РИОСВ Бургас ще извърши проверка на прекъснатата канализация за отпадъчни води и градската пречиствателна станция на Царево
Министерството на околната среда и водите се включи в антикризисните действия на българските институции. Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) активира своето оперативно звено и следи за състоянието на водните течения. Особено внимание се обръща на водите, излизащи от двата общински микроязовира в община Царево. Следи се с повишено внимание оттока на река Велека, съобщават от пресцентъра на Министерство на околната среда и водите.
„Служителите на БДЧР са на разположение за извършване на проверки. РИОСВ Бургас ще извърши проверка на прекъснатата канализация за отпадъчни води и градската пречиствателна станция на Царево“, каза заместник-министър Петър Димитров, който се включи в предварителния обход на мястото на пораженията в Царево, заедно с директора на басейновата дирекция Явор Димитров.
След като хидро-метеорологичните условия позволят и се възстанови транспортният достъп до населените места, БДЧР ще извърши мониторинг на питейните водоизточници в района, както и пробонабирания от морски и речни води за оценка на състоянието на водните обекти.
Българската инфраструктура не е подготвена за екстремните климатични явления.
Климатичните промени означават по-висок риск от екстремни явления. В бъдеще могат да се очакват и по-сериозни и по-чести валежи. Това каза за Нова телевизия министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Според него в България не се финансират достатъчно научните изследвания. "За да бъдат развити проучванията, трябва да бъдат осигурени по-добре финансово. Плановете за управление на риска от наводнения се съставят въз основата на модели, които трябва да се усъвършенстват. В конкретни територии, като Царево, трябва да се вкарат нови данни в математическия модел, за да бъде процесът по-адекватен. Трябва да се вземат предвид максимално дълги исторически периоди статистически, както и климатичните промени да бъдат включени като определящ фактор.", коментира министърът.
Мнението на учените потвърждава необходимостта от адекватна подготовка за настъпващите климатични промени
Експертите от метеорологичните служби трябва да имат основна роля, когато се подготвят плановете за управление на рискове от наводнения, според д-р Анастасия Стойчева, ръководител отдел „Метеорологични прогнози“ в Национален институт по метеорология и хидрология, част от МОСВ.
Югоизточна България се отличава с екстремни валежи, като този в Ахтопол, през 1994 година, който достига 463 литра на квадратен метър. През 2017 година река Велека излиза от коритото си. „За разлика от други райони в страната, където подобни валежи падат по-рядко, тук те се случват много по-често. Колегите от департамент „Метеорология“ разполагат с точни данни къде, в кой район, какви количества са падали назад в миналото. Няма кой друг да предостави такава информация“.
- Краткосрочна прогноза за разпространението на отпадъци и различни потенциални замърсители, транспортирани от речните води в Черно море от Институт по океанология
Краткосрочна прогноза за разпространението на отпадъци и различни потенциални замърсители, транспортирани от речните води в Черно море след наводненията бе изготвена от доц. д-р Николай Вълчев и гл. ас. д-р Радослава Бекова от Институт по океанология към БАН.
Според прогнозата за скоростта и посоката на теченията, (както и поривите на вятъра) в Черно море за периода от 6 до 9 септември, продуцирана от Черноморския център за мониторинг и прогнози, се очаква част от внесените отпадъци от сушата и потенциални замърсители да се отложат по морското дъно, като се ограничат в прилежащите заливи (Приморско, Китен, Лозенец, Арапя, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар), а друга част - по морската повърхност и плажни ивици в дадените райони.
Наблюдаваното явление е в резултат на покачване на морското ниво, свързано с преминаването на Средиземноморски циклон и бурните североизточни ветрове, от една страна, и голямото количество валежи, от друга. Това са два различни източници на наводнение, които се наслагват, като усложняват обстановката и способстват задържането на големи водни обеми в крайбрежната зона.
