По пътя за физиката от Банско до Оксфорд
Пътят от Банско до Оксфорд е постлан с числа и формули.
Млад изследовател е приет в международни университети, но любовта му към науката пламва в ЦЕРН. Години на труд и много часове в решаване на задачи го водят до британския университет, но какво стои зад това усърдие и кой е неговият ментор… разказваме сега.
Костадин Чучулайн е роден в Банско. Средното си образование ще завърши след месец като възпитаник на Природо-математическата гимназия в Благоевград, ала не в България, а към Великобритания ще „поеме“ Костадин след като г-н Стефан Михалков му дава криле, път… и мисъл.
Именно „да се научиш да мислиш“ стои в основата на успеха, споделят учителят и ученикът му пред ИНФОМРЕЖА. А за Костадин „нищо не е трудно, след като не е насила“ и стига до себе си ученикът да има харизматичен преподавател.
Зад името на господин Михалков стоят съдби, поели по пътя на физиката и решили живота си с нея. След пенсионирането си като педагог по физика в ПМГ, двама бивши възпитаници на учителя искат да направят „нещо, което да остане“. Тримата „измислят“, че това ще е школа, и днес останала безименна, в която млади таланти ще решават задачи и ще се учат „да разбират природата“, както казва самият Костадин. Така, господин Михалков продължава да дава от себе си на заинтересованите от тази наука. Събират се в конферентната зала на Регионалното управление на образованието, тъй като свободни класни стаи в ПМГ „се оказало, че няма (за господина и „децата му“)“.
Задачи се решават – в количество, но и с качество. Но най-важното е човек да мисли, казва ни преподавателят, а най-трудно е да научиш човек да го прави.
Какво правите с тези деца, така че, когато израснат, да станат успешни?
Този въпрос е много труден. Защото се правят рутинни неща в подготовката. Но желанието да се направи нещо по-различно в тази подготовка, като имате предвид, че това са деца, които идват с желание сами да работят – аз не карам никого, не пиша оценки, пари не взимам. Всичко обаче с опознаването на физиката. В началото им е много трудно, но с течение на времето виждат, че точните науки отвътре са много красиви. Впечатляват се от неща, които могат да видят как се случват, вдига се завесата, така да се каже. Тези, които не се отказват, постигат много добри резултати, а Костадин е един от тези ученици.
Каква е формулата на успеха освен труда и постоянството. Има ли още нещо, което е скрито?
Аз съм ги питал и тях. Явно има и нещо друго. Един от учениците, с когото сме близки, както и с Костадин, както и с всички сме приятели… И съм питал „какво се случва с вас?“, а отговорът е „Харизматична личност сте“. Нима физиците могат да бъдат харизматични?!, шегува се господин Михалков.
Той споделя, че това е вторият ученик, който отива в Оксфорд. Преди години Ани Сотирова заминава за Великобритания и днес пише докторантура, а след нея смята да се впусне в нанотехнологиите и да бъде част от екип, който изработва нанокомпютри.
Ани е и „информаторът“, който помага на Костадин в кандидатстването му в университета и изискванията това да се случи, но господин Михалков подчертава, че противно на очакванията, че трябва „да се решават много трудни задачи на кандидатстудентския изпит, журито оценява мисленето ти“. Защото се оказва, че не задачите и формулите правят физика, а неговата мисъл.
„Преди Коледа организирах онлайн среща на моите ученици с Ани от Оксфорд. Това също има значение. Това ги мотивира в друга посока“, казва педагогът.
Господин Михалков, защо не в България обаче?
Ами, вижте, на този въпрос отговорът е, че науката не е една за България. Науката е световна. Ако България имаше такива условия, децата със сигурност щяха да останат. Един професор в Оксфорд се занимава с между трима и петима студенти. Това е страхотно ниво. Неслучайно там има и толкова високо ниво на подбор.
И в този „подбор“ влиза и Костадин, който ще бъде част от историята на господин Михалков и обратно. Защото и двамата са обрекли – буквално, живота си на нещо, с което да са полезни. Михалков дава знанието и след професията, защото е призвание, а Костадин днес поема щафетата и обучава свои връстници - от 11. и 12. клас, на физика в школата „без име“. Действа взаимоучителният метод, изобретен преди толкова векове, но адекватен във времето ни. За тази „адекватност“ споделя и Михалков. Каза ни „Човек трябва да е полезен с това, което може да прави“. Е… учениците му могат да мислят, а кое е по-ценно за света след „глупци“ от „учени неразбрани“.
„Те ще ме запомнят най-вероятно до края на живота си, защото са видели друг път“, каза Михалков.
Пътят… сега по него върви Костадин.
С какво ще запомниш господин Михалков, Костадин, защото ти си част от този път?
Ще го запомня с начина, по който преподава, с начина, по който обяснява. Ти просто виждаш, че ти харесва да преподава, че ти харесва това, което прави и неизбежно се влюбваш в науката.
