и др.
„Първият сборник с пирински песни трябваше да го направим с Райна Кацарова, Елена Стоин и Иван Качулев. Елена Стоин чу всички мои записи и аз чух всички нейни. Работихме много прецизно, всичко сме връщали по 5-6 пъти. Изхабихме много от плочите. Качулев и Кацарова бяха заети и с други задачи и се разби този екип. Мина малко време и аз реших сам да направя сборника, поканих и Тодор Тодоров (той беше тогава партиен секретар и без него не можеше) и така издадохме първия том – 1967-ма година. Това е всъщност първият сборник с фонографирани, записани по такъв начин и след това дешифрирани, песни” – разказва акад. Кауфман
1565-те песни във втория том (записвани в селищата по поречието на р. Струма и по-малка част от Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко) също са класифицирани по функция – Жетварски, На копан, Седенкарски, Сватбарски, Обичайни, На трапеза, Хороводни, Без определен случай. Някои песенни цикли са по-богато представени (което е идентификатор за разпространеност), а някои жанрове се представят за първи път – например лазарски песни на сватба; песни на починали деца; песни, изпълнявани на гробищата и в църковния двор; оплаквания на покойници; оплаквания на сватба и др. По-цялостно са представени емблематичните епически песни от Гоцеделчевско със съпровод на тамбура.
В посочените изследвания пряко или косвено е засегнат и въпросът за актуалното състояние на песенната (музикалната) традиция в този край.
В уводната статия към втория том на сборника „Народни песни от Югозападна България – Пирински край”, предвид значително по-късното му публикуване и факта, че записите са осъществявани в широк времеви диапазон (от началото на 50-те години, през 70-те години и в началото на 1982 г.), авторите споделят наблюдението си върху намаляването на жизнеността на песенния фолклор и разрушаване на механизмите за поддържане на песенната традиция.
Конкретни измерения на тези процеси са: все по-честата трансформация на стари двугласни песни в едногласна форма със съпровод на акордеон или други съвременни инструменти, нарушаване на традиционното съотношение на гласовете при двугласно изпълнение („водачка” и „слагачки”), повсеместната поява на мъжки двугласни групи (типични за Банско-Разложкия район) и т.н. Едновременно с това авторите отчитат значението на регионалния събор-надпяване „Пирин пее” като форма за поддържане на традицията чрез сценичното “битие” на песента, но под чието влияние тя се променя – видно е трансформирането на функцията на песента, “миграцията” на песни от един жанр в друг. Пример за това е постепенното замиране и изчезване на трапезните песни в почти 30-годишния период на осъществяване на записите.
Първоначалното активно изследване на музикалнофолклорните диалекти в България залага на тяхната специфика и уникалност, за да могат да бъдат ясно дефинирани и очертани.
Следващият етап от развитието на регионалния тип проучвания води към друго изследователско ниво – откриване на общото и единното за българския музикален фолклор. И така се стига до въпроса: съществуват ли свързващи, общи белези между пиринския музикалнофолклорен диалект и останалите диалекти в България под знака на единството на българската фолклорна традиция? Този именно аспект, разкриващ етнокултурното единство на българския фолклор, представя статията на акад. Н. Кауфман „Пиринският фолклор и единството на българската фолклорна традиция”, В: Единство на българската фолклорна традиция, С., 1989, 35-62. За пръв път този въпрос поставя Д. Христов в Увода към „66 народни песни на македонските българи”.
Акад. Н. Кауфман проследява паралелите на Пиринския с други музикалнофолклорни диалекти в различни насоки: в жанровете песни, в инструменталната музика, в метроритмическо и мелодическо отношение, в двугласа. И макар че се откриват общи белези, заключението е, че в Пиринския край съществуват и уникални форми – песните „на високо” от Долен и Сатовча и банските песни „на ацане” например.
В рамките на регионалното изследване на Пиринския край акад. Н. Кауфман засяга и още една интересна сфера – музикалният фолклор на българите мохамедани, осмислен от автора като по-старинен, като представителен за местния музикален стил. Конкретен пример са записаните в една от българомохамеданските махали на с. Градево песни на Пеперуда “Вай дудулей”, които християните от съседните махали не познават. Това за автора е безспорно доказателство за “консервираност” и съхраненост на песенния репертоар на тази конфесионална група.
Пиринският край присъства в още едно фундаментално изследване на акад. Н. Кауфман и съпругата му Д. Кауфман „Погребални и други оплаквания в България”, С., 1988. Единствено по рода си двугласно оплакване авторите откриват в с. Ново Делчево, Благоевградско. Оказва се че изпълнителките са преселнички от с. Пирин, Благоевградско (мъжете оплакват едногласно и поединично), където впоследствие авторите записват не само двугласни погребални оплаквания, а и оплаквания, изпълнявани при реализирането на т. нар. „второ погребение”.
По отношение на метроритъма, първата теоретична статия на акад. Н. Кауфман отново е свързана с този край – „За тривременния такт в хороводните песни от Пиринския край”, сп. Българска музика, кн. 8, 1956, 13-17. Тази статия предизвиква реакцията на теоретика Ал. Моцев, който публикува критична “контра” статия – „Нужна е по-голяма компетентност”, сп. Българска музика, кн. 10, 1956, 19-22, на която акад. Н. Кауфман отговаря – „В отговор на Ал. Моцев”, сп. Българска музика, кн. 2, 1957, 31-34 като по този начин се оформя кратка полемика на страниците на сп. Българска музика, почти единствената трибуна по това време за музикално-научни спорове и хипотези.
Не на последно място е присъствието на Пиринския край в композиторската работа на акад. Н. Кауфман. В първата си командировка в Благоевградско през март 1953 г. той записва недокументирани дотогава песенни образци. В с. Селище фолклористът записва една интересна хороводна песен – „Заро, моме, Заро”, която веднага след завръщането си дешифрира (нотира от фонограмата) и я замисля като хорова обработка. Още в края на същата година обработената песен е готова – първоначално за народен хор, впоследствие за женски хор. Песента той подарява на неговия приятел и колега от Държавната музикална академия и диригент на хорова капела „Полифония” – Ивелин Димитров. След поставянето й, с още няколко песни, тя става част от репертоара на хора при участието му в конкурс на радио ВВС – Лондон, където хорът спечелва първото място.
„Заро, моме, Заро” се включва в репертоара и на други женски хорове в страната. Акад. Н. Кауфман прави по-късно вариант и за смесен хор. Така песента и до днес се изпълнява в България и извън нея – от хорове в САЩ, Германия, Швейцария и др. След „Заро, моме, Заро” акад. Н. Кауфман обработва още редица песни, записани в Пиринския край при първата му командировка от селата в Благоевградско, близки до с. Селище.
Едни от първите му песни за народен хор са публикувани в създадената по това време поредица – библиотека „Песни за народен хор”, чиято цел е да обогатява репертоара на новопоявилите се по примера на Държавния ансамбъл за народни песни и танци редица хорове и ансамбли из цялата страна. Още в първите броеве на тази поредица – от 1955 г и 1956 г., са публикувани няколко пирински песни, обработени от Н. Кауфман в стила на пиринския двуглас: “Трямдушко, белушко”, “Ела моме, ела душо”, последвани от публикации в почти всички “книжки” на поредицата до нейното “закриване” през 1991г.
През 1954 г. Н. Кауфман започва да сътрудничи на създадения през 1951 г. Ансамбъл за народни песни при Българското радио. След около тридесет години хорът се отделя като самостоятелна формация и така се създава известният български народен хор „Мистерията на българските гласове”.
И до днес Н. Кауфман е композиторът, от когото този високо професионален хор изпълнява много обработки на народни песни, създадени специално за състава и особено за знаменитите му солистки, както и за техни камерни формации – квартети, квинтети и т.н. Световно известни хорови песни на Н. Кауфман, изпълнявани от „Мистерията на българските гласове” стават песни като „Безродна невеста”, „Даньова мама”, „Вградена невеста”, „Дуда е болна легнала”, „Злато моме”, „Мъри Яно, черноока девойко”, „Две турлашки песни”, „Триптих” (раждане, сватба, смърт), „Мъка мий, синко” и мн. др.