Начинът, по който преподавателят ти дава знанията, те влюбва в науката, споделям пред Костадин, а той отговоря:
„Да, но това, което ще правиш с тази любов, е твои избор. Дали ще се развиваш в самата наука, или ще се развиваш, е твое решение.“
Всички в училище бягат от математиката, физиката и химията, а ти ги избираш, защо, не са ли трудни?
Не са трудни. Това дали са трудни зависи от учителя, а както вече разбрахме – с учителя съм имал късмет. Но защо точно физиката… Тя е точна наука. Тя обяснява как работи природата, а аз съм от Банско и с природата имаме специална връзка и съответно това ми харесва във физиката.
Това ти даде физиката, а какво ти взе, защото подготовката не протича за ден или два, тя продължава с години?
Подготовката я започнах в девети клас и още тогава избрах Оксфорд, защото ако правя нещо, то ще е като хората“. Нещото, което взе от мен е… видеоигрите, пиенето, пушенето, казва Костадин.
Така в разговора ни думата „път“ става основополагаща и се оказва, че, когато имаш два пътя пред себе си – да бъдеш млад и да бъдеш умен, то избираш и двете и ги сливаш в една… магистрала.
А отне ли ти физиката от приятелите?
Не, просто разговорите с тях са повече за физика…
Да разбираме, че физиката е не само професионален път, а и част от живота ти. Какво отделяш през деня, за да стигнеш до тук?
Когато се готвех за изпити и олимпиади, се готвех по 8 часа на ден. Имах си режим – ставам сутрин, закусвам… с физика… с учебника до мен. Самата рутина я изградих от школата на Теодосий Теодосиев за седмица, където се обучавах през лятото на висша математика.
Девети клас, когато гимназистите все още излизат от интензивното учене на език и започват „отначало“ с предметите, Костадин посещава ЦЕРН с господин Михалков. И така – „това бе последната крачка, с която тръгнах по този път“.
Там, като видяхме на какво ниво е науката и технологията, нямаше как да не избера физиката, допълва Костадин.
Той е приет в Глазгоу, в Лондон и в университета „Леланд Станфорд-младши“.
„Но вече, когато разбрах, че съм приет в Оксфорд, не им обръщам внимание“, казва Костадин спокойно, но задържа моя дъх – на интервюиращ, питайки се как човек не обръща внимание на световно признати университети… явно целта е поставена и изпълнена.
„Избрах Оксфорд, защото там има система, при която един преподавател има петима възпитаници. И въпреки че факултетът по физика е съставен от 100-150 участници, на малки групи има преподаватели, които ни помагат. Останалите лекции са общи за всички 150 души“, споделя Костадин.
Неговият изпит за кандидатстване е протекъл в две части – по математика и по физика, за два часа. А задачите, забележете, са били с трудност на „университет първа година“.
А как се подготвяш да решаваш задачи като първокурсник?
Тези задачи са много по-различни от тези, които се дават в училище. Още щом се запознах с господина, разбрах, че учебниците няма да ми свършат работа, има по-специални такива. В България имаме специални два учебника, които включват по-задълбочена подготовка за основите по физика.
Ти хващаш „специалния“ учебник по физика за закуска и с него завършва денят ти. Не мислиш ли, че някой ден ще дойде умората от това?
Умората идва от неща, които ги правим, но не искаме. Когато ти харесва това, което правиш, няма умора.
Каква е реализацията след Оксфорд?
Мисля да стана изследовател във физиката на материята.
Какво това помага на нас – „обикновените хора“?
Ако го науча това, то в ежедневието мога да бъда полезен с нанотехнологиите, каквито например са смартфоните.
И отново се връщам на господин Михалков, чийто път също не спира. Той влиза в ПМГ сред деветокласниците, представя им се, казва им какво е физика и чака… да дойде любовта.
Това ли е животът на един физик, да не ти пречи науката, а да те държи буден ментално?
Когато говорим за физика, то трябва да кажем, че един ученик трябва да се научи да мисли, което не на всеки се дава. Логическото мислене и подходът за решаване на определен тип задачи се оказва фатален. Когато децата се научат да ги решават, после взимат по-лесно решения и имат много добри успехи. В основата е да се научи човек да мисли. Така е по-лесно! Наблюдавам ги, че в девети клас е трудно, но трябва търпение…
Виждате ли част от себе си в тези ученици?
Да… не знам защо, но е вярно! Има го, опитват се да ми подражават на маниери и поведение.
Господин Михалков и Костадин са приятели, така се описват един другиго, макар и с години разлика, но с общ път. Имат си правило на общуване. Костадин може да се обажда, а той го прави почти всеки ден, на учителя си до 21 ч. имало обаче едно изключение…
Когато ме приеха, направих изключение, звъннах му в 21.30. Реакцията – въобще не беше учуден! От отдавна го беше приел като факт, но аз не му вярвах, споделя Костадин.
Повярвал обаче и сега всичко е пред него, пред тях – с господин Михалков, който е избрал да не спира движението на мисълта си и да включва в този поток и останалите.
Костадин заминава наесен във Великобритания. За него абитуриентския бал не е от значение. Важно му е да „не изпуска“ пътя си…