Част от тях са включени в четирите албума, издадени от швейцарския продуцент Марсел Селие, вторият от които получава една от най-престижните музикални награди на САЩ – “Грами” през 1990 г., а в това издание едни от най-представителните песни са именно тези на Н. Кауфман – “Безродна невеста” и “Две турлашки песни”.
Списък на селищата от Югозападна България, в които е осъществявал теренни записи акад. Н. Кауфман, с годината на записа. Теренните материали се намират в Архива на Института за изследване на изкуствата – БАН.
с. Бабино, Станкедимитровско (днес Дупнишко), 1957 юни
с. Бабяк, Разложко, 1961 януари
с. Баланово, Станкедимитровско, 1962 април
с. Бараково, Станкедимитровско (и от преселници от с. Дяково, Станкедимитровско), 1959 Експедиция Струма
с. Белица, Разложко, 1960 юни Експедиция Места; 1961 януари-февруари
с. Бистрица, Благоевградско, 1953 март
гр. Благоевград – фестивал, 1956 април
с. Блатец, Кюстендилско, 1970 юни
с. Бобовдол, Станкедимитровско, 1962 април
с. Бобошево, Станкедимитровско (преселници от с. Висока могила, Станкедимитровско), 1962 април
с. Брезница, Гоцеделчевско, 1953 март; 1961 януари-февруари; 1975 октомври, оплаквания,
с. Будилци, Санданско (и от преселници от с. Брезница, Гоцеделчевско), 1954 януари
с. Бучино, Благоевградско, 1953 септември
с. Бъзовица, Кюстендилско, 1970 юни
с. Ваксево, Кюстендилско, 1962 април
с. Влахи, Санданско, 1954 януари
с. Вълкосел, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Габрово, Благоевградско, 1953 март; (и от преселници от с. Падеш, Благоевградско) 1956 април
с. Гайтаново, Благоевградско, 1957 юни
с. Голема Фуча, Кюстендилско, 1970 декември
с. Големо село, Станкедимитровско, 1962 април
с. Горна Гращица, Кюстендилско (и от преселници от с. Плоски, Санданско, с. Кулата, Петричко, с. Говедарски, Самоковско и с. Нови чифлик, Кюстендилско), 1956 януари; 1975 февруари, оплаквания
с. Горна Козница, Станкедимитровско (и от преселници от с. Долистово, Станкедимитровско), 1971 февруари
с. Горна Сушица (Кадиица), Благоевградско, 1953 март
с. Горно Дряново, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Горно Уйно, Кюстендилско, 1970 декември
с. Господинци, Гоцеделчевско (и от преселници от с. Долно Броди, Драмско), 1961 януари-февруари
гр. Гоце Делчев – фестивал, 1958 юни; (преселници от с. Плевня, Драмско), 1959 октомври; 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Градево, Благоевградско 1953 март; (и от преселници от с. Елешница и с. Бачево, Разложко и с. Бистрица, благоевградско), 1955 декември
с. Грамада, Благоевградско (и от преселници от с. Блажиево, Станкедимитровско), 1955 декември; (и от преселници от с. Усойка, Станкедимитровско), 1956 април; (и от преселници от с. Фролош и с. Блажиево, Станкедимитровско), 1971 февруари
с. Гюешево, Кюстендилско, 1970 декември
с. Дебочица, Благоевградско, 1953 март
с. Дебрен, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Делчево, Гоцеделчевско, 1961 януари
с. Джигурово, Благоевградско (и от преселници от с. Междурек, Кукушко, с. Крушово и с. Кърчово, Демирхисарско), 1954 януари; 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Добри дол, Кюстендилско, 1966 октомври
с. Добри лаки, Благоевградско, 1975 октомври, оплаквания; 1982 март, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Добринище, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Доброво, Станкедимитровско, 1970 декември
с. Добротино, Благоевградско, 1957 юни
с. Долен, Гоцеделчевско, 1957 юни; 1959 октомври
с. Долно Драглище, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Долно Спанчево, Петричко (жителите са преселници от с. Елешница, Демирхисарско, 1959 Експедиция Струма
с. Драгодан, Станкедимитровско, 1962 април
с. Дреново, Благоевградско, 1953 септември
с. Дъбница, Благоевградско, 1957 юни
с. Дяково, Станкедимитровско, 1967 февруари, 4226
с. Елешница (с. Беласица), Петричко, 1953 декември
с. Жижево, Гоцеделчевско, 1960 юни Експедиция Места
с. Жиленци, Кюстендилско, 1966 март
с. Зелен дол, Благоевградско, 1953 март; (и от преселници от с. Лешко, Благоевградско), 1956 април
с. Игралище, Благоевградско, 1959 Експедиция Струма; 1975 октомври, оплаквания; 1982 март, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Илинден, Гоцеделчевско, 1960 юни Експедиция Места
с. Калиманци, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Клисура, Благоевградско
с. Ключ, Петричко (и от преселници от с. Мътница, Демирхисарско, с. Мутово, Кукушко и с. Яворница, Петричко), 1953 декември
с. Копривлен, Гоцеделчевско (жителите са преселници от с. Броди, с. Калапот, с. Карлуково, с. Старчища и с. Каракьой, Беломорска Тракия), 1960 юни Експедиция Места
с. Корница, Гоцеделчевско, 1960 юни Експедиция Места
с. Косово, Кюстендилско (и от преселници от с. Злогош, Кюстендилско), 1970 юни
с. Кочан, Гоцеделчевско, 1959 октомври; 1960 юни Експедиция Места; 1961 януари-февруари
с. Крайници, Станкедимитровско, 1962 април
с. Крупник, Благоевградско (и от преселници от с. Кресна, Санданско, с. Сенокос, Благоевградско и с. Брежани, Благоевградско), 1953 март
с. Крушево, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари; 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Кулата, Петричко, 1953 септември
с. Ласкарево, Санданско, 1954 януари
с. Лешко, Благоевградско, 1953 март; 1956 април; 1975 октомври, оплаквания
с. Лешница, Благоевградско, 1953 септември
с. Лисия, Благоевградско, 1953 март,
с. Логодаш, Благоевградско, 1953 септември
с. Ломница, Кюстендилско, 1970 декември
с. Лъжница, Гоцеделчевско, 1961 януари
с. Любовка, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Мазарачево, Кюстендилско (и от преселници от с. Горни Коритен, Кюстендилско), 1970 декември
с. Марикостеново, Петричко, 1953 септември; 1965 януари; 1975 октомври, оплаквания
с. Марино поле, Петричко, 1953 септември
с. Марулево, Благоевградско, 1950; 1960 юни Експедиция Места
с. Мендово, Петричко, 1953 декември
с. Метохия, Кюстендилско (и от преселници от с. Мрамор, Софийско и с. Побит камък, Кюстендилско), 1970 юни
с. Митино, Петричко (и от преселници от с. Драгуш, Петричко), 1953 септември
с. Михнево, Петричко (и от преселници от с. Грамадна, Кукушко и с. Иваново, Петричко), 1953 октомври
с. Мощанец, Благоевградско, 1954 май
с. Мулетарово, Петричко, (и от преселници от с. Митино и с. Кърналово, Петричко), 1953 септември; 1975 октомври, оплаквания
с. Мурсалево, Станкедимитровско, 1962 април
с. Ново Делчево, Благоевградско, 1975 октомври, оплаквания; 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Нова Ловча, Гоцеделчевско, 1960 юни Експедиция Места
с. Обидим, Разложки, 1959 декември
с. Осеново, Благоевградско, 1953 март
с. Осеново, Благоевградско, 1955 декември
с. Осиково, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Осина, Гоцеделчевско, 1959 октомври
с. Ощава, Санданско (и от преселници от с. Влахи, Санданско), 1954 януари
с. Ощава, Санданско, 1954 май
с. Падеш, Благоевградско, 1953 март
с. Перивол, Кюстендилско (и от преселници от с. Горановци, Кюстендилско), 1956 януари
с. Петрово, Санданско, Надпяване, 1962 април,
с. Пирин, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
гара Пирин, Санданско (и от преселници от с. Влахи, с. Ошава, Сандански и с. Горно Драгалище, Разложко), 1954 януари; 1959 Експедиция Струма
с. Плетена, Гоцеделчевско, 1959 октомври
с. Плетена, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Плоски, Благоевградско, 1982 март, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Покровник, Благоевградско, 1954 май
с. Преколница, Кюстендилско, 1975 февруари, оплаквания
с. Припечене, Петричко, 1953 септември
с. Първодол, Станкедимитровско (и от преселници от с. Паничаре и с. Пастух, Станкедимитровско), 1971 февруари
с. Радловци, Кюстендилско, 1970 декември
с. Раздол, Благоевградско, 1975 октомври, оплаквания
с. Раково, Кюстендилско (и от преселници от с. Илия, Кюстендилско), 1971 февруари
с. Ресилово, Станкедимитровско, 1962 април
с. Рибново, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Рила, Станкедимитровско, 1962 април
с. Рилци, Благоевградско, 1953 март
с. Ръждавица, Кюстендилско (и от преселници от с. Гърбино, Кюстендилско), 1970 декември
с. Ряздол, Благоевградско, 1982 март, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Самуилово, Петричко ( и от преселници от с. Игуменец, Петричко), 1953 декември
гр. Сандански, 1954 януари
с. Сапарева баня, Станкедимитровско, 1962 април
с. Сатовча, Гоцеделчевско, 1959 октомври; 1961 януари ; 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Селище, Благоевградско, 1953 март; 1956 април
с. Склаве, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Скребатно, Гоцеделчевско, 1961 януари-февруари
с. Скрино, Кюстендилско, 1970 декември
с. Скриняно, Кюстендилско, 1970 декември
с. Скрът, Петричко, 1959 Експедиция Струма
с. Скут, Благоевградско, 1975 октомври, оплаквания
с. Слатино, Станкедимитровско (и от преселници от с. Крайни дол и с. Висока могила, Станкедимитровско), 1970 декември
с. Слащен, Благоевградско, 1957 юни
с. Соволяно, Кюстендилско (и от преселници от с. Драгойчинци, Кюстендилско), 1970 декември; 1975 февруари, оплаквания
с. Средорек, Кюстендилско (и от преселници от с. Трекляно и с. Чешлянци, Кюстендилско), 1970 юни
с. Старчево, Петричко, 1953 октомври
с. Стенско, Кюстендилско (и от преселници от с. Горановци, Кюстендилско), 1970 юни
с. Страдалово, Кюстендилско, 1966 октомври
гр. Струма, Благоевградско, 1982 март, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Струмско, Благоевградско (и от преселници от с. Червен брег, Станкедимитровско, с. Лешко и с. Железница, Благоевградско), 1955 декември
с. Сушица, Кюстендилско, 1966 октомври
с. Таваличево, Кюстендилско, 1975 февруари, оплаквания
с. Тетов, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
с. Трекляно, Кюстендилско (и от преселници от с. Копиловци и с. Средорек, Кюстендилско), 1970 юни
с. Усойка, Станкедимитровско, 1962 април
с. Фролош, Станкедимитровско, 1962 април
с. Фролош, Станкедимитровско, 1970 декември
с. Фъргово, Гоцеделчевско, 1959 октомври
с. Хърсово, Благоевградско, 1954 май
с. Цапарево, Санданско (и от преселници от с. Брезница, Санданско), 1954 януари; 1959 Експедиция Струма
с. Црънча, Гоцеделчевско, 1960 юни Експедиция Места
с. Цървеняно, Кюстендилско (и от преселници от с. Гърбино, Кюстендилско), 1970 декември
с. Чучулигово, Петричко (жителите са преселници от с. Радово и с. Чифлижик, Демирхисарско и с. Долна Камила, с. Караджово и с. Елшен, Серско), 1953 септември
с. Шипочано, Кюстендилско (и от преселници от с. Ръждавица, Кюстендилско), 1971 февруари
с. Шишковци, Кюстендилско (и от преселници от с. Церовица, Кюстендилско), 1970 юни
с. Яворница, Петричко, 1953 декември
гр. Якоруда, Благоевградско, 1976 октомври, оплаквания (записи с Димитрина Кауфман)
